Ще позволим ли България да бъде въвлечена в трета национална катастрофа?

На 1 януари 2007 година България влезе с възторг в Европейския съюз. Тя прие всички поставени й условия за да стане равноправен член на европейското семейство с надежда бързо да достигне средноевропейския жизнен стандарт. В името на тази цел преглътнахме като горчив хап изискването да спрем и да демонтираме първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”, въпреки че за тяхната модернизация и безопасност бяха инвестирани стотици милиони лева от бюджета на държавата. По условията за безопасност те бяха на по-високо ниво от много подобни на тях, които все още работят във Франция и Англия. Но в името на европейската солидарност ние изпълнихме това тежко условие. Лишихме се от 1680 MW безупречно работещи базови, енергийни мощности и от милиарди лева нереализирана сравнително евтина електроенергия от тях. От тогава всички български правителства, независимо от политическата си окраска, приемат безусловно „зелените” инициативи на Брюкселската администрация. Като общоевропейска цел със закон е прието да се намалят количествата на емисиите на въглероден диоксид /СО2/ с 40% спрямо тези от 1990 година. Защо точно на СО2? Ами, защото ООН от години пропагандира, че човешките дейности и емитирания СО2 от тях са причина за климатичните промени. И за да са по-убедителни тези твърдения, е създадена Междуправителствена комисия по климатичните промени /МПККП/. Ежегодно тя внася доклади от името на 600 учени от различни страни с информация за количествата емисии на СО2 и с обвинения за нанесените от тях щети на природата. За да бъдат още по-убедителни обвиненията и за да им придаде научна обоснованост МПККП заявява, че те се подкрепят с консенсус от 95% от учените в света.

Но така ли е наистина?

През 2014 година 31 487 американци с висши степени в различни области на науката – академици, бивши председатели на Академията на науките на САЩ, професори, включително 9 029 докторанти в различни области на науката, лекари и инженери – подписват петиция, в която заявяват, че хипотезата обвиняваща човечеството в глобалното затопляне няма научна валидност и че действията на правителствата въз основа на тази хипотеза излишно и контра продуктивно биха навредили както на просперитета на човечеството, така и на естествената природна среда на Земята. Петицията е внесена в Държавния департамент на САЩ през 2014 година, а процесът на събиране на подписи продължава и ежегодно се допълва. Това са учени само от САЩ, а техните колеги от Китай, Индия, Русия, Канада, Австралия, Аржентина, Мексико, Индонезия, Южна Корея и от други страни в болшинството си също не са съгласни с твърденията на МПККП. Всички тези страни не приемат предложението за въвеждането на пазар за търговия с квоти за емисии на СО2. През 2014 година парламентът на Австралия гласува отмяна на закона, с който е въведена търговията с квоти, само две години след приемането му. В тази връзка Тони Абът, австралийският премиер, заявява на пресконференция: „Днес данъкът, който гласувахте, за да се освободите, най-накрая е премахнат. Безполезен разрушителен данък, който вреди на работните места, вреди на живота на семействата и който всъщност не помага на околната среда. Отмяната ще спести на австралийските избиратели и бизнеса около 9 милиарда долара годишно. Жителите на Австралия откриха, че опитът с данъка върху въглеродните емисии включва увеличаващи цени на електроенергията, нарастваща безработица, повишаване на данъка върху дохода и допълнителни разпоредби за командване и контрол. Цените на електроенергията нараснаха, а компаниите уволниха работници заради данъка”… По-нататък той казва: „Ние изпълняваме ангажиментите си към вас и изграждаме силна и просперираща икономика за сигурна Австралия. Европа и САЩ трябва да се научат, че енергийната сигурност изисква енергийно разнообразие. Например, по време на студеното време в североизточната част на САЩ през изминалата зима, цените на природния газ скочиха поради липса на инфраструктура. Светлините бяха запазени поради наличието на въглища и ядрени единици. Но много от тези блокове вече са затворени, което означава, че през следващата зима светлините може да изгаснат на североизток”.

За съжаление „зелената” администрация в Брюксел не се интересува от мнението на болшинството учени в света, дали СО2 е вреден за природата и климата. С парламентарни трикове тя въведе псевдо пазар за търговията с квоти на емисии на СО2 в ЕС. Целта й е да ликвидира финансово ТЕЦ и въгледобива чрез увеличаване на цената на квотите, като системно намалява количеството на търгуваните емисии. Тя е против природния газ и петролните продукти. Не приема и атомните централи. На тяхно място протежира изграждането на ВЕИ-паркове. Рекламира ги като произвеждащи екологична, чиста и евтина електрическа енергия. Отново възниква въпроса:

Вярно ли е това твърдение?

