Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов за „Зелената сделка“: Ликвидирането на въглищните ТЕЦ е елемент в създаването на нов енергиен ред в Европа

– Г-н Манолов, искането на миньорите и енергетиците от комплекс „Марица изток“ е да бъде проучена и приложена технология за улавяне на СО2, каквато вече от години работи в САЩ. Каква ще бъде позицията на КТ „Подкрепа“?

– Технически възможности за всичко се намират, когато имаш желание да ги намериш. Тук желанието със сигурност отсъства, разбира се, но не по линия на синдикатите, което не значи, че няма да настояваме тази технология да се проучи и приложи. Ние живеем в една много лоша политическа среда, в която някой е нарочил въглищата за лошо нещо и те трябва да бъдат заменени с някакви други неща, все едно дали те са по-добри, все едно дали са по-щадящи природата, защото може да се докаже, че това не е така, а тъкмо обратното, но някой е казал, че въглищата са лоши и те трябва да се гонят. Иначе със сигурност има технически решения, но тоя проблем с енергетиката е застанал още на времето, когато са се разделили Едисон и Тесла – единият е отишъл при парите, а другият се е мъчил да направи нещо за хората. Та от там датират всичките тези неща в енергетиката.

– Искането е технологията за улавяне на СО2 да бъде заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост, чийто краен срок е април…

– Във всеки случай ще бъдат положени усилия от наша страна, но пак казвам – политическата среда е изключително неблагоприятна за търсене на подобен тип решения. Скоро имахме една среща, в която участва и зам.-председателят на ЕК Тимерманс, на която при опита ни внимателно да поставим този въпрос откъм националната му страна, той буквално изригна. Беше страшен разговор, който не ми се иска да повтарям.

– В смисъл…

– Беше категорично против въобще поставянето под съмнение на „Зелени сделки“, климатични промени и т.н. Има достатъчно много аргументи по тази тема, просто трябва да се мисли по различен начин. Мен обаче ме е страх, че ще почнем да мислим, когато стане прекалено късно, когато ще сме минали точката, от която няма връщане назад, когато няма да имаме ток, когато ще имаме енергийна несигурност и когато най-доброто, което може да ни се случи, е ДА ВНАСЯМЕ ТОК ОТ ЧУЖБИНА НА НЕЧОВЕШКИ ЦЕНИ. Защото това е най-доброто, което може да ни се случи… защото ние ще можем да го внесем, ако има кой да ни го продаде, но както стана неотдавна ясно, най-богатият американски щат Тексас беше останал без ток, в Мадрид беше 34 градуса под нулата – ей такива неща ще ни се случват от време на време, защото НИЕ СМЕ СЕ ВЗЕЛИ ЗА ПО-ГОЛЕМИ И ОТ ГОСПОД и видите ли, ние ще определяме климата…

– Като президент на КТ „Подкрепа“ от дълго време се занимавате с проблемите около европейската „Зелена сделка“ с цел запазването на работните места, затова питам в прав текст: Според Вас каква е целта на ЕС – да бъде намалено продуцирането на парниковия газ СО2 или целта е да се ликвидират въглищните централи?

– По-скоро е второто. И ликвидирането на въглищните централи е един елемент, може би най-големият, в създаването на нов енергиен ред в Европа, където някои ще произвеждат енергия и ще продават на други, а другите ще бъдат тотално зависими. Което е много жалко, защото нов енергиен ред едва ли ще бъде в състояние най-малко да реализира енергийната сигурност на цяла Европа. Друг е въпросът страни като нашата доколко ще могат да си позволят да си плащат цените за тази електроенергия.

– В този контекст има ли надежда технологията за улавяне на СО2, за която настояват в комплекс „Марица изток“ да бъде финансирана по линия на „Зелена сделка“, или „надежда всяка тука оставете“?

– Все пак нека да не бъдем чак толкова скептични и от сега да не предопределяме какво ще се случи. Сигурното е, че ще направим усилия тези неща да бъдат погледнати от техническата и рационалната им страна, без да съм кой знае какъв оптимист, но ще Ви кажа следното: Ние в КТ „Подкрепа“ се учихме 30 години да вървим срещу стените с главите си. Ще опитаме още един път.

– Как КТ „Подкрепа“ ще защити комплекс „Марица изток“?

– Чак толкова едро зададен въпрос не може да получи толкова лесен отговор. Във всеки случай ние ще следим развитието на събитията и ще се опитаме да моделираме тези процеси. За нас има няколко важни неща, няколко червени линии, които няма да се съгласим да бъдат преминати, свързани най-вече с човешкия капитал. Ние не можем да се съгласим тези миньори и енергетици в комплекс „Марица изток“ така изведнъж да останат без поминък и без нищо, както се случи на много други български работници в други предприятия. Още повече че подобен тип ход би опустошил тази част от България, силно зависима от въглищните централи и добива на въглища. Няма да се съгласим на такива палеативни мерки, на „смокинови листа“, КАТО ПРОГРАМИ ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ, КОИТО ДА НАПЪЛНЯТ НЕЧИИ ДЖОБОВЕ, на разни измислени образователни институции, които няма да създадат нищо, освен възможността някъде да се оправдаем – ние направихме, каквото можахме. Тъкмо обратното, ние ще настояваме за създаването на устойчив поминък за хората, които ще продължат да живеят и работят тука, запазването на мястото на тези хора в подоходната стълбица в България, защото това е важно за цялата държава. Хубавото е, че започват вече да се чуват гласове дори от страна на работодателите, колкото и да изглежда парадоксално, че като че ли е ударена долната граница на ползването на евтин труд в страната, тоест трябва да се търсят поминъци, които да създават по-устойчиви и по-качествени работни места.

