България може да се окаже енергиен заложник при бърз и необмислен преход.

През последните месеци електроенергията произведена от въглищата на „Мини Марица-изток“ все по-трудно намира пазар. Основната причина за това са по-ниските борсови цени на конкурентните източници и намаленото потребление на електроенергия в региона и