Алтернативните икономически решения във въгледобивните региони трябва да започнат да се случват веднага

България има шанс да разглежда енергийния преход по два начина в зависимост от регионите, коментира в анализ на 3eNews координатор “Климат и енергия” на Световния фонд за дива природа WWF Георги Стефанов и експерт с повече от 15 години опит в сферата. Проекциите са регион, в който въгледобивът скоро ще бъде закрит и регион, в който въгледобивът скоро няма да бъде закрит. Стара Загора далеч не е най-засегнатият регион. Това е регионът в челната четворка в България по икономически показатели. Именно заради това, че сектор енергетика и въгледобив създават висока икономическа активност, високо ниво на БВП и заплащане, ние сме уплашени, че всяка една икономическа трансформация ще доведе до икономически срив. Поне на тези 28% от икономиката, генерирани от този сектор в Стара Загора.

Не така стои въпросът ако погледнем Югозападна България, където процентът е много по-висок и там негативната тенденция е започнала от 2 години. Те са в най-неблагоприятна ситуация, което задължава действията и реакциите да бъдат по съвсем различен сценарий, а именно помощ за спешни дейности. Когато колата се счупи на пътя викаме пътна помощ да ни заведе до сервиз. В Кюстендил и Перник ситуацията е такава. В община Бобов дол въгледобивът е 78% от икономиката. Като цяло в Кюстендил не е толкова много, но община Бобов дол е една от деветте общини в област Кюстендил. За Перник е 50-60%. В Стара Загора мащабът е много различен, проблемът не е толкова явен все още, държавата все още удържа ситуацията в държавната ТЕЦ. Така имаме проекция на регион, който вече страда и регион, който по-скоро въгледобът няма да го затворят скоро.

Енергийната трансформация е процес, в който всички се учим в движение „learning by doing”

Енергийната трансформация е процес, в който всички се учим „learning by doing”, учейки се в движение неизбежно ще сгрешим, но и ще се научим да вземаме най-правилните решения. Въпросът е грешките, които правим да нямат твърде висока социално-икономическа, природна  и енергийна цена.

Да използваме Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за социално подпомагане

ЕС има различни инструменти, които преодоляват тези предизвикателства и само ще припомня, че има специализиран финансов инструмент (Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)), който може да се използва ако в даден регион много хора попадат под риск да останат без работа. Тези средства, може да се използват за социално подпомагане. Ръководителят на този фонд е българин. Българското правителство никога не е разгледало подобен сценарий в контекста на случващото се в Югозападна България, поради малкия брой служители, но може би трябва да обмислим използването му за Стара Загора, ако не успеем да преодолеем всички негативи на трансформацията

Ненаучените уроци от Югозападна България не ни карат да действаме превантивно за Стара Загора

За регионите на Кюстендил и Перник преходът не е плавен? Закъснели ли сме? Добивът на въглища от земните недра в югозападна България беше съвсем различен. Преди 10 години помним как в района на Кюстендил и Перник имаше трагедии с миньори в галериите. Този добив във времето стана икономически нерентабилен. Не бива да забравяме, че сърцето на въгледобива от исторически аспект в България е с произход от Перник. Още преди 130 г. в Перник е започнал добив на въглища. През 2018 г. комбинацията от повишена себестойност на добива и изчерпване на ресурсите доведе до затваряне на много мини за подземен добив на въглища. Рано или късно това се случва с всяка една концесия, с всяка една мина. Но това не означава, че нямаме социален и енергиен проблем. Засега енергийните нужди и баланс се компенсира с доставки от все още функциониращи мини в Перник и от други източници, въглища идват и от Гърция включително. Това, което трябваше да направи българското правителство беше още през 2016 г., когато стана ясно, че има такъв фонд да търси възможности за преодоляване на социално-икономическите предизвикателства в Югозападна България и да разглежда този случай като хипотетичен риск за Стара Загора. За съжаление това не го видяхме и тези научени уроци от Югозападна България не ни карат да действаме превантивно за Стара Загора, което е най-малкото странно.

