Трите ТЕЦ-а в Маришкия басейн получават дерогация за квотите вредни емисии

Трите ТЕЦ-а в Маришкия басейн- ТЕЦ “Марица Изток” 2 и американските централи “Ей и ЕС Гълъбово” и “КонтурГлобал Марица изток 3” имат възможност за дерогация в комплексните си разрешителни за плащането на квотите си емисии за индустриално замърсяване. Това съобщи на първата пресконференция на служебния министър на околната среда и водите Асен Личев съветникът му по въпросите на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда Ваня Григорова. Ваня Григорова от четири години е пенсионер, но има седем години опит като директор на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) и 17 години опит в Министерството на околната среда и водите, откъдето добре се познават с Асен Личев като едни от най-старите кадри в министерството. Оценките  на специалистите за Ваня Григорова са противоречиви.  

Другите осем големи горивни инсталации чакат одобрение за промяна на комплексните им разрешителни. Крайният срок да получат изключение по европейските изисквания за плащане на безплатните квоти, свързани със замърсяването на въздуха е 17 август тази година.  “Предприехме с всички дирекции на МОСВ да свършим тази работа дейности, работа, която е замряла от 2018 година”, посочи Григорова.  Това е възможност на индустрията да получи норми за спазване и контрол.

Според Григорова Изпълнителната агенция по опазване на околната среда е перла в короната на политиките в екологията. Много работа предстои и по подобряване на Националната система за мониторинг.

Над 180 забавени комплексни разрешителни за предприятията

Тя обясни, че предишното правителство реално е нанесло редица поражения от управленски характер и е забавило дейността по издане на комплексни разрешителни на предприятията. Забавени са над 180 комплексни разрешителни за бизнеса, заради което има редица оплаквания и жалби от бизнеса за несвършена работа. Пораженията са най-големи при схемата за търговията с емисии на парникови квоти, която така и не функционира реално към Изпълнителната агенция по опазване на околната среда.

Григорова посочи, че е имало сериозен натиск върху служителите в екоминистерството, отговорни за издаване на комплексни разрешителни.

Само преди няколко дни Коалицията “За да остане природа в България” внесе писмо до министъра на околната среда и водите с искане за официална среща и неотложните действия, които трябва да се свършат в екоминистерството. Сред тях беше и настояването МОСВ да преразгледа решенията на ведомството по дерогациите на замърсяващите предприятия от Директивата за емисиите от промишлеността, които са дадени на ТЕЦ “Ей и Ес Марица Изток” 1, “Марица изток” 2 и “КонтурГлобал Марица Изток” 3 и въвеждане на строгите норми за живак и серен диоксид. От друга страна поискаха също да не се допуска изгаряне на отпадъци, биомаса и нефтошисти в големите горивни инсталации като ТЕЦ “Брикел”, Бобов дол и други. Екоминистърът посочи, че не може да спре изцяло вноса на отпадъци за изгаряне, но може да го ограничи до минимум, което може да се проследи от Националната система за монитиринг на околната среда.

Това не е първата дерогация за ТЕЦ-вете, но може да бъде последната

Топлоелектрическите централи с горивни инсталации, използващи местни въглищни ресурси, се възползваха и през 2017 г. от възможностите за дерогация по директивата, което им позволи да спазват по-либерални нива на нормите за допустими емисии серен диоксид, азотни оксиди и прах, припомни специално за 3eNews Силвия Тодорова, директор на Център „Предприемачество“ и ръководител на Програма „Икономически и финансови въпроси“ към Центъра в Българска стопанска камара (БСК).

В националното законодателство редът за предоставяне на дерогации е предвиден в Закона за опазване на околната среда при провеждане на процедурите по издаване/преразглеждане и при необходимост, актуализиране на комплексните разрешителни. Само в края на миналата година са били подадени две искания за актуализиране на комплексни разрешителни във връзка с планирана модернизация и промени в работата на инсталации на въглищните централи. Прилагането на предложените дерогации дава възможност за използването на няколкогодишен преходен период, в който да се постигнат екологичните норми, заложени в директивата. Целта е да се даде поредна възможност предприятията да реализират инвестиционните намерения за адаптация и модернизация на горивните инсталации.

Проблемът е, че ако трябва да плащаме тези квоти, ще ни струва твърде скъпо. За всеки произведен мегаватчас електроенергия от въглищата на мини „Марица Изток“ се отделят между 1.1 и 1.4 тона еквивалент въглероден диоксид, а произведената средногодишно (за периода 2018-2020 г.) енергия от трите централи е 16 000 000 мегаватчаса, то необходимите квоти ще бъдат в диапазона между 11.5 и 14.5 млн.тона квоти емисии. Само от началото на годината стойността за 1 тон емисии според данни от Европейската енергийна борса е нараснал с около 50%, при което за първи път през май тази година е постигната цена от 50 Евро за тон. В случай, че приемем тази моментна стойност за основа на прогнозата, то необходимите средства за емисии квоти ще бъдат между 1.1 и 1.4 млрд.лева, посочи Тодорова. 

Разбира се, възможностите и процесът на отлагане не може да продължава безкрай. И този период се съкращава все повече, коментира Тодорова.

Не далеч е периодът в хоризонт от 2025 година, когато държавата ще трябва да плаща тези квоти. Дотогава политиките за реформи в ТЕЦ-вете и новите решения трябва да са факт, нещо, което трябваше да се случи и преди десетилетие. 

източник>>>