БЕМФ: Обявените планове на БЕХ за спасяване на комплекса „Марица изток“ са нереалистични

Обявените планове на БЕХ за спасяване на комплекса „Марица изток“ са нереалистични, губят време и ще причинят необратими щети на българската енергетика, заявяват в свое становище експертите от Българския енергиен и минен форум. В него се съдържат критики към лансирани инициативи, като се уточнява, че те са без оценка за технико-икономическа целесъобразност и възможност за финансиране.

Прилагаме пълното становище без редакторска намеса.

Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) в редица свои анализи, медийни публикации и доклади на форуми многократно е изразявал тревогата си от състоянието на въглищните ТЕЦ-ове в комплекса „Марица Изток“. Забавянето на реформите в енергетиката и практическото блокиране на българското предложение на механизма за капацитети с искането за незабавна либерализация на пазара на електроенергия вкара в задънена улица проблемите в комплекса „Марица изток“ и енергетиката.

В момента отрасъла има малко полезни ходове и много къс период от време за реагиране! На фона на това напълно необяснима е пасивната позиция на държавата по този важен национален проблем, за решаването на който водеща роля трябва да заеме Министерство на енергетиката. Вместо да се търсят бързо приложими и финансово обосновани решения на проблемите, в медиите без публично обсъждане с компетентни специалисти от страната и ЕК се появиха информации за нови инициативи на ръководството на Мини „Марица изток“ ЕАД и на БЕХ ЕАД за решаването им.

Предлагат се инициативи и мерки без оценки на технико-икономическата целесъобразност и възможности за финансиране, при очевидната невъзможност те да бъдат реализирани в краткосрочен план. Създава се впечатлението, че се печели някакво време като се „тупа се топката“. Към Мини „Марица изток“ е сформиран екип от специалисти от Техническия университет и Минно-геоложки университет, които ще проучват възможни геоложки формации, които биха могли да се използват за дългосрочно съхранение на въглероден двуокис. Това, според нас е избор на най-трудния, сложен, скъп и неясно колко дълъг път за спасяване на ТЕЦ-овете в комплекса, което ЕК едва ли би приела като икономически целесъобразен нисковъглероден вариант на преход. Основните характеристики на този подход са:

· Технологиите на улавяне и съхранение на въглероден диоксид (УСВ) изискват значителни инвестиции в съоръжения за улавяне, транспортиране съхранение и с високи експлоатационни разходи. Тези разходи са толкова поголеми, колкото по-големи са разстоянията между централите и хранилищата;

· Трудно реализуема е и логистиката, характеризираща се с високи юридически и екологични рискове, трудно приемана и от общественото мнение и екологичните организации;

· Поради високата неопределеност на капиталовите разходи, ескалирането им по време на изпълнение на проекта е много вероятно и може да доведе до допълнителни рискове;

· Експлоатационните разходи на цялата верига „производство на енергияулавяне и дългосрочно съхранение на въглероден двуокис“ чувствително ще увеличат себестойността на произведената електроенергия, като ще я направят неконкурентноспособна на енергийните пазари.

· С оглед на това, че правоотношенията, които възникват са сложни, те налагат задължително им уреждане в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и в редица други нови нормативни актове; БЕХ на свой ред предлага друга екзотична алтернатива – проучвания за прилагане на технология за газификация на лигнитни въглища-една вече отдавна проучена и отхвърлена като възможност опция. Технологиите за газификация на въглища все още не са достигнали конкурентно пазарно приложение. Те са скъпи и сложни и са съпроводени също с емисии на парникови газове. Съществуват и редица технологично неразрешени проблеми. С една дума, нашето становище е, че нито едно от заявените намерения на двете държавни компании не е целесъобразна и не може да се реализира до 2025-2030 г.

В отговор на това, БЕМФ предлага реалистичен подход – да започне незабавно проучване на възможността в преходния период бъдат приложени други по-достъпни като инвестиции, ефективност и време за реализация технологии. Такива са или изграждане на заместващи парогазови модули или приложение на водо-въглищни горива (ВВГ) и тяхното изгаряне в съществуващите енергийни котли в комплекса.

Приложението на която и да е от двете технологии ще доведе до намаляване въглеродния отпечатък от експлоатация на тези централи и ще повиши конкурентноспособността им. Така например за информация, предлаганите ВВГ-инсталации работят в Австралия, Канада, Китай, Италия, Япония Швеция, Русия и в САЩ. Понастоящем в Китай функционират повече от 20 инсталации за производство на ВВГ с годишна продукция повече от 4 млн. тона.

От 2009г. и в България започна да се прилага чуждия опит в производството на иновативното ВВГ. Същото е сертифицирано и патентовано. Проведените опити с изгарянето му в различни горивни инсталации дават основание да му се даде названието „Зелен мазут“ предвид ниските нива на вредните емисии. Изполлзването му в българските ТЕЦ на въглища би довело до редица ползи:

· По-евтин от нефта и природния газ; · Не се нуждае от предварително подгряване преди изгаряне; · При самостоятелно изгаряне, съдържанието на СО2 в димните газове е под 10 ppm.

· Емисиите на другите вредни вещества при изгаряне, замерени от акредитирани лаборатории и МОСВ, са далеч под действащите норми.Това важи не само за серни и азотни окиси и прах, но така също за металите и живака. · Може да се изгаря във всички съществуващи горивни инсталации;

· Може да се произвежда във всеки ТЕЦ, в количество, каквото е потребно; · Дава шанс за дългогодишно използване на местните въглищни ресурси;

· Може да се използва като поддържащо гориво или да се изгаря съвместно с други въглища или RDF, с цел намаляване на общите емисии, благодарение дисоциацията на водата и освобождаването на водород;

· Когато се изгаря съвместно с въглища, предвид в пъти по-високата му калоричност от тази на лигнитите, неговото участие в горивния процес допринася за намаляване на количеството изгаряни въглища, респективно за намаляване на емисиите на СО2.

· Може да се внедри много скоро, преди 2025г. ВВГ може да се разглежда като свързваща технология на чисти въглища за преоборудване на съществуващи конвенционални котли, работещи с изкопаеми горива, която е „предшественик“ на водородната икономика на бъдещето. Убедени сме, че следвайки добрите практики и успешните реформаторски действия на други страни в ЕС с въглищни централи, като минимум до 2025 година ТЕЦ „Марица изток“-2 може да се превърне в един високотехнологичен енергиен комплекс, който може да запази ключовата си роля в българската енергетика.

БЕМФ повторно заявява, че водеща роля в процеса за спасяване на въглищните региони в България е на държавата и в частност Министерство на енергетиката, което досега я избягваше.

Българското общество трябва да знае и цялата истина, а тя е, че ЕК очаква от България заявяване на точните дати за спиране на изгарянето на въглища в ТЕЦ и едва след това могат да започнат преговори за финансиране на модернизационните проекти в тези централи.

Становището на БЕМФ е, че всички планирани инициативи за преход и реформи в комплекса „Марица изток“ трябва предварително да бъдат обсъдени с ЕК с оглед съвместимостта им с мерките от плановете за справедлив преход на минните региони и осигуряване на необходимия финансов ресурс. Това е единствения начин за запазване на енергийното бъдеще на тези енергийни комплекси.

източник>>>