Какво означава един преход да бъде справедлив? Справедливият преход най-общо казано означава подход, в който трябва да се търсят такива икономически дейности, които да са поне същите като доходи или  дори по-високи, с по-висока добавена стойност и да са съобразени изцяло с географските, демографските и климатични особености на всеки регион. На първо място поставям да се оцени правилно човешкия потенциал. 

Хората в ТЕЦ-вете са енергетици и този потенциал трябва да бъде използван 

Най-близкият и естествено свързан елемент е тези хора да се пренасочат в областта на енергийния сектор. Тези хора са енергетици. Те разбират от управление на енергия, от управление на потоци, създаване и съхранение на енергийни източници и управление на енергийни ресурси. Целият този спектър от дейности е подходящ за въгледобивните региони. А дали ще бъде един тип енергетика или друг тип енергетика базирани на различни източници и решения, реално не може никой да каже. Но това е нещото в сектора на енергетиката, което трябва да дискутираме, дали ще бъде ток, дали ще бъде съхранение, дали ще бъде производство. Какви инвестиции има на пазара, как българското правителство привлича тези инвестиции? Какъв е регионалният, но и националният аспект.

Стара Загора има всички възможности да се превърне в хъб за енергийни алтернативи,

гарантиращи устойчиво бъдеще за следващите 30 години

Тези 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход със сигурност не са достатъчни. Ние трябва да привлечем нови инвестиции и решения. Но тези 1,2 милиарда са достатъчни, за да генерираме тази информация, за да се чувстваме уверени, подкрепени и не изоставени. Реално, ако можем да привлечем още частни ВЕИ инвестиции, но също и производство и асемблиране на фотоволтаици в района на Стара Загора, трябва да направим всичко възможно това да се случи. Ненапразно казваме, че Стара Загора е енергийният център на Балканите. Имаме всички възможности, той да се превърне в хъб, концентриращ тези енергийни алтернативи и това да му гарантира устойчивото бъдеще не за 5, а за поне 30 или повече години. Това е шансът и мигът, който не трябва да изпускаме в България, точно обратното, трябва да го уловим и да го реализираме в максималния му аспект и потенциал. Само така ще се справим с всички унаследени проблеми, както енергийни и социални, така и природни и дългосрочни…

Задачата на държавата е да се създават всякакви възможности и алтернативи, които водят до този справедлив преход. Много трудно можем да накараме и преквалифицираме инженерни специалисти да станат туристически предприемачи или фермери. Това не значи, че тези икономически дейности нямат своето място и роля, но със сигурност другите реалности са с по-голяма тежест и възможност за успешна икономическа трансформация.

Нямаме финансов инструмент, с който да гарантираме на хората,

че през следващите 5 години, ще успеем да гарантираме техните доходи

Кои са реалистичните посоки? Едно от възможните решения е ТЕЦ да започнат да работят с водород, но това е трудно реализуемо към днешна дата при тази спешна нужда от помощ и търсене на алтернативи сега, а не след пет или повече години. В момента ние нямаме финансов инструмент, с който да гарантираме на хората, че през следващите 5 години, ще успеем да гарантираме случването на такива икономически дейности, че те да имат същите или по-високи доходи. Просто тези неща отнемат време и не стават за толкова кратки срокове. За съжаление, като всяко нормално семейство, което остане без доходи хората ще търсят друга алтернатива на място или в друго селище или регион. Именно за това всяко едно забавяне на стартиране реализацията на алтернативите възможно най-бързо е ключово за успешна трансформация и справедлив преход.

