Инж. Щерьо Щерев: Икономическа криза чака България, ако бъде ликвидирано производството на ел. енергия от местни въглища

Българската енергетика през 2020 година действаше в условията на Ковид-пандемията и предизвиканата от нея икономическа криза и под финансовия натиск, упражняван от растящите цени на въглеродните квоти. Те варираха през годината от 25 до 30  евро за тон СО2 и поставиха в критично финансово състояние ТЕЦ на въглища. Произведената електрическа енергия в България през 2020 е 34,62 млн. MWh. От тях:

– 15,79 млн. MWh са от АЕЦ „Козлодуй“ АД с обща инсталирана мощност 2100 MW,

– 11,70 млн. MWh – от ТЕЦ с обща инсталирана мощност 6888 MW, в т. ч. 10,07 млн. MWh са от минно-енергийния комплекс „Марица изток“ с обща инсталирана мощност 3450 MW, / останалите ТЕЦ са ТЕЦ „Марица 3“ Димитровград -120 MW, ТЕЦ „Бобовдол“ – 630 MW, ТЕЦ „Русе Изток“ – 400 MW, ТЕЦ Варна – 1260 MW/,

– 2,30 млн. MWh – от комбинираното производство на топлофикационните и заводските централи,

– 1,56 млн. MWh – от ВЕЦ на НЕК,

– 0,82 млн. MWh – Павец „Чаира“,

– 0,35 млн. MWh – ВЕЦ под и над 10 MW,

ВЕЦ са с обща инсталирана мощност 3596 MW.

– 2,10 млн. MWh – от всички ВЕИ с обща инсталирана мощност 2100 MW, в т.ч.: слънчеви централи  1300 MW *, ветрови турбини 751 MW, на биомаса 46 MW геотермални 3 MW.

АЕЦ „Козлодуй“ е произвела 45,6% от цялото количество електрическа енергия, като единствено тя от базовите централи е работила без ограничения през цялата година. ВЕИ, които също са работили без ограничения, нямат съществен принос в енергийния баланс. Техният дял е около 6,06%, тъй като те са зависими от капризите на метеорологичната обстановка. ВЕЦ работиха през цялата минала година в ограничен режим, наложен от недостига на питейна вода в повечето язовири на страната. Произведената от тях ел. енергия е 6,12%. ТЕЦ и преди всичко тези от „Марица изток“ работиха в ограничен режим под силния финансов натиск на цените на квотите за СО2. По тази причина произведената електрическа енергия е с над 3,3 млн. MWh по-малко в сравнение с предходната 2019 г. Влиянието на на пандемията е другият негативен фактор, но не толкова съществен.

При първото затваряне на икономиката през пролетта, което беше по-значително по обхват, Електроенергийният системен оператор /ЕСО/ отчете дори повишение в натоварването на системата.  А общото  потребление през годината е само с 2,4% по малко спрямо 2019 г. Данните на ЕСО в края на месец декември показват,че изнесената от страната електрическа енергия е с 41,2% по-малко спрямо 2019 г. Така реализираният зад граница български ток е бил едва 3,4 млн. MWh, което е рекордно ниска стойност за последните 15 години. През 2018 година изнесената електроенергия е била почти 7,8 млн. MWh. По-важното е, че не става дума за извънредно събитие, а за тенденция, която продължава няколко години.

Каква е тенденцията за 2021 година?

Производството на електрическа енергия през първите пет месеца на годината нараства с 11,35% и достига обем от 19,3 млн. MWh, докато за същият период на миналата година то е било 17,3 млн. MWh. Запазва се положителната тенденция по отношение на потреблението, което също се увеличава с 3,27% спрямо 2020 г. Производството на базовите централи расте с 5,51% и достига 15,1 млн. MWh спрямо 14,3 млн. MWh година по-рано. Делът на ВЕИ от началото на годината е със спад от 12,6%. Това се дължи на по-слабите резултати от производството на ветровите паркове, които бележат спад от минус 17,4%, както и на фотоволтаичните паркове с минус около 3%, въпреки въведените новоинсталирани мощности. Тези данни потвърждават характеристиката за нашата страна, че не е особено ветровита. ВЕЦ, благодарение на падналите значителни количества сняг и дъжд от началото на годината, са произвели с над 87% повече ел. енергия спрямо 2020 г., което е 2,9 млн. MWh.

Каква е тенденцията за цената на електрическата енергия?

