България има амбиции, но не е готова за зелената сделка

Европа отново зададе дневния ред на българската енергетика. Първо, като отложи произнасянето си по решението на Европейския парламент за вдигане на летвата за въглеродните емисии до 60 процента, което поуспокои родните управляващи поне до новогодишните празници.  Второ, като сложи кръст на българския План за енергетика и климат. Сега експертите на 11 министерства плюс тези на енергетиката ще трябва да седнат и на база на аналите си и на европейските реалности и изисквания да се дистанцират от стария пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Не става въпрос само за числа, а за дистанциране от откровението на заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков, споделено през миналата седмица в рамките на енергийна конференция, че България може да се справи с общоевропейско ниво на емисиите от 49 %.

Друг е въпросът, че, както изглежда, държавният енергиен сектор като цяло не е готов дори и за този поостарял епизод. Все се уповаваме на Европа. Този път очакваме европейския консултант, който да се произнесе по т.нар. регионални планове, които решават бъдещето на 3 плюс 8 въглищни региона. Само дето не е ясно с кого работят двете министерства –  на икономиката, а и на енергетиката. Така, както не се знае и онзи консултативен съвет за зелената сделка към правителството колко пъти се е събрал и какъв дневен ред му е зададен. Иначе има яснота, знаят се сумите, които ще дойдат по различни програми, но… само от министерствата. Преките участници в процеса на трансформация обаче още се питат как да се включат и какво ще получат.

Ако става въпрос само за преквалификация на миньори в монтажници на фотоволтаици и работници за саниране, то 49 млрд. евро за 10 години са си доста. Не без значение е и фактът, че тези преквалификационни курсове са далеч от онези програми, в които се говори за наука и технологии, за дигитализация. Ето за това българската енергетика не е готова, а и кой ще ги преквалифицира и ще въвежда новите технологии.

Безспорно по редица проекти като IGB и либерализацията на електроенергийния пазар българската енергетика се оттласна от дъното. В геополитически аспект и „Турски поток“ си има своето значение. АЕЦ „Белене“ остава в сферата на очакванията. Затова пък се издигна нова цел – 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и то така, сякаш още утре там започва строителство. Ето затова са думите на председателя на КЕВР , а изказани и преди него от други експерти, че дълги години се движим на опашката при реализиране на определени европейски политики, стремейки се колкото е възможно да се запази статуквото – политическо, икономическо, финансово.

На този фон проблемите около комплекса „Марица Изток“ и другите въглищни региони като Перник, Бобов дол се замитат под масата. Няма как „Марица Изток“ да не е обект на критики, защото оттам идва 45 % от електроенергията за страната. Не става въпрос за централите на „AES ТЕЦ Марица Изток 1“ и „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 2“, които имат основен принос за този дял в производството на електроенергия, а за държавните мини и държавната ТЕЦ „Марица Изток“ 2, които са длъжници на БЕХ със стотици милиони. Това е и повод разговорите за зелената сделка да се приемат като статукво. Мотото колкото повече държава, толкова по-добре не се сваля, въпреки че е ясно – ако не се тръгне напред и с раздържавяване на активи, няма как да се случи и поредният етап от либерализацията на електроенергийния пазар. Тъй като излизането на битовите потребители изисква нови участници на свободния пазар.

Европейският енергиен сектор се подготвя едновременно за два процеса – влизането в новите параметри на зелената сделка и края на кризата, предизвикана от COVID-19, съпроводена от очакваното възстановяване. България, както се оказва, има само някакви „нахвърляни бележки“ по един или друг план.

източник>>>