Ще цитирам заключенията на двама британски учени – Гордън Хюз, професор по икономика в Университета в Единбург и Д-р Джон Констебъл, директор на Фондация за възобновяема енергия публикувани 21.09.2020 г. в английската преса под заглавие „Разходите за офшорна вятърна енергия: Слепота и прозрение”. Статията е критика към висшата държавна администрация на Обединеното Кралство: „…Драматично намаляващите разходи за възобновяеми източници сега са политическо, медийно и разговорно клише. Твърдението обаче е очевидно невярно. Одитираните сметки показват, че вятърната енергия далеч не поевтинява, а всъщност става по-скъпа. Неуспехът на британската държавна служба да открие този факт и следователно да защити потребителите и данъкоплатците от последиците от настъпващия провал на сектора на възобновяемите източници повдига важни въпроси относно аналитичната компетентност на машината Уайтхол… Настоящият набор от офшорни проекти, които се изграждат и планират в Северозападна Европа, са близки до спекулативното развитие на собствеността. Те са високорискови проекти, които ще могат да изплатят взетите банкови кредити и да предложат възвръщаемост на инвеститорите в акции, само ако средните пазарни цени на едро на електроенергията се повишат поне три до четири пъти спрямо сегашните им нива в цяла Северозападна Европа. Подобен скок на цените ще изисква или голямо и постоянно нарастване на пазарната цена на газа, което опитът предполага, че е много малко вероятно да се случи, или данъчно облагане на въглерода при 8 до 10 пъти спрямо сегашните нива от 2019 г., нарастващо до поне 200 евро на тон въглероден диоксид за цени през 2030 г. Такъв данък би натоварил тежко останалата част от икономиката… Предположенията, които са в основата на оценките за разходите за производство на вятърна и слънчева енергия, са измислени и не издържат дори на бегъл контрол. При внимателен анализ те се разпадат и представляват позор за държавната служба и критика за министрите. Всъщност те са толкова далеч от действителнитеразходи, направени от настоящите оператори и записани в одитирани счетоводни отчети, че не заслужават допълнително разглеждане, освен като доказателство за основна реформа на държавната служба. Прегледът, предшестващ тази реформа, трябва да зададе въпроса, как силно финансиран и нает персонал в правителствения отдел в голяма икономика може да се отклони толкова далеч от реалния свят по въпрос от такова значение като енергийните доставки?”

Повдигнатите въпроси и направените констатации са напълно адекватни и за администрацията и за висшето ръководство на ЕС.

Да хвърлим поглед на цените на електроенергията в европейските страни, които ни се дават за пример с инсталираните си ВЕИ-мощности:

Цените на електроенергията в Германия са над 2,5 пъти по-високи от средните за международното ниво. Това е резултат от анализ на цените на 135 държави, който порталът за сравнение Verivox извърши с данни от енергийната услуга Global Petrol Prices. Германия трябва да съберат 32,10 цента за киловат час, докато средната стойност за света е само 12,22 цента. На второ място следва Дания. Тук киловатчас струва 27,81 цента. Следват: Белгия-26,60 цента, Португалия-26,40 цента, и Ирландия-23,70 цента. А в Русия, Мексико, Китай, Индия, Аржентина, Индонезия, Турция, Канада и Южна Корея се дължат по-малко от 10 цента на киловатчас електроенергия, все страни където не се прилага механизмът за търговия с квоти.