Разходите за CO2 вероятно ще се покачат още повече през тази година след като цената му достигна рекордни нива от 56 евро в седмицата от 10 – 16 май. Тревожен е и скокът на цените на газа на регулирания пазар. За месец юни общественият доставчик прогнозираше цената на синьото гориво от юни да е 35,74 лв. за MWh, а за юли 44,72 лв./MWh (без цените за достъп, пренос, акциз и ДДС), но още на 01.06. цената му е 46,50 лв./MWh на „Газовия хъб Балкан“. Природният газ се натрапва от привържениците на „зелената революция“ като междинна енергийна суровина в прехода към нисковъглеродна енергетика. Поскъпването му предвещава неизбежен скок на цените надолу по веригата, както на парното така и на електроенергията. Проблемът е, че всичко се случва в навечерието на новия регулаторен период. Въпросът сега е: какви са и изобщо имат ли резерви дружествата, защото освен потребителите те също са подложени на натиск. Цената на ел. енергия у нас ще расте и в следствие на обединяването на енергийните борси за продажбите „ден напред“ на България, Гърция и Италия след 11 май т.г. Цената за небитовите потребители у нас през последното десетилетие е с ръст от 57,45%. Според експерти тенденцията за България през следващите години е цената на електроенергията да се повиши до изравняване с нивата в ЕС.

Какви са тенденциите в общоевропейски план?

„Енергийните пазари кипят“. Така големите консултантски компании и преките участници в енергийните пазари определят като цяло настоящата ситуация на високи цени в Европа. Причината е непрекъснатият ръст на цената на въглеродните емисии, които от декември досега са се повишили двойно. Тъй като пазарите са свързани това се отразява и на цените на природния газ, търгуван както на Европейския хъб, така и на TTF/ Механизмът за прехвърляне на собственост, по-известен като TTF, е виртуална точка за търговия с природен газ в Холандия. Тази търговска точка предоставя възможност на редица търговци в Холандия да търгуват с фючърси, физически и борсови сделки./ Обединяването на електроенергийните пазари на България и Гърция, а чрез нея и с Италия е поредна стъпка към обединение с европейския. Резултатите са налице – цената на ел. енергия у нас расте и в скоро време ще достигне средноевропейската. Очаквайки това събитие, пазарът на България става все по-тревожен, а големите компании вече са изключително неспокойни.

Повишението на цените на въглеродните емисии се пренесе не само на газовите пазари в Европа, но и в България. В началото на годината цената на природния газ, търгуван на българската газова борса „Газов хъб Балкан“ беше малко над 25 лв. за MWh. Цената на синьото гориво с ден за доставка вече скочи почти двойно – 46,50 лева за MWh. Газовите пазари са свързани. Така че, цените на нашия пазар са следствие от европейските. Навсякъде в Европа цените се повишиха – и на Европейския газов хъб и на TTF. Разбира се факторите са различни, но на първо място е ефектът от цената на въглеродните емисии и нарастването й особено през месец май.

Публикуваните ежеседмични средноаритметични цени на ел. енергия от европейските борси от началото на 2021 г. до сега и коментарите към тях могат да се обобщят така:

Цените на ел. енергия при продажбите „ден напред“ скочиха от 50 до 95 евро на мегаватчас след първия натиск на зимата. Месеците януари и февруари т.г. ще се запомнят от западноевропейските страни със сравнително ниските си температури. Трудни седмици за европейските електроенергийни борси. Студеното време, спадът на производството на електроенергия от вятъра и слънцето, както и цените на природният газ доведоха европейските пазари на електроенергия до рекордно високи стойности. Рекордни цени бяха отчетени не веднъж на електроенергийната борса във Франция – 84.85 евро за MWh, следвана от Белгия – 82.17 евро за MWh, според статистиката на energylive.cloud. При това са регистрирани и почасови цени от над 100 евро за MWh. Във Франция от две години не е регистрирана такава цена. Близо до нивото от 80 евро се оказаха и стойностите постигнати в този сегмент на електроенергийните борси в Австрия (79.53 евро за MWh), Германия (78.34 евро за MWh) и Швейцария (78.17 евро за MWh), Словения (77.92 евро за MWh). В Унгария Словакия и Чехия стойностите достигаха над 74 евро за MWh, в Италия – над 75 евро за MWh. Електроенергийните борси на Испания и Португалия почервеняваха неведнъж, като бяха отчитани цени от 88.93  до 94,99 евро за MWh.