– В последната година като създаването на алтернативна заетост за миньорите и енергетиците се предлага изграждането на нови индустриални зони и разширяването на съществуващите. Това реалистично ли е според Вас?

– Не толкова отдавна водихме разговор с един от най-влиятелните хора в държавата, в нейното управление и когато му зададох въпроса защо не насочите инвеститорите в района на Стара Загора изпреварващо, предвид очакващото се развитие на процесите там около „Зелената сделка“, отговорът, който чух, беше следният: Всички инвеститори, с които разговарям по тази тема, казват – за нас Стара Загора е непривлекателна територия, защото издръжката (както обичат те да го наричат… значи те издържат работниците, а не работниците произвеждат за тях) била около 3300 лв., което тези инвеститори, с които е разговаряно, не могат да си позволят. И оттук нататък като започнем да се чудим кои са тези инвеститори… Аз винаги започвам да се смея, когато ни наричат автомобилен сектор, защото става въпрос за инвеститори, които произвеждат тапицерии, фарове за автомобили, кабели и т.н. НО НЕ ТОВА Е БЪДЕЩЕТО НА ДЪРЖАВАТА НИ И НЕ ТОВА Е БЪДЕЩЕТО НА СТАРА ЗАГОРА.

Това, за което ние настояваме, колкото и да изглежда парадоксално или революционно на някого, държавата трябва да да се ангажира със създаване на предприятия на тази територия, които да произвеждат неща с висока добавена стойност. Случвало се е, държавата го може това, макар и в една предишна държава, към която не храня кой знае какви симпатии… но го е правила. Следователно държавата може да го направи, прави се и на други места по света.

– Имате предвид създаването на държавни предприятия?

– Да, държавни предприятия. Тоест без държавен протекционизъм тази задача, която предстои да се решава, едва ли ще може да бъде решена, казано с две думи. Идеята, че работниците ще могат да станат акционери в някои от тези предприятия сама по себе си не е лишена от логика, но това да си собственик и да си работещ в едно предприятие са различни неща.

– А токът, откъде ще дойде токът за тези предприятия, а и за хипотетичните инвеститори? При това евтин ток, за да могат да произвеждат на конкурентни цени?

– Токът за тези предприятия – някой ще трябва да ни каже откъде ще дойде. Някой ще трябва да ни каже! Разбира се, сега се говорят някакви неща като например за горивната конверсия на трите големи ТЕЦ-а в „Марица изток“ от въглища на газ, но тук имаме няколко „но“-та, защото две от тези централи не са онези, на които могат да се диктуват условия, разбира се, ако не станат обект на някаква принуда. С третата е малко по-лесно. Друг е въпросът тази конверсия, ако се случи, за колко време ще бъде икономически изгодна, тоест да бъдат възвърнати подобен тип инвестиции. Тоест има много въпроси неясни. Тук вече започва да се поставя и една нова тема за водород, производство, съхранение… Имаше и една идея, която все още виси във въздуха и която е свързана с едната от т.нар. американски централи на територията, която е собственост на един концерн, които е един от най-големите производители на батерии и т.н. Тоест има за какво да се говори, но разговорът трябва да стане рационален. Към момента обаче всички разговори са невъзможни. Не съм сигурен, след като минат изборите, дали ще станат възможни, но трябва да се появи някаква нормална околна среда за дебат, защото иначе няма да стигнем до никъде. Всъщност ще стигнем до там, където сме стигали винаги в България – затваряме, закриваме и народът да се оправя…

– Вече имаме обеца на ухото с блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, които жертвахме, за да влезем в ЕС. А после да чуем преди две години откровеното признание на тогавашния главен преговарящ от страна на ЕС, че е била направена грешка.

– Че то още тогава се знаеше. И това не беше никаква грешка, това беше според мен или мърлявщина, или целенасочено предателство. И понеже аз вече не вярвам в подобна мърлявщина, започвам да си мисля за разни други работи.

– Дали обаче и сега няма да повторим грешката от миналото… този път с въгледобива и въглищните централи?

– Ами като нищо. НИЕ ХИЛЯДИ ПЪТИ СМЕ ПОКАЗВАЛИ, ЧЕ МОЖЕМ ДА НАСТЪПВАМЕ МОТИКАТА, КОЛКОТО ПЪТИ СИ ИСКАМЕ. Само гледаме от коя страна на главата ни ще ни излезе цицина. Ние сме шампиони в този спорт.

– За финал няколко оптимистични думи към хилядите миньори и енергетици от комплекс „Марица изток“.

– Тъй като не ни чакат лесни времена, трудно ми е да кажа нещо оптимистично към работниците от комплекс „Марица изток“ освен това, че трябва да бъдем заедно, да бъдем силни И ДА БЪДЕМ ГОТОВИ ДА СЕ БОРИМ ЗА СЕБЕ СИ. Защото изборите ще минат и ще заминат, а хората тук ще си останат. И понеже в България е известно, че ситият на гладния не вярва, гладните трябва да съберем сили малко да се преборим със ситите. Друг начин няма!

източник>>>