Бъдещето на комплекса „Марица изток“ все по-мрачно и несигурно.

След като ТЕЦ „Контур глобал Марица-изток 3“ освободи в рамките на 5 месеца почти 320 души, в централата остават едва около 10 процента от персонала. Това означава, че през следващите месеци ТЕЦ-а не планира да развърти турбините си.

Договорът на Контур глобал с държавата, който гарантираше работата  ѝ, изтече през февруари тази година и от тогава 4 блока, произвеждащи повече от 800 мегавата електроенергия, спряха. Първоначално мениджърите твърдяха, че тя ще работи като „сезонна“ електроцентрала. Но шансовете да тръгне без персонал, клонят към нула.

Договорът на ТЕЦ „АЕС Гълъбово“ изтича в началото на 2026 година. На сайта на AES България се споменава, че предвиждат да преустановят експлоатацията на по-голямата част от оставащите си въглищни мощности до края на 2025 г., а две години по-късно да се откажат изцяло от тях. Това означава, че още над 600 мегавата от комплекса Марица изток ще спрат да работят с лигнитни въглища.

„ТЕЦ Бобов дол“, който ползва маришки въглища, също демонстрира желание, в близко бъдеще да редуцира постепенно въглищата като ги замени с биомаса, РДФ и газ.

Държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ остава с едва два блока от осем и скромните за капацитета  ѝ 300 мегавата, електроенергията от които ще предоставя на битовите абонати до края на юли 2025 година. След тази дата, битовите потребители ще преминат на свободния пазар. Така държавната централа вече няма да има гарантираните от държавата количества електроенергия. След този период бъдещето  ѝ е много неясно.

Високите цени на въглеродните емисии, които заплащат ТЕЦ, огромното количество нови ФЕЦ, които навлизат на пазара, ниската цена на газта, АЕЦ и очакваната нова мода с инсталиране на батерии за съхранение, едва ли ще оставят големи възможности за работа на въглищните ни ТЕЦ в обозримо бъдеще. Към това трябва да добавим и все по-големият натиск в Европа за спиране на въглищата. При наличната политическа конфигурация, новият Европейски парламент едва ли ще предприеме смекчаващи за въглищата политики.

Така бъдещето на комплекса „Марица изток“ е все по-мрачно и несигурно..

Най-големият губещ от спрялата работа на топлоцентралите ще е „Мини Марица-изток“. Дружеството и сега се задъхва финансово, заради силно намалялото търсене на лигнити. Хоризонтите обаче ще продължават да се стесняват, а след края на 2025 година възможностите да се продават въглища ще бъдат символични.

По-скоро декларативната държавна подкрепа и закърпването на финансовите проблеми на парче (предимно предизборно), няма да ни отдалечат много от суровата действителност, а тя (ако не стане чудо) ще бъде почти парализиран въгледобив през 2026 година. Хоризонтът от 18 месеца е много кратък, а решенията, които трябва да се вземат са изключително тежки. Адекватната реакция изисква прозрачност , честност и търсене на максимален консенсус, които в настоящата политическа конюнктура са трудно постижими. Това съвсем вероятно ще доведе до хаотичен и социално-стресиращ преход, който ще засегне силно въгледобивните региони, с всички очаквани негативни ефекти.