Няма как да не се отбележи и рекордната цена на ел. енергия, отчетена във Великобритания поради изключително ниските температури – 113,95 евро за MWh (? 104,06 / MWh). Постигната е часова цена от 734,08 евро за MWh., а най-голямото увеличение е на 13 и 14 януари в определени часове стойностите са достигали 1600 евро за MWh. Дори пазарът на скандинавските страни Nord Pool, който се отличава с определено най-ниските цени на електроенергията, тази зима отчете най-високите стойности за последните пет години – 71,56 евро за MWh. Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ преживяха трудни седмици.

Католическият Великден донесе отрицателни цени на няколко европейски електроенергийни борси.

Отрицателни цени в Германия (минус 17 евро за MWh и спад със 161.4 %) и Белгия (минус 15.35 евро за MWh, спад със 154.3 %). Отрицателна цена е отчетена и на борсите в Чехия – минус 5.75 евро за MWh (спад със 115.3 %) и Словакия – минус 5.28 евро за MWh (спад със 114.0%). Тези цифри никак не са радващи нито за производители, нито за потребители. Това е обрат, за който причините са много – от ситуацията, продиктувана от COVID-19, различните нива на локдаун в отделните страни, католическият Великден и съответно замрялото производство в тези особени дни между празнуване и болест. Търсенето на електроенергия на фона на по-високото производство от вятърни и хидроенергийни мощности и по-високите пролетни температури е слабо. Излишъците на ел. енергия в системите, както и недостигът от нея при високо потребление могат да предизвикат разклащане до разпадане на системите, както в отделна страна така и на обединената европейска електроенергийна система. Операторите управляващи системите на Германия, Белгия, Словакия и Чехия не можеха да изключат базовите си мощности/ АЕЦ и ТЕЦ/, които поддържаха качеството на тока – напрежение и честота – и бяха принудени да предоставят излишната ел. енергия на съседните си страни не само безплатно, но и да им заплатят за услугата съответно по 17, 15,35, 5,75 и 5,29 евро на MWh. Съответно цените на ел. енергия в приемащите „подаръка“ страни паднаха до и под 30 евро на MWh. Това е най-големият недостатък на ВЕИ – произвеждат много ел. енергия, когато няма нужда от нея и ги няма никакви, когато потреблението е високо, а това се е случвало не веднъж до сега и през лятото и през зимата.

От декември месец 2020 г. непрекъснато се поставят рекорди и отминалата седмица завърши с ново постижение, като фючърсите за декември тази година достигнаха до 51,07 евро за тон СО2. Експертите все още спорят дали това покачване е временно или структурно, но поражда несигурност, която не е в услуга на пазарите на електроенергия. Най-засегнати от това са големите потребители и енергоинтензивните индустрии. Проблем, който може да има непредвидими последствия.

Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ направиха опит да постигнат нормализиране на ценовите нива през третата седмица на месец май и да неутрализират до известна степен въздействието от натиска на въглеродните емисии (СО2). Въпреки това ценовите нива останаха високи до средата на предходната седмицата. Цените на петрола, природния газ и СО2 в периода 17 – 21 май се понижиха, но не в такава степен, че да намалят натиска върху цените на електроенергията.

Дните след 24 май се оказаха трудни за европейските електроенергийни борси. Ценовите нива, постигнати в този сегмент по-скоро демонстрираха тенденция към повишение.

В основата отново останаха по-високите цени на въглеродните емисии (СО2), които слабо се понижиха. Това само по себе си е доказателство, че мненията за възприемането на ценовите нива на СО2 като системни или временни са в остър спор. Твърде дългото задържане на поскъпването и все по-честата поява на стойности от над 80 евро за MWh в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси  сякаш се опитва да наложи мнението, че и през следващите месеци ценови нива от над 60 и 70 евро за MWh ще са нещо нормално. Тенденцията за установяване на средни нива от 60 евро за MWh започна още през миналата година, а към средата на настоящата година тя се запазва. Оказва се обаче, че тази стойност вече не е достатъчна за някои от електроенергийните борси и върви нагоре. Испания и Португалия ни се дават за пример като първенци, които са монтирали най-много ВЕИ заедно с Германия и са на път да ликвидират добива си на въглища в следващите години. Но от началото на годината средните цени на електроенергийните борси в първите две страни през 59% от седмиците са били по-високи от тези на българската, 24% – равни и в 17% по-ниски, въпреки или може би заради огромните си ВЕИ-паркове. Миналата седмица стартира с цени от над 66 евро за MWh за повечето електроенергийни борси, с изключение на Полша (72,98 евро за MWh), Италия (70,83 евро за MWh), Сърбия (70,43 евро за MWh) и разбира се Испания, която отново държи рекорд от 88,08 евро за MWh и Португалия – 87,96 eвро за MWh.