В Стара Загора сме в ситуация да търсим решение за региона, за който този проблем ще стои през 2025 г.,

тогава емисиите ще са поскъпнали драстично, възможностите за сържавна помощ ще са в миналото

В Стара Загора сме в ситуация да търсим решение за региона, за който този проблем ще стои през 2025 г. Тогава емисиите ще са поскъпнали драстично, възможностите за държавна помощ ще са в миналото, и всичко това ще направят този сектор икономически нерентабилен, задълженията ще са огромни и реално на държавата ще й е много по-евтино да плаща социални помощи и/или да внася енергия от др. региони, отколкото да поддържа на системи едни загиващ гигант, което е много скъпо удоволствие. Тези негативи се случват и към момента, просто още не са така видими и са полутайна. Иначе реалните икономически алтернативи са много.

Не знаем кои точно ще са възможни и най-успешни. Това в момента би трябвало да се проектира с изготвянето на социално икономическите анализи, които ще са основата на бъдещите териториални планове, които предстои да бъдат разработени към края на т.г. и да стартират през следващата. Това са все въпроси, които всички ние трябва да дискутираме, кои са тези икономически алтернативи, които могат да доведат до още по-добро икономическо развитие, как да ги случим бързо. Какво правим с енергетиката? Какво правим с увредената земя и концесия? Как променяме бъдещето и на държавата, и на региона, и на ниво домакинства.

Ако създадем икономически дейности, които са по-добре платени от въгледобива и енергетиката,

 хората сами ще отидат да работят там за по-високи доходи

Ако реално утре създадем икономически дейности, които са по-добре платени от въгледобива и енергетиката, гарантирано хората сами ще отидат да работят там за по-високи доходи. Това е естествен процес и е най-нормалното нещо, което се случва във всички сектори на икономиката. Именно затова не трябва да се мисли да се работи с икономика тип „на ишлеме“, а трябва да сме смели и да генерираме проекти и идеи, които ни изстрелват по върховете и то на международната сцена.  Това е златният шанс на въглищните региони да се трансформират икономически, защото те така или иначе винаги попадат в режим, че рано или късно това ще им се случи, дали заради декарбонизацията или или заради изчерпване на находищата, това е задължителна проекция за бъдещето и то се знае най-добре от служителите в този сектор. Не бива до го подценяваме това, като фактор, като проблем, но и да го разглеждаме като възможност. 

В България се опитваме да популяризираме немския модел, в който за намирането на всички тези трудни отговори са въвлечени всички заинтересовани страни. Различните заинтересовани страни имат различни гледни точки, визия, познания и капацитет. Това, което не сме направили в България, макар че се опасявам, че вече е прекалено късно, но е изключително спешно, е да направим едно широко допитване до всички заинтересовани страни в региона и не само, свързано с преки инвестиционни намерения и възможности, обвързано с всички видове финансиране и инвестиции, а не само да поглеждаме към не само субсидиите.

Медиите също имат основна роля, защото вие сте проводници на отговорите, вие сте катализатор, който може да ангажира и събира или да противопоставя решенията. Отговорите са различни в главата на всеки специалист, който има своя собствена проекция на проблема. Истината винаги е била някъде по средата, но трябва да се правят различни сценарии, които разглеждат, остойностяват и анализират всичките възможности, поставени на масата. Сценариите ни дават усещането, че нещата са под контрол и че енергийната трансформация всъщност е нещо смислено и полезно правилно, а не неизбежно зло, което ще доведе до убиване на регионите. Реално не е сериозно да разглеждаме инсталация за улавянето и съхранение на въглероден диоксид, при условие че такива технологии са изключително нерентабилни, ужасно скъпи са има не повече от 30-на моделни проекти, които улавят и отстраняват около 0,1% от въглеродния диоксид. Т.е., само по себе си такива идеи се самоизключват като предложения за решения и ние трябва да бъдем реалисти, а след това и достатъчно смели да разгърнем потенциала за истинските решения.

