Боян Рашев: Изправени сме пред национална катастрофа, ако въглищата бъдат изключени като източник на ел.енергия

Експертът по управление на околната среда коментира за „Старозагорски новини“ тежката ситуация с българската енергетика. В откровен разговор Боян Рашев напомни за риска, който затварянето на въгледобива и заменянето му с газ носи за енергийната сигурност на страната и цената на тока. Той обаче е категоричен, че България е пропиляла възможността да защити своя единствен енергиен ресурс – въглищата.

– Г-н Рашев, въпросът с бъдещето на комплекса „Марица изток“, в контекста на европейските амбиции за съкращаване на вредните емисии и, образно казано, позеленяването на икономиката, тревожи местната общност в Старозагорски регион. През последните дни виждаме раздвижване с реакция на синдикатите. Ако оставим регионалните измерения на тази трансформация в енергетиката, за която настояват от ЕС и погледнем в национален план, то каква е цената, която българската държава, българските граждани ще трябва да платят за задаващия се енергиен преход?

– Цената е изключително висока. Ние вече я плащаме от известно време. До момента обаче ножът не беше опрял толкова явно до кокала, както това се случва в последните няколко месеца. Много е трудно днес да обхванем в цялост цената, която всеки един български гражданин ще плати. Тези политики на ЕС бяха ясни още във времето, когато се договаряше членството ни в организацията. Впоследствие стана известно, че тези действия на Брюксел целят премахването на въглищната енергетика в Европа. Всичко това обаче беше възприемано като нещо много далечно. Още през 2011 г. предупредих Минната камара, че се задава тази трансформация, която виждаме днес. Години наред заинтересованите страни отказваха да приемат, че възможността за изключване на въглищата от създаването на електричество е реална. В този десетгодишен период бяха подписвани и подкрепяни всякакви политики, директиви и европейски актове, които ни водят до настоящата ситуация и произтичащите от нея неизвестни. Тук въпросът е, че ние сме изправени пред катастрофа. Тя обаче няма регионален характер. Не е само на Стара Загора или съседните области, в които има заети в комплекса „Марица изток“. Тази трансформация е национален проблем. Енергийната сигурност, енергийната независимост и цената на тока имат национално значение. България и нейният въгледобив е изправен пред почти неизбежно конвертиране на топлоцентралите към газ. Останалите алтернативи са нереалистични. Истината обаче е, че на този етап съществува перспективата за внедряване на технология по улавяне и складиране на СО2. Топлоцентралите и няколко университета в страната опитват да създадат такъв проект, в това число предложиха през април включването му в Националния план за възстановяване и устойчивост. Дали ще се случи, не зная. Но искам да бъде пределно ясно следното: Ако газта замести въглищата при производството на електроенергия, топлоцентралите ще бъдат запазени. Мините обаче ще бъдат затворени, тъй като за тях няма никаква алтернатива. От друга страна броят на заетите в топлоцентралите значително ще намалее, тъй като газовите централи оперират с много по-малък брой хора.

– Рационално ли е преминаването от въглища към газ? Питам Ви от гледна точка на технология и в чисто финансов аспект.

– Не, не е рационално, разбира се, но самата климатична политика на ЕС по същество не е рационална. Ние обаче сме се ангажирали с нея. Правителство след правителство в последните години България се ангажираше да реализира екологичните политики на Брюксел. В резултат на нерационалната политика днес стигаме до момента, в който единственото решение пред нас, за да имаме ток, е да направим онова, което правят в Европа – преминаване на централите на газ или биомаса и отпадъци. У нас обаче енергийното използване на боклуци е тема, която не се разисква изобщо. От друга страна изгарянето на големи маси дървесина също не решава нито един от проблемите ни. Затова остава само една възможност – преминаване към газ. По този начин обаче България става ужасно зависима от „Газпром“. Ние няма откъде да докараме нужните количества газ и то на приемлива цена. Това е реалността. Не, не е рационално това решение, няма смисъл в този подход, но ние нямаме друга опция.

