Фондът за възстановяване на ЕС няма да инвестира във фосилни горива

Инвестициите в изкопаеми горива няма да бъдат подкрепяни от Фонда за възстановяване на ЕС. Комисията по околна среда в Европейския парламент гласува за изключване на изкопаемите горива от Фонда, който е в размер на 750 милиарда евро, предаде Euractiv. Предложената резолюция беше приета с 65 гласа „за“, 15 „против“ и 3 „въздържали се“, според резултатите от гласуването. Двете водещи комисии на Парламента по икономически и бюджетни въпроси ще гласуват по предложения фонд за възстановяване на ЕС в началото на ноември, като окончателното гласуване се очаква по време на пленарна сесия до средата на ноември, припомня изданието.

Паскал Канфин, френски центристки депутат, който председателства комисията по околна среда на Парламента, беше основният автор на резолюцията. В Twitter, той приветства гласуването, като заяви, че „то проправя пътя за истинско зелено възстановяване“ от коронавирусната криза. „Ще се боря тази позиция да има мнозинство“ в пленарната зала на Европейския парламент. Не може да има финансиране за изкопаеми горива, тъй като инвестираме за бъдещето, а не за миналото, категоричен бе Канфин.

Припомняме, че през юли лидерите на ЕС се споразумяха за фонд за възстановяване от 750 милиарда евро, чиято цел е да помогне на икономиката на ЕС да се изправи на крака след затварянето на икономиките в ЕС по време на пандемията COVID-19. Европейският парламент и държавите-членки на ЕС започнаха процес на гласуване, за да дадат съгласието си за фонда и да се споразумеят за правилата, свързани с разходите.

В същото време ЕК избра и „холистичен“ подход за справяне с въздействието на метана на глобалното затопляне, като акцентира върху международното сътрудничество първо, преди да регулира емисиите в сектори като енергетиката и селското стопанство през следващата година. Метанът също е част от изкопаемите горива, но сериозни количества от него се отделят при животновъдния сектор.

Стратегията за метана на ЕК бе представена в сряда, но Брюксел и се отказва от налагането на незабавни мерки, принуждаващи енергийните компании да откриват и отстраняват изтичането на метан по веригата за доставка на нефт и газ, въпреки че те са най-лесни за справяне.

Поради големите проблеми които създава метана в борбата с глобално затопляне, този газ се счита за приоритет в рамките на Европейската зелена сделка, която се стреми да намали вредните емисиите в Европа до нула до 2050 г. За да постигнем европейската цел за климата до 2030 г. за намаляване на емисиите с 55%, „ще трябва да намалим метана с една трета“, каза Кадри Симсон, комисар по енергетиката на ЕС. И въпреки че земеделието – по-специално животновъдството – е най-големият емитер на метан, „в енергийния сектор можем да ги намалим най-бързо и най-евтино“, заяви пред медиите Симсън.

„Най-рентабилните икономии на емисии на метан могат да бъдат постигнати в енергийния сектор“, смятат от ЕК, посочвайки, че „петролните и газовите операции по цялата верига на производство обикновено имат различни варианти за смекчаване, като нямат нетни разходи или почти нулеви разходи“.

Големите петролни и газови компании като Shell вече са си поставили цели за намаляване на интензивността на емисиите на метан и призоваха политиците от ЕС да определят „силни регулации на метана“, за да отстранят течовете в производствените си процеси и да намалят емисиите.

И все пак Комисията казва, че в момента би било твърде рано да се прилагат правно обвързващи мерки. „Трябва да сме наясно, че днешните стандарти за измерване и отчитане не са напълно точни“, заяви служител на ЕС.

Вместо това Комисията заяви, че ще се стреми да направи отчитането и проверката на емисиите на метан по-систематично на ниво ООН като първа стъпка, за да се проправи път за започване на прилагането на разпоредбите на по-късен етап.

Също така „през 2021 г. ЕК ще представи законодателни предложения за задължително измерване, докладване и проверка на всички свързани с енергийния сектор емисии на метан и за задължение за подобряване на откриването на течове и отстраняването на течове по цялата инфраструктура за изкопаеми газове“, обясняват в изявление от Брюксел.

Това беше отхвърлено като недостатъчно от зелените партии в Европейския парламент, които призоваха за ясни цели и задачи за намаляване на емисиите на метан.

„Европейската комисия само надрасква повърхността и се ограничава до незначителни проблеми като запушване на изтичане на метан и статистика. Преброяването на емисиите не помага, когато на дневен ред е тяхното намаляване“, каза Юта Паулус, германски депутат от Зелените.

Понастоящем няма независим международен орган, който да събира и проверява данните за емисиите на метан. За да запълни тази празнина, Комисията предлага да се създаде международна обсерватория на метановите емисии, „натоварена със събирането, съгласуването, проверката и публикуването на данни за антропогенни емисии на метан на глобално ниво“, под егидата на ООН. Приносът на ЕС за този нов орган може да дойде под формата на данни, събрани от сателитите за наблюдение на Земята по космическата програма  „Коперник“, предполага Комисията.

„Изчислихме, че ако успеем да намалим с 50% глобалните емисии на създадения от човешка дейност метан, тогава можем да намалим покачването на температурата с 0,18 ° C. Така че това ще бъде важно, когато ще достигнем максимум до 1,5 ° C “, каза служителят на ЕК пред медията.

Газовата индустрия приветства предпазливия подход на Комисията по отношение на метана, заявявайки, че вече се предприемат широка гама от действия чрез Ръководните принципи на метана – доброволна инициатива на газовите дружества.

„Фокусът на Комисията върху подобряване на наличността и точността на данните за емисиите на метан чрез измервания и количествено определяне е правилното и отговорно действие, което трябва да се предприеме“, каза Джеймс Уотсън, генерален секретар на търговска асоциация Eurogas.

Липсата на инвестиции във фосилни горива чрез Фонда за възстановяване, както и намеренията за по-строги регулации на метаната ще окажат сериозно значение и може дори да спрат редица газови проекти. Тук говорим за развитие на интерконетори, нова газопразпределителна мрежа и още проблеми за нефтодобивните компании и нефтокомбинати, обясняват експерти. На по-късен етап тази стратегия на ЕС е доста вероятно да доведе и до промяна в цените на горивата за потребителите – както по бензиностанции, така и за потребителите на природен газ в бита и бизнеса.

източник>>>