Затова пък на Българската независима енергийна борса стойността е най-ниска от всички европейски електроенергийни борси – 65,6 евро за MWh.

Един поглед към „Марица изток“, цените на ел. енергия

В случай, че тръгнем от предпоставката, че за всеки произведен мегаватчас електроенергия от въглищата на мини „Марица Изток“ се отделят между 1,1 и 1,4 тона въглероден диоксид и като се има предвид произведената средногодишно (за периода 2018-2020 г.) енергия от трите централи, че е била 16 000 000 MWh, то необходимите квоти ще бъдат в диапазона между 11,5 и 14,5 млн.тона СО2. Въпросът за стойността на квотите също е много интересен. Само от началото на годината цената на 1 тон емисии според данни от Европейската енергийна борса е нараснала с около 50%, при което за първи път през май тази година е постигната цена от и над 50 евро за тон СО2.

Необходимите средства за емисионни квоти ще бъдат над 1,1 млрд. лева. Но тези цени трябва да се приемат с голяма степен на условност, защото пазарната стойност на емисиите се влияе от множество фактори. Някои от тях са очаквани и сравнително по-лесно предвидими – като например, планираните реформи от ЕК през 2021 г. и в следващите години по отношение на промяна в Схемата за търговия с емисии, въвеждането на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, пазарните интервенции за резерва, за пазарна стабилност и други. Въпреки че все още няма достатъчна яснота по конкретните параметри на някои от тези реформи, то те оказват влияние върху пазарното поведение на участниците в борсовата търговия и превръщат квотите емисии в една от стоките със значителен потенциал за спекулативен растеж. Множество компании и бизнес-организации изразяват загриженост, че темпът на нарастване на цените на емисионните квоти е по-висок в сравнение с възможността на предприятията да се адаптират към промяната, което води до загуба на конкурентоспособност и прехвърляне на разходите върху потребителите.

Напоследък „зелените“ лобисти и някои политици използват медиите за да ни внушат, че сме закъснели със замяната на Източно-маришкия енергиен комплекс с ВЕИ. Ако те бяха прави, че Комплексът е толкова опасен, смъртоносен замърсител на околната среда, то за 70-те години на неговото активно съществуване регионът около него да е заприличал на Чернобилския. В действителност той е процъфтяващ. Още през шестдесетте години на миналия век кирпичените къщи бяха заменени от двуетажни, измазани отвън и отвътре, съвременно обзаведени къщи, със спретнати дворове, в които има всякакви плодни дръвчета, зеленчукови и цветни градини, също и кошери, които сами по себе си свидетелстват за качеството на въздуха. Във всяка къща има гараж поне с една кола. Хората са здрави и щастливи. Статистиката показва, че в региона продължителността на живота на хората се е увеличила значително през втората половина на миналия век в сравнение с предходната. Това означава, че комплексът е допринесъл за огромното подобрение на бита на хората от региона. Няма обезлюдени села, както е в много региони, където няма въглищни мини и ТЕЦ. В Северна България много села са обезлюдени. В занемарените дворове са разположени фотоволтаични панели, а къщите занемели пустеят.

Възникват въпроси: Към това ли се стремим да превърнем региона? Какво ще постигнем за цяла България със замяната на комплекса? Каква сигурност на доставките на ел. енергия ще ни гарантират ВЕИ и на каква цена? Информациите от европейските електроенергийни борси са достатъчно красноречиви. България не е толкова ветровита като даваните за пример и подражание балтийски страни, нито е толкова слънчева колкото Португалия и Испания, които се радват и на сравнително постоянни ветрове от океана и Средиземно море. Емисиите на въглероден диоксид у нас са намалени от 105 млн.т./год през базовата 1990 година на 42 млн.т./год през 2019 година /виж Global Carbon Atlas/, което е намаление с 60%. Няма друга европейска страна, която да е намалила с толкова процента емисиите си за този период! Върху цената на всеки мегаватчас ел. енергия, произведена от лигнитните въглища в ТЕЦ на комплекса „Марица изток“, тежат 65 евро /130 лева/ квотен данък и тя губи конкурентната си способност.