– В профила си във Фейсбук поставяте няколко въпроса, пряко свързани с това, за което говорим до момента – енергийния преход. „Газпром“ ли ще се превърне във водещ контрольор на енергетиката на страната ни, г-н Рашев, ако заменим лигнитните въглища с газ?

– Истината е, че Русия отдавна контролира нашата енергетика. Това не е новина. Да припомняме ли защо в България проучванията за шистов газ не се случиха? Защото това щеше да бъде директна конкуренция на „Газпром“. Ако до момента тази зависимост е била неглижирана, не е виждана ясно, то с преминаването на топлоцентралите към газ това ще е кристално ясно. Единствената възможност, която би ни позволила да се измъкнем от подобна зависимост, е технологията за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Дано това се окаже възможно. Така можем да запазим мините и тецовете. Тази технология ще ни даде възможност все пак да контролираме цената на произвеждания ток. Да, инвестицията в тази посока е гигантска, но след това ще можем да контролираме стойността на електроенергията. От друга страна при внедряване на газта, то ние ще зависим изцяло от световните пазари.

– Улавянето и съхранението на СО2 беше експлоатирано като тема в хода на отминалата предизборна кампания. Защо обаче предишното правителство не включи подобна възможност в българския План за възстановяване?

– Нямам никакво обяснение за нелогични и нерационални действия. Това е единственият възможен ход за спасяване на въгледобива, който е изцяло български източник на електроенергия. Затова казвам, че невключването на такъв проект е нелогично и нерационално.

– Възможно ли е тази технология да бъде включена от служебното правителство в Плана за възстановяване и устойчивост, който очевидно България не е предала към ЕК?

– Това е въпрос на преговори с Европейската комисия. Проблемът обаче е, че нашата страна не се управлява в София. Това трябва да е пределно ясно. ЕС от обединение на независими страни се превърна в нещо, което не изглежда никак стимулиращо и обнадеждаващо. И това е големият проблем.

– Г-н Рашев, какво се случва със заетите във въгледобива? Защото, както Вие отбелязахте, ако за топлоцентралите все пак съществуват някакви алтернативи за заместващо гориво, то за мините и заетите в тях подобна заместваща опция просто липсва.

– Тук искам ясно да акцентирам, че поне, доколкото съм запознат, не съществува потенциално значим износ на българските въглища. Това, което ще се случи с въгледобива в България, е просто той да изчезне. Това е реалността.

– Ако тази Ваша прогноза се изпълни и на 01.01.2025 г. производството на електроенергия от въглища бъде прекратено, каква алтернатива България може да създаде в тези 6 години и половина? Използвам напълно примерна дата, г-н Рашев.

– За подобен срок можем единствено да конвертираме 1-2 блока към биомаса. За подобно действие няма да се изискват сериозни инвестиции. Всичко останало ще трябва да бъде затворено или да се пристъпи активно към заместване с газ. Подобен срок е крайно недостатъчен за каквито и да било ядрени мощности. Ние летим в посока затваряне на мините и преминаване на газ за тези мощности, които преценим, че могат да бъдат запазени. Въгледобивът в България беше предаден в последните 5 години, когато подписахме серия от споразумения и приехме европейските „зелени“ политики. Решителната стъпка в тази посока бе съгласието ни с Парижкото споразумение. Становището на България по този документ ме накара да възкликна, че ние ще затворим мините. Страната ни сама взе всички тези решения. Никой в Брюксел не е принудил нашето правителство да подписва каквото и да било. Просто ние се съгласяваме и причината са европейските фондове. България можеше да договори по-дълги периоди на преход за своите въглищни централи както Полша, която получи отсрочка до 2049 г., Германия – 2037 г., Чехия – 2038 г., но ние не го направихме.

източник >>>