Над 10 години имаме едно силно изкуствено поддържане на ситуацията и

цената на електричеството е изцяло под държавен контрол

Какъв е рискът преходът да се случи изведнъж? След оставката на правителството на Бойко Борисов в първия му мандат беше направена проекция какво ще се случи при поскъпване цената на тока. Оттогава насам вече над 10 години имаме едно силно изкуствено поддържане на ситуацията и цената на електричеството е изцяло под държавен контрол. Това всъщност води до увеличаване на задълженията за Български енергиен холдинг. До 2020 г. България имаше дерогация и възможност да не плаща квотите. За съжаление все повече се доближаваме до сценария, в който това неизбежно поскъпване ще повлияе на всяко българско домакинство и на почти всички икономически сектори в България, което ще изправи цялата българска икономика в колапс или в поредната икономическа криза. Това ще ни върне години назад в икономическото развитие. Затова ключово важно е да позволим на алтернативните икономически решения да започнат да се случват веднага преди да се случи срутването на икономиката вследствие изкуственото поддържане на цените на енергията. Енергията е изключително важен елемент в икономиката. Опасяваме се, че този въпрос ще бъде поставен ребром пред българското общество и това може да се случи още тази година, защото цените на емисиите вече поскъпнаха близо почти три пъти  само за последните шест месеца. Това вкарва сектора в изцяло нерентабилна основа, което означава фалит, опасност много хора да останат без работа, не бавно и постепенно, а рязко изведнъж. Не можем да допуснем най-лошият сценариий, който ще повлияе не само тези 15 000 души, които работят там, а всички свързани икономически сектори. Смятам, че тази заложена бомба в енергетиката е най-големият ни кошмар, към който за съжаление се засилваме все повече и повече, отричайки очевидното.

Темата е доста деликатна за нашето общество, но реално ние не бива да се плашим от поскъпване цената на енергията, а трябва да търсим такива икономически дейности, които повишават доходите на българите. Такива дейности, които да се случват бързо, да са устойчиви и да са резултатни. Ако направим така, че да привличаме чуждестранни инвестиции, които създават нови работни места с висока добавена стойност, няма да бъде проблем поскъпването на тока. Единственото устойчиво решение е да търсим инвестиции и инвеститори, които носят по-високи заплати в българското общество във всички сфери и региони, а не само в няколко. Това е унаследен проблем, за който вече 30 години няма решение за региони като Видинския например.

Как може за една, две години да наваксаме пропуснатото? Не можем да го наваксаме, но можем и сме задължени да започнем с правилно използване на данните и използване на всички средства и финансови инструменти. ЕК дава шанс този проблем да бъде минимизиран в максимална степен, чрез Механизма за справедливия преход, Зелената сделка, но също и чрез Плана за възстановяване. Въпрос на политически решения и воля е, това да се случи по правилния или по грешния начин. Предвид неправилното боравене с данните, вероятно вървим към негативния сценарий, който да докара този сектор да бъде „убит“ по грозния начин, за да се започне отначало. Със сигурност природозащитните организации не желаем този вариант и поне от 10 години, особено активно от последните 5 правим каквото ни е възможно, за да направим прехода плавен, справедлив, ефективен и смислен.

Не може да допуснем още няколко седмици бездействие, камо ли още няколко години и още по-голямо разединяване на хората,

за което няма да е виновна т.н. Зелена сделка

Първата стъпка е да се проведе един реален дебат между всички заинтересовани страни с изравнени сили и мнения, да се вземат всичките решения за конкретните региони и да се тръгне със заинтересованите страни в правилната посока. Нуждите в Югозападна България са едни, в Югоизточна България – района на Стара Загора са други. Рисковете са за цялото общество. Не може да допуснем още няколко седмици бездействие, камо ли още няколко години и още по-голямо разединяване на хората, за което няма да е виновна европейската стратегия за икономически растеж, т.нар. Зелената сделка, ще е виновно безхаберното управление на България и замитането на този много важен във всички аспекти проблем, който е ясен от почти 15 години. До края на годината трябва да намерим правилните отговори. Тези правилни отговори все още не са налични за Стара Загора, но основните печеливши направления и решения са ясни. Засега те са само проекция на малцина и основно на природозащитните организация. Само бъдещето ще ни покаже дали сме били прави и успешни или сме се провалили в България.

източник>>>