Екологична криза ще има, ако преждевременно бъде закрит въгледобивът в „Марица изток“

За предотвратяването й ще са необходими около 3 млрд. лв., твърди бившият главен проектант на дружеството инж. Иван Арсениев

Очакваната обща стойност на финансовите средства, необходими за преждевременното приключване на минните дейности в „Марица изток“, се оценява в рамките на около 3 милиарда лева, при хипотеза за 10% непредвидени разходи. Това се казва в доклада на бившия главен проектант на „Мини Марица-изток“ инж. Иван Арсениев, който беше представен на Националната конференция на тема „Състояние и перспективи на българската енергетика“, организирана от Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Българската минно-геоложка камара и Клуба на експертите към Съюза, състояла се миналата седмица. За съжаление, въпреки изпратените покани към ръководството на Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, служебния министър на еврофондовете и Президентството, никой не е уважил конференцията, за да разбере от специалистите каква екологична криза застрашава района в центъра на България, ако по линия на европейската „Зелена сделка“ бъде преждевременно спряна работата на най-голямото въгледобивно дружество у нас – „Мини Марица-изток“ ЕАД.

Затова медията ни публикува доклада на инж. Иван Арсениев, озаглавен: „Минно-технологични, екологични и финансови аспекти от преждевременното прекратяване на минната дейност и производството на електроенергия в комплекс „Марица изток“:

Наличието на национално отговорни политики в областта на електропроизводството на водещите икономики в ЕС (както и на държави извън съюза) е в основната на просперитета им, а последното се диктува от мащабното развитие на собствения суровинен сектор от енергоносители, без това да вреди на международните им ангажименти, свързани с екологичните изисквания, в т.ч. и задълженията към т.нар. „Зелена сделка“.

Държави като Германия, Полша, Чехия и други намират подходящ начин да защитят стратегическите си енергийни интереси в рамките на ЕС, заявявайки безпрекословна ангажираност към световните екологични проблеми и в същото време ще продължат да разчитат на електропроизводството на база на оползотворяване на наличния си ресурс от въглища с хоризонт до 2038 – 2060 година.

Базов критерии при формирането на национална стратегия за производство на електроенергия би следвало да бъде отчитането на наличие на собствени природни ресурси, чиято цена не се влияе от динамиката на международните пазари или конюнктурни регионални или световни процеси. Така постъпват развитите мощни или развиващи се икономики в световен и европейски мащаб.

Отсъствието на ясно разписана, технико – икономически обоснована и аргументирано обвързана на първо място с националните интереси стратегия в областта на електропроизводството в Република България през последните десетилетия доведе най – важния отрасъл на икономиката й до отдавна очакван срив. В следствие на този факт през последните години посланията, както и ангажиментите, отправяни към обществото от една страна и европейските институции от друга от различните управленски структури на Държавата по темата за бъдещето на електроенергийния сектор се отличаваха с отсъствието на каквато и да е еднопосочност в действията, а да не говорим за стратегическо мислене.

Безхаберното отношение и липсата на елементарен професионализъм на т.нар. управляващ елит към бъдещето на Минно – енергийния комплекс „Марица – изток“ е христоматиен пример за това как се пренебрегват национални интереси за сметка на чужди такива.

За много голямо съжаление, горните констатации доведоха обществените, а донякъде и професионалните дискусии до абсурдната дилема дали изгарянето на лигнитни въглища от Източномаришките централи да бъде прекратено през 2025 или най – късно до 2030 година без да има и най – елементарна визия как точно от технологична, техническа, финансова, екологична и социална гледни точки ще се случи това.

Представям принципен анализ на основните дейности, свързани с едно хипотетично преждевременно приключване на добивните дейности в „Мини Марица – изток“ в следващия обозрим период от 5 до 7 години. Приключването се счита за преждевременно спрямо до сега възприетата стратегия за развитие на находището, когато т.нар. период на „затихване“ на минните работи са планира да се осъществи поетапно в периода между 2045 и 2055 година (съгласно Одобрения от Концедента „Цялостен проект за развитие на Източномаришкия находище“).

Дейности, свързани със стабилитета на бордовете

Технологията на водене на минните работи на настоящия етап се осъществява при т.нар. „краткосрочна устойчивост“ на работните, неработните и насипищните бордове на рудниците. При приключване на минните дейности е необходимо същите да бъдат приведени в състояние на „дългосрочна устойчивост“, което ще гарантира невъзможността за генерирането на свлачищни процеси на територията на отвореното пространство на находището, което  с размери около 12/8 km. Този процес е свързан с изземването на около 410 милиона m3 откривка след приключване на добива на въглища, в т.ч. 135 милиона m3 откривка изоставане, натрупано през последните 10 години.

Дейности, свързани с екологичните изисквания

Три са основните мероприятия в това направление, които следва да бъдат реализирани в следната последователност:

– тампониране на разкритите въглищни пластове в най – ниската част на рудничното поле, които са с приблизителна площ около 11 ? 12 km2. Целта е неутрализиране на влиянието на сярата, съдържаща се в лигнитните въглища след наводняването на ниската част на отработеното пространство;

– засипване със свободно отсипани обеми откривка чрез наличните насипообразуватели  на пространството от + 5 m над транспортно ниво на комплекса _ откривен – _ насипищен хоризонти на трите рудника (в това число и пространството над тампонирания преди това котлован до цитираното ниво). Целта е неутрализирането на влиянието на сярата във въглищните прослойки от некондиционния _ въглищен пласт и черните глини на първите насипищни хоризонти Очаквания обем на земните маси, необходими за реализирането на това мероприятие е около 190 милиона m3;

– засипване на отработеното пространство в района на иззетия целик от въглища до ниво кота 100 m с цел предотвратяване на бъдещи свлачищни процеси в района на извозните траншеи и създаване на условия за връщане на трасето на река Овчарица в географски координати, близки до естественото и първоначално състояние. Необходимия обем от земни маси е в порядъка на около 220 милиона m3.