Болните амбиции на „зелените“ лобисти в Брюксел правят перспективата пред българската енергетика твърде мрачна, ако се ликвидира добивът на местни въглища и производството на електрическа енергия от тях. Цените на тока ще скочат. А от липсата на сигурност и регулярност в доставките ще спечелят нашите съседи, които ще продължат да използват ТЕЦ на въглища. „Зелените“ политики на европейските лидери ни водят към несигурно енергийно бъдеще с изравнени високи цени на електрическата енергия с тези на европейския пазар, които ще бъдат непосилни за българските битови и индустриални потребители. Промишлената ни продукция ще загуби крехката си конкурентна способност. Приходите в бюджета на държавата ще намалеят. Това вещае сериозна икономическа криза. Високите цени на електрическа енергия ще предизвикат скок на цените на всички стоки по веригата, а заплатите и пенсиите у нас ще изостанат безнадеждно от средноевропейските. Предстои задълбочаване на неравенството в жизнените равнища на страните от Западна и на тези от Централна и Източна Европа.

Много бих искал да не съм прав!

За нашите политици би трябвало да прозвучи като сериозно предупреждение докладът на Федералната сметна палата от 31 март 2021 година до Федералното правителство на Германия. Той предупреждава, че „разходите за така наречения енергиен преход биха експлодирали и рискът от затъмнение би се увеличил. Германия като бизнес място е застрашена от най-високите цени на електроенергията в света и от липсата на сигурност на доставките.“ Най-скъпа в Европа и света е електроенергията за домакинствата в Германия, където тя се продава над 31 евроцента за киловатчас. /Такава е цената и в Дания и Белгия и не е коректно да се натяква на българския потребител, че ползва най-евтината електрическа енергия в Европа, а да се премълчава фактът, че средната заплата в България е пет пъти по-малка от тази в Германия и осем пъти по-малка от тази в Дания./

В България цената за киловатчас за последните 11 години /от 2009 г. от средно 6,67 евроцента е достигнала 9,49 евроцента към ХII.2020 г./ – увеличението е с над 42%, което се дължи на непрекъснато растящата цена на квотния данък за СО2 и ще продължи да расте за сега с още 3% средно от 1 юли.

Непрекъснато си задавам въпросите: Къде сме ние? Защо Германия, Полша и Чехия успяха да получат дерогация за закриването на въгледобива в своите страни след 2038 и 2048 година, а ние – не? Ако Европейският съюз изповядва най-висшите принципи на демокрацията, в т.ч. и равнопоставеността, то би трябвало тези срокове да са валидни за всички страни-членки, а не да се раздават като бонуси на международни състезания на тези, които се впишат в критични срокове за подаване на определени документи. За съжаление нашата бюрократична висша администрация трудно се ориентира, бавно взема и изпълнява решения от жизнено важно, национално значение. Много ми харесва позицията на чешкото правителство. Според съобщение на чешката телевизия /тв ЧТ24/, то не е утвърдило препоръките на комисията за въглищата от Брюксел за пълен отказ от използването на въглища за производството на електроенергия и топлинна енергия преди 2038 г., а само ги е приело за сведение. „Работим над варианти за 2038 г., но имаме подготвени такива и за по-ранно спиране на въгледобива, заявява вицепремиерът и министър на промишлеността и търговията на Чехия Карел Хавличек. Той добавя, че съвместно с Въглищната комисия, която е консултативен орган към правителството на страната, общо са разработени 42 различни сценария за прекратяване на добива на въглища, като са взети предвид икономическите, социалните и екологичните фактори. В състава на Въглищната комисия влизат представители на индустрията и науката, а също така и еколози. Като възможни срокове за пълен отказ от въглищата са посочени 2033 и 2043 година. Надявам се, че не е късно, новото ни правителство да вземе пример от чешкото и да заяви, обоснове и отстоява представеното вече становище – поетапно да намаляваме добива на въглища, съответно производството на ел. енергия от тях в периода до 2050 година при същите условия като Полша, Германия и Чехия, ако сме равнопоставени членове на ЕС, независимо че едни са по-бързо развиващи се, а други по-бавно.