ЕК разкритикува България за Интегрирания план „Енергетика и климат“

Слаби или незначителни са някои от целите, които си е поставила България в Интегрирания национален план „Енергетика и климат“. Друга част от целите, като например увеличаването на ВЕИ мощностите са адекватни спрямо визията на ЕС. Има и сериозни пропуски по отношение на енергийно бедните у нас, субсидиите към изкопаемите горива и енергийната ефективност. Липсва и оценка как всички тези политики ще повлияят на качеството на атмосферния въздух у нас. Това са част от препоръките на Европейската комисия в публикувания работен документ „Оценка на окончателния Национален енергиен и климатичен план на България“. Подчертани са и добрите практики като цялостния подход към енергийната сигурност, диверсификацията на източниците и маршрутите на енергия и обновяването на обществените сгради.

Окончателният план установява дял от 27,09% от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г. като принос на България към целта на ЕС за възобновяеми енергийни източници за 2030 г. Този принос е адекватен, тъй като съответства на дела от 27 на сто до 2030 г., обясняват в документа от ЕК.

Според анализа този принос представлява значително увеличение спрямо приноса, посочен в проектоплана (25%), което трябва да се приветства. Въпреки че България не е предоставила други ключови национални цели или цели за възобновяемите енергийни източници, NECP все пак подробно описва траекториите за 2030 г., които са диференцирани в секторите на електроенергията, отоплението и охлаждането и транспорта, поясняват експертите от Брюксел.

Що се отнася до енергийната ефективност, приносът на България за целта на ЕС до 2030 г. е 17,5 Mtoe при първичното потребление на енергия и е леко увеличен спрямо предварителния план. Крайно потребление на енергия ще се понижи с 10,3 Mtoe. „Счита се, че първият принос за енергийната ефективност е слабоамбициозен, а вторият показва много ниска амбиция“, смятат от ЕК. Все пак оттам признават, че енергийната ефективност е съществен компонент на националните политики и политиките на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата и е основен приоритет.

„Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ не се занимава изрично с прилагането на принципа „първо е енергийната ефективност“. Въпреки че дългосрочната стратегия за обновяване все още не е представена, България е предоставила релевантна информация, включително индикативни междинни цели за обновяване на жилищни и нежилищни сгради в обновени райони, с оценки на енергийните спестявания и спестяванията на емисии на CO2 в окончателния план, смятат от Брюксел.

Положително е, че що се отнася до обществените сгради, собственост на правителството, България възнамерява да надхвърли целта за 3% годишно обновяване, залегнала в законодателството на ЕС. Страната ще предприеме мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата брутна площ на всички отопляеми и охлаждани държавни сгради, използвани от публичната администрация.

В своя план България си поставя цели за енергийна сигурност и за вътрешния енергиен пазар. Те трябва да разнообразят доставките на енергийни ресурси,  да направи националната енергийна система по-гъвкава и да направят регионалните и националните енергийни системи по-устойчиви. В плана се говори и за подобряване на мрежовата и информационна сигурност (киберсигурност).

Страната планира да постигне ниво на взаимно свързване на електроенергията от най-малко 15% до 2030 г. в съответствие с целта на ЕС за минимално ниво на взаимно свързване на електроенергийните системи, добавят експертите на ЕК.

В националния ни план са очертани стартирани и планирани инициативи, които отразяват усилията за либерализация и реформа на националния енергиен пазар. „Постигнат е значителен напредък в свързването на пазарите за ден напред и в рамките на деня с Румъния и Гърция, което трябва да се приветства“, отбелязват от ЕК.

Планът на България съдържа няколко национални цели и цели за финансиране, свързани с научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността. Разглежданите теми включват:

– дългосрочното развитие на нисковъглеродна икономика;

– подобряването на енергийната и ресурсна ефективност в транспорта;

– модернизацията на съществуващите електрически мрежи;

– иновации в областта на ядрената енергия;

– конкурентоспособността на основните енергоемки отрасли;

– развитието на електрически автомобили и водородни технологии.

Кумулативните инвестиционни нужди, свързани със секторите на потребление на енергия, производството на електроенергия и топлинна енергия и инфраструктурата. Те възлизат на 42,7 милиарда евро по сценария с допълнителни мерки, уточняват от ЕК.

Нуждите от инвестиции са най-високи за политики и мерки в измерението на декарбонизация, и по-специално в сектора на енергийните доставки. Прегледът на потенциалните източници на инвестиции описва общите възможности за финансиране на ЕС, национално и регионално ниво, както и потенциалното мобилизиране на частни инвестиции. Окончателният план включва списък на енергийните субсидии, на вече взетите мерки за тяхното постепенно премахване и на планираните мерки за поетапно премахване.

В плана си България не е предоставила  информация за субсидиите за изкопаеми горива в съответния раздел на плана, въпреки че неотдавнашните анализи на Комисията за енергийните субсидии са установили значителни субсидии. Окончателният план отчита справедливите и справедливи транзитни перспективи и предоставя информация на високо ниво за социалното въздействие, въздействието върху заетостта и уменията от прехода към въглеродна неутрална икономика.

Той идентифицира регионите, в които въздействието на декарбонизацията върху заетостта ще бъде най-значително. Предизвикателствата при заетостта ще засегнат не само въглищните региони на страната, но и индустриалните центрове на България за всички икономически сектори с високи нива на емисии на парникови газове.

България все още не планира да премахва въглищата като енергиен източник. Окончателният план все още няма оценка и на енергийната бедност (няма оценка на броя на енергийно бедните домакинства, нито има индикативна цел за намаляване на този брой). Нещо повече, все още няма определение за енергийно бедните домакинства, отбелязват от ЕК.

Това пречи на страната да премине към напълно либерализиран пазар, като същевременно защитава нуждаещите се български граждани. Въпреки това планът описва съществуваща мярка, според която около 250 000 лица и семейства получават подкрепа под формата на енергийни помощи за отопление през зимата.

В окончателния план липсва и количествена оценка на синергиите и компромисите и социално-икономическите и свързаните със здравето въздействия на замърсяването на въздуха поради планираните мерки.

Окончателният NECP идентифицира някои добри практики. По-специално, той разработва цялостен подход към енергийната сигурност, обхващащ диверсификация на източници и маршрути, съчетан със значителни мерки и инвестиции в електричество и мрежова инфраструктура. Той също така поставя законови изисквания за обновяване на обществени сгради.

източник>>>