Президентът на КНСБ Пламен Димитров: Аз съм песимист за бъдещето на комплекс „Марица изток“ след 2025 г.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров. Амбициите на правителството да осигурят алтернатива чрез изграждане на нови атомни централи в България няма да решат проблема с недостига на ток в близките 10 години, ако комплекс „Марица изток“ бъде ликвидиран заради „Зелената сделка“. А ако това безумие се случи, с „Марица изток“ ще си отиде и енергийната независимост на България

– Г-н Димитров, „Зелената сделка“ на ЕС вече е подложена и на институционален дебат в ЕП и евроинституциите. Каква e позицията на КНСБ по темата? Какво днес открито можем да обявим като рискове пред миньори и енергетици, заети в комплекса „Марица изток“?

– Вие знаете, че именно КНСБ бе организацията, която зададе няколко червени линии към правителството, когато се оформяше българската позиция по „Зелената сделка“. Две от тях влязоха в становищата на кабинета и бяха защитавани, и към настоящия момент са официални български позиции. Трябва да посоча, че едната бе реализирана, а другата – не. Неуспехът, който е и по-значим, бе свързан с това да се върви към спазване и прилагане на Парижкото споразумение. Това означаваше да се гони цел от 40% намаление на емисиите към 2030 г., а не обявените от Европейската комисия преди година 50%. В последните месеци имаме още по-голямо втвърдяване от ЕС и неговия председател Урсула фон дер Лайен. Само преди месец тя обяви праг от 55% намаление на въглеродните емисии към 2030 г. Тази цел бе увеличена на 60% в резолюция на ЕП от преди седмица. Единствено България и Полша към настоящия момент се опитват да търсят някаква форма на дерогация от тези цели. До момента това е неуспешно. Поляците обаче съумяха да насочат повече ресурси към себе си по линия на плана за възстановяване и устойчивост. Втората рамка, която аз определям условно като по-малко значима, но не и маловажна, е къде отиват средствата от емисиите, които не използваме и имаме право да търгуваме. Първоначално Брюксел възнамеряваше да централизира всички тези средства, те са над 1 млрд. и 200 млн. лв. на годишна база. Това поне запазихме. Тука нашата позиция беше чута.

– Какво означава това за заетите в комплекс „Марица изток“, какво предстои?

– Със сигурност предстои спешно преразглеждане на двата ключови документа – интегрирания план за климата и стратегията за енергетиката. Те трябва да бъдат преразгледани на фона на новите по-високи цели, които се поставят за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. Как точно това ще се отрази върху базовите мощности и въглищните централи аз днес не смея да кажа, но повече от сигурно е, че ще бъде негативно. Предстои да видим размерите на очакваните поражения, които може да нанесе този процес при това за 10-годишен период. На второ място трябва да се ревизира проектът на енергийна стратегия, която бе оповестена преди 20 дни. Тя също бе базирана на намаление в границите на 40%, което днес вече не е актуално. Какво правим тогава с базовите мощности? На 13 октомври бях в АЕЦ „Козлодуй“ по синдикален повод и там случайно се видяхме с министър-председателя Бойко Борисов и министъра на енергетиката. Там стана ясно, че се тръгва към някаква нова мощност – 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“, като намерението е да се търсят американски инвеститори. Не знам до колко това е приложимо и до колко може да се случи. Предвид стартиралата процедура по другия проект „Белене“, то това вече показва, че се търси акцент върху ядрената енергетика като заместваща базова мощност. Това не е добра новина за „Марица изток“ и Стара Загора. По този начин се задава една ясна конкуренция в един дългосрочен хоризонт за парогазови нови решения в ТЕЦ 2 или в останалите топлоцентрали. За мен тази идея е възможен вариант за развитие на комплекс „Марица изток“. Искам дебело да подчертая, че ние не отписваме мините. Някои вече го направиха, за съжаление. Аз обаче смятам, че поне до 2025 г., дори в новите реалности, мините могат да стъпят върху една консумация от поне 20 и повече милиона тона въглища на годишна база. Затова КНСБ настоява за ясен 5-годишен план от правителството. По този начин държавните въгледобивни дружества ще се вместят в приходите, които те залагат. Това може да стане и с една макар и лека корекция на цената на самите въглища. За това говорим от много години. Смятам, че така ще създадем някаква устойчивост.

– Устойчивост ли е думата, г-н Димитров? За какъв период ще е тя?

