Кой се топли от паниката с климатичните промени?

Чували ли сте израза „А мен какво ме топли тази работа“, т.е. каква е ползата от това за мен. Преносното значение на думата „топли“ е „полза“. Подобни синоними можем да открием в доста други словесни конструкции с тази дума. „Посрещнаха ме топло!“ „Те са топли хора“. Думите „топло“, „топлина“ носят положителна емоционална конотация като полза и добро. Точно обратното значение има думата „студено“. „Посрещнаха ме студени погледи“, „Той има студена душа“.

Това е така, защото студа се свързва с много по-трудни условия на живот, отколкото топлината. Едва ли някой ще ви разбере, ако възкликнете „А мен какво ме изстудява тази работа“. Това показва, че цивилизационният избор следствие на столетия оцеляване и приспособяване на вида ни показва, че хората много по-лесно се адаптират към топлината и я възприемат положително, отколкото към студа. Въпреки че сме се приспособили да живеем и на много студени места, и на много горещи, топлината е тази, която е била жизнено важна за човешката еволюция от откриването на огъня до днес.

Графиката показва, че с нарастването на глобалните температури се наблюдава и значително нарастване на световното население. Това наглед случайно съвпадение не означава непременно причинно-следствена връзка. Важно да се отбележи, че индустриалната революция и съвременните технологични постижения допринасят както за увеличаване на населението чрез подобряване на здравеопазването и селското стопанство, така и за увеличаване на емисиите на парникови газове, които водят до по-топло време. Дори и да няма пряка причинно-следствена връзка в графиката, текущото до момента затопляне на планетата по никакъв начин не пречи за бурната прогресия на човешката популация. Напротив, тя се чувства комфортно и промените не носят щети в размера, който би бил нанесен, ако имахме застудяване с -0.8 градуса (огледално на настоящото затопляне).

Въпреки това в последните години ставаме свидетели на преекспониране на социалните и финансовите рискове, свързани с климатичните промени. Често те са умишлено и прекомерно преувеличени. Макар климатичните промени да представляват заплаха за обществото и икономиката, съществува тенденция тези опасности да бъдат тенденциозно надценявани.

Рисковете от климатичните промени могат да бъдат разделени на физически и преходни. Физическите рискове включват екстремни метеорологични явления като урагани, наводнения и горски пожари, които могат да разрушат инфраструктурата и да нарушат икономическата дейност.

Преходните рискове произтичат от процеса на преминаване към нисковъглеродна икономика и могат да засегнат стойността на активите и финансовата стабилност на компании и държави, особено тези, свързани с изкопаеми горива, което носи и социални негативни ефекти.

Видимо е, че на този етап физическите рискове макар и да са реални, все още не представляват системна заплаха, поради тяхната локализирана природа. За разлика от тях, преходните рискове се материализират много по-бързо, тъй като компаниите и правителствата започват да предприемат мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, водени от честото прекспониране на страховете от климатичните промени.

Преувеличаването на рискове, свързани с климата, води до ненужна паника, предпоставка за неправилни решения, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за икономиката и обществото. За това е нужен балансиран подход към оценките на заплахите от климатичните промени, който да се основава на реални данни и научни доказателства, а не на преувеличени прогнози. Важно е да има баланс в комуникацията на тези рискове – без да се предизвиква ненужна паника, но и без да се омаловажават проблемите.

В този контекст до края на столетието се очаква температурите да продължат да се увеличават, но и населението да се увеличи до над 10 милиарда души. Това показва, че макар да няма видима причинно-следствена връзка в корелацията температура – брой население, промените в климата свързани с по-топлото време, няма да окажат сериозно влияние на развитието на човешката популация в следващите десетилетия. Което повдига въпроса: „Кой се топли най-добре от паниката с климатичните промени!?“

Автор: Ростислав Величков