Германия е инвестирала в изграждането на 48,8 MW соларни паркове, 7,5 MW офшорни/морски ветрови паркове и 53,2 MW в наземни такива. И въпреки това, а може би точно заради тях на 15 септември тази година в 20 часа /вечерта/, поради ветрово затишие не за пръв път, спира работата на ветровите паркове и поставя в критична ситуация енергийната система на Германия, която разполага със 135 MW обща инсталирани електропроизводствени мощности. Газовите и въглищните ТЕЦ не са в състояние да реагират и да покрият отпадналите вятърни централи. Загасват светлините в редица градчета. Цената на 1 MWh скача до 1000 евро! Ето какво се случва, когато нямаш балансирано, сигурно и стабилно електропроизводство. Коментарът е излишен. Както се казва: партньорството си е партньорство, но сиренето, извинете, електрическата енергия си е с пари и то много пари, когато я нямаш в наличност…Както битовите, така и промишлените потребители на електроенергия в Германия са недоволни от високата цена на електрическата енергия, въпреки че е силно субсидирана, но за сметка на високите данъци. Индустриалците заявяват, че обмислят изнасяне на производствата си в страни, където не действа механизма за търговия с квоти за СО2. В същото време немското правителство обмисля решение за спиране на субсидиите за ветровите паркове от 01.01.2021 година.

Много интересна е прогнозата за най-голямата икономика в света – китайската. Китай е единствената страна, която се измъква от кризата предизвикана от ковид-пандемията, като се очаква да завърши 2020 година с 1,1 % ръст на икономиката си спрямо 2019 година.

Публикация – „Китайското икономическо възстановяване ще се осъществява чрез въглища”от 2.08.2020 г. на американският експерт, Мери Хътцлър, коментира отношението на Китай към въглищата: „Докато държави, като Япония и Индия, изграждат електроцентрали, работещи на въглища, Китай добавя най-големия капацитет за добив на въглища в сравнение с тях. Той добави нови 32 GW мощности на въглища през 2018 г. и още 44 GW през 2019 г. Почти 100 GW са в процес на изграждане, а други 105 GW са или разрешени, или кандидатстват за разрешителни за строеж. Като очевиден ход за стимулиране на вътрешната си икономика, Китай е увеличил броя на новите си въглищни централи над планираните…Местните правителства предпочитат въглищните електроцентрали, като инструменти за икономическо развитие и за основната мощност, която те осигуряват, което е от съществено значение за надеждността. Китайският национален добив на въглища достигна 1,47 милиарда тона от януари до май 2020 г. – и е увеличен с 0,9% спрямо същия период на миналата година…

Китай е използвал въгледобивната си промишленост, за да се възстанови от минали икономически кризи и вероятно ще го направи и в бъдеще, тъй като се възстановява от икономическата криза предизвикана от пандемията на коронавирус”.

Интересно, защо тези информации се пренебрегват от „зелените” ръководители на ЕС? Защо Съюзът ще приключи годината с около 7- 8 % спад в икономическото си развитие спрямо 2019 година и в същото време планира да похарчи трилиони евро

за да замени евтините и сигурни ТЕЦ на местни лигнитни въглища с епизодично работещи, зависими от метеорологичните условия, несигурни и оскъпяващи електрическата енергия ВЕИ-паркове? През миналата седмица в Европейския парламент, благодарение на политическите боричкания и разногласия, „зелените” парламентаристи прокараха гласуване и приемане на закон, който вдига летвата за намаляване на емисиите на СО2 от 40% на 60% до 2030 година – цел непостижима за почти всички страни в Съюза. За първи път български премиер изказа несъгласие в Европейския съвет с приет закон, като неизпълним от България и нанасящ непоправими щети върху енергетиката и икономиката й. Остава минимална надежда правителството да аргументира тази позиция и да я защити на следващото заседание на Съвета през декември. Какво би станало с България, ако надменните и агресивни „зелени” политици в Брюксел не приемат нашите аргументи и ни наложат за изпълнение този закон?