– След 2025 г. аз съм песимист заради вече влезлите в сила регламенти и директиви на ЕК, които няма как да бъдат изпълнени от нашите топлоцентрали, ако горят лигнита, който добиват нашите мини. Това е невъзможно след 5 години и някой трябва ясно и в прав текст да го каже. Няма кой да плати тази цена, защото тя става огромна. През 2025 г. няма да говорим за стотици милиони на годишна база, а за милиарди, които някой трябва да плаща, за да се запази настоящото положение. Това не може да се случи. Затова ние настояваме за ясна стратегия до 2025 г. Заедно с петгодишния план за „Мини Марица-изток“, който да даде устойчивост, трябва да се направи и системният подход за интегриране решение за нови технологични мощности, които са индустриални, а не непременно миньорски, но в които е необходимо да продължи да живее „Марица изток“ като индустриално и енергийно сърце, доколкото това е възможно. Говоря за индустрия с висока добавена стойност. С други думи ние, вече го казах на настоящия премиер, ще го заявя и пред следващия, ние няма да се съгласим нито един от нашите миньори и нашите членове да загуби статута си в тази трансформация. Днес КНСБ има 3500 членове в комплекса „Марица изток“. Каквото и да се прави, ние ще настояваме отново да имаме 3500 членове, независимо къде ще работят и да имат настоящите си трудови възнаграждения, най-малко или дори по-високи. Освен това искам тези хора да имат участие в новите мощности като собственици – дялове, акции, енергийни кооперативи. Каквото и да се прави на площадката на „Мини Марица-изток“, било то нови индустрии, животновъдство, модерен завод за батерии, то трябва да се случи по такъв начин, че на действащите хора от мините и тецовете да им се даде шанс и гаранция, че когато стане невъзможно да работят онова, което вършат в момента, ще имаме сигурно решение за тях. Тук говоря за компетенции и квалификации, без които не може да бъде реализиран този преход. Така разбирам аз справедливия преход. Всичко останало е хвърляне на прах в очите на хората.

– Казвате, че перспективата пред комплекс „Марица изток“ е до 2025 г.? Важно е да бъдем ясни за самите хора, заети в това енергийно производство!

– Аз смятам, че това изглежда или трябва да стане сигурния хоризонт за мините и тецовете. Това не означава, че е лесно да се случи. Виждате, че дори в настоящата година тези 20 млн. тона въглища, които мините трябва да произведат, са съпроводени от различни предизвикателства. За изпълнението на този процес бе нужно и допълнително финансиране от принципала, което успяхме да уредим в рамките на 55 млн. лв. Проблемите за решаване са много, но правителството е длъжно да създаде една 5-годишна стабилност пред миньори и енергетици. Така няма да се питаме всяка седмица ще го има ли комплекса „Марица изток“, колко ще го има, кога ще затваря. Ще прекратим тази неизвестност. Важно е да видим по-дългия хоризонт и какво правим по-нататък. Аз не казвам, че нищо от това след 2025 г. няма да работи. Напротив! То ще продължи да функционира. Ако ме питате мен, иска ми се всичко да функционира колкото може повече. Аз не казвам, че през 2025 г. ще престане въгледобивът в мините, но казвам, че този процес трябва да бъде подсигурен, а останалото трябва да се види в по-дълга перспектива как изглежда. Заедно с това е належащо да бъдат правени и паралелните инвестиции, защото няма да им друг такъв ресурс, който да бъде наличен.

– На какъв етап от изготвянето си са регионалните планове и какво остана от многомилиардния фонд за т.нар. справедлив преход, който обаче бе орязан?

– Никой още не е наясно с какви средства ще разполагаме. Това, за което се говори и предстои да бъде гласувано в ЕП в месеците до края на годината, е една сума около 2.4 млрд. лв. Все още не е ясно тази сума как точно ще бъде разпределяна. За сега три са регионите, които ще се възползват от посочената сума, като правителството работи в посока на това те да станат 7 или 8. Не мога да кажа към днешна дата в каква посока ще отидат парите. Трябва да има яснота какво точно ще се прави. Тракийският университет има място в този процес. Същото важи и за Института за устойчиво развитие, за който ние апелираме да се изгради на местно ниво, в Стара Загора, с подкрепата на местната власт, би трябвало да се превърне в център на експертиза, която да генерира възможни сценарии и решения, и иновативни проекти в един такъв интегриран вид.

източник>>>