Основната цел на първите две мероприятия е изолирането на всички литоложки разновидности, съдържащи сяра, които биха генерирали образуването на сярна киселина при съприкосновение на водата след наводняването на отработените пространствата под ниво кота 100 m.

От минно – технологична гледна точка цитираните по – горе дейности ще бъдат реализирани с част от наличните багери, насипообразуватели и спомагателна механизация. Имайки предвид технологичните възможности на тежкото минно и транспортно оборудване и възможността за съвместяване на двата основни вида дейности във времето и пространството, очаквания период за реализация им е в рамките на около min 20 години.

Технологичният процес ще трябва да бъда подсигурен ресурсно и финансово (незнайно как) както при нормална експлоатация на находище, добиващо полезни изкопаеми, но без да бъдат получавани приходи от продажбата на съответния продаваем продукт. Т.е. за осъществяване на производствения процес ще бъдат правени както производствени, така и инвестиционни разходи (свързани с минното строителство, електрозахранването, водоотливните и хидротехнически съоръжения, транспортни комуникации и други), без да се реализират приходи.

На този етап експертните изчисления относно стойността на разходите са както следва:

* общо експлоатационни разходи за периода – около 2 милиарда лева;

* общо инвестиционни разходи за периода – около 200 милиона лева.

* Съгласно действащото законодателство и клаузите на Концесионния договор, за окончателното приключване на минните дейности към днешна дата трябва да има депозирани около 80 милиона лева в специална набирателна сметка, с цел финансиране на окончателното напускане. Такива средства за съжаление не са налични. Общата сума на разходите по окончателно напускане, съгласно Цялостния проект, е около 280 милиона лева.

* Средствата, необходими за т.нар. текущо напускане – рекултивации на нарушените терени и събиране на хумусна почва е в рамките на около 220 милиона лева, в т.ч. и провизираните към днешна дата финансови задължения в размер на около 195 милиона лева.

Очакваната обща стойност на финансовите средства, необходими за приключване на минните дейности в района на „Марица – изток“ се оценява в рамките на около 3 милиарда лева при хипотезата за 10 % непредвидени разходи за период от около 20 години.

От казаното до тук могат да бъдат направени два основни извода:

– По отношение на електропроизводството – държавата няма нито техническа, нито финансова възможност да осигури заместваща електрогенерираща базова мощност от 3 200 MW през следващите години, въпреки тиражираните послания за промяна на горивната база на термичните централи в uомплекс „Марица – изток“ (друг е въпроса къде е точно екологичният ефект от подобно действие);

– По отношение на въгледобива – държавата няма и не може и да има техническа и финансова възможност да прекрати добива на лигнитни въглища през следващите няколко години.

Аналогични са причините, на базата на които държавите Германия, Полша, Чехия и други планират процеса по спирането на въглищните  електроцентрали, респективно и въгледобива, свързан с тях, да бъде бавен, етапен и да приключи в периода между 2038 и 2060 година.

Прекратяването на минните дейности в руднично поле с такива параметри като „Мини Марица-изток“ може да бъде извършено единствено и само по естествен път на постепенно затихване на добивните дейности (описано в учебниците по технология на открито разработване на полезни изкопаеми) в рамките на следващите 20 до 30 години. През този период могат да бъдат реализирани по технологичен път цитираните по – горе дейности, по естествения начин на финансиране на производствения процес, като в цената на въглищата ще бъдат включени и средствата, свързани с текущото и окончателното приключване на добива им (както е предвидено в Концесионния проект).

Рудниците в комплекса могат да се развиват по технологична схема, при която се създават условия за изчерпване на запасите в полето до нивото на икономическа ефективност, при създаване на условия за оформяне на добри окончателни крайни ландшафтни теренни форми, два завирени котлована и възстановено трасе на река Овчарица.

Има няколко принципни въпроса, на които в настоящия момент няма логичен и смислен отговор, а именно:

Как е възможно термичната централа „ТЕЦ Марица изток 2“ да е на тотална финансова загуба поради високите цени на емисиите, а останалите централи в комплекса да не са, при положение че изгарят едни и същи въглища? Обяснението, че някои от тях имат дългосрочни договори и държавата плаща (в лицето на крайните потребители) само техните емисии е абсурдно и нелепо и показва, че през последните години просто няма държава.

На графика са показани данни от статистическа извадка на четири държави, членки на ЕС за 2018 година.

ПоказателБългарияЧехияГерманияПолша
Производство на електроенергия на база изгаряне на въглища, МW/h20 000 00045 000 000227 000 000139 000 000
Емитирани емисии СО2, t22 000 00064 000 000291 000 000196 000 000
Специфичен емисионен фактор, t/MWh1.101.421.281.41

Как е възможно от посочените държави единствено в България, където емисиите на СО2, генерирани вследствие изгарянето на въглища за производство на електроенергия, са най-ниски като абсолютна стойност, а специфичният емисионен фактор е с най-малка стойност, да се говори за фалиращи централи и скорошното им затваряне.

Единственият извод, който може да бъда направен е, че в сектор енергетика и въгледобив е крайно необходимо да бъдат върнати доказаните професионалисти и държавата да поеме естествените си функции на защитник на националните си интереси пред всякакъв вид европейски структури, така както правят в нормалните държави.

Инж. Иван АРСЕНИЕВ