Ограничените от ЕС бройки квоти на пазара за емисии, дори да запазят цената им на сегашното равнище, ще фалира финансово ТЕЦ-ли и мините, които им доставят евтини, местни въглища. Ще се налеят милиарди евро в реконструкция на ТЕЦ-ли да преминат временно на природен газ и във изграждането на фотоволтаични паркове, които ще заместят и тях в кратък срок след 2030 година, каквато е крайната цел на „зелените” лидери на ЕС. За да се заменят ТЕЦ-ли от минно-енергийния комплекс „Марица-изток” с инсталирана ефективна мощност над 3000 MW, ще е необходимо да се изградят фотоволтаични паркове с равностойна ефективна мощност за производство на електрическа енергия, като се отчетат реалните им възможности през деня, особено през кратките есенно-зимни дни с минимално слънцегреене и когато нуждите от електрическа енергия са най-големи. Произведеното количество електрическа енергия през деня трябва да задоволява потребностите и през останалата част на денонощието. За целта са необходими гигантски батерии, в които да се депозира излишната през деня енергия за през нощта и евентуално за покриване на нуждите през следващи дни, когато времето е мрачно и снежно. Такива ефективни батерии за сега няма и струват твърде скъпо. Освен това от депозираната енергия ще може да се върне/изтегли за ползване по-малко от 60%. Използването на водород, като средство за депозиране на излишната енергия и в последствие за използване като гориво в ТЕЦ, ще бъде още по-скъпо средство. Нерешените проблеми са много. Така например, при горенето на водорода температурата е около 2 800 градуса, при която азотът от въздуха образува оксиди, които са много по-опасни за живите организми и природата от СО2. За сега технологиите за производство на водород, втечняване, транспортиране, съхраняване в цистерни и самото им обезопасяване са много скъпи. Той е силно агресивен и влиза в реакция с почти всички елементи, а смесите с въздуха са взривоопасни. Тази възможност остава за евентуална реализация в необозримото бъдеще. Но да се върнем към фотоволтаичните паркове, които трябва да заменят равностойно комплекса „Марица-изток”. Те ще покрият стотици хиляди декари от плодородната Тракийска равнина с бетонни фундаменти.

Каква е грубата равносметка от „зелената” революция?

Губим евтина електроенергия от собствени енергийни ресурси/тя е такава, ако последваме примера на австралийците и отменим в Европейския парламент търговията с емисии/; губим работни места със сравнително високо заплащане; губим плодородна, земеделска земя и селскостопанска продукция; губим работни места в селското стопанство. Ще бъдем лишени от продукцията на житни култури и фуражи, от вкусни зеленчуци и плодове, от животновъдство и животинските продукти, като месо и млечни продукти. Загубите от нереализирана селскостопанска продукция ще бъдат огромни и невъзвратими. Не на последно място, след спирането на въгледобива се налага привеждане на работните и неработните бордове на рудниците да се приведат към дълговременна устойчивост. Необходимо е да се изкопаят над 100 млн. куб. м. пръст, които да се извозят и насипят така, че да не се образуват в бъдеще време свлачища и срутища в рудничните котловани. Необходимо е да се изолират разкритите въглища за да не се запалят и да не подкисляват вливащите се в окончателните котловани повърхностни и подземни води. И всичко това трябва да се финансира от вън, тъй като въгледобивът ще бъде спрян и рудниците няма да имат никакви собствени приходи. Ако не се извършат тези дейности, рудниците след няколко години ще се превърнат в кални тресавища с постоянно свличащи се бордове, опасни както за хората , така и за животните. А водите в тези огромни, кални ями ще бъдат с висока киселинност. Изпомпването и неутрализирането на тези кисели води ще бъде перманентно и ще струва не малко пари на бюджета.

За сметка на това ще разполагаме със скъпа електроенергия с несигурна доставка и негарантирано качество. Индустриалците в България ще последват примера на германските си колеги и ще изнесат технологичните си линии, и производства в съседните страни, където не действат пазарни механизми за търговия с емисионни квоти на СО2, и електрическата енергия е по-евтина. Високата безработица и огромните задължения към банките-кредитори ще принудят работоспособните българи да емигрират. Демографската криза ще мине критичните си стойности. България ще обезлюдее. Това ще бъде трета национална катастрофа с фатални последици за народа ни. Нима за пореден път сме в съюз с неподходящи партньори?

За да не се случи тази мрачна прогноза, правителството трябва, да мобилизира всички експерти за изготвянето на силна аргументация на позицията ни: защо сме против закона за вдигане на прага от 40% на 60% за намаляване на емисиите на СО2 до 2030 г. спрямо тези от 1990 г. Не трябва да се забравя, че нашата благословена природа – горите, водоемите в страната и Черноморието абсорбират в пъти повече количества СО2 от емитираните понастоящем от енергетиката, промишлеността и транспорта, и въздухът в България е по-чист в сравнение с този в повечето европейски страни. Въпреки това ние ще инвестираме в залесяване на голините в горските площи. Трябва да убедим Европейския съвет и банките, че е по-целесъобразно да инвестираме предлаганите кредити в индустриални производства с висока принадена стойност, вместо да бетонираме плодородни селскостопански и горски площи. България няма пустините на Арабския полуостров и Северна Африка. Така по примера на Китай ще излезем бързо и проспериращи от настоящата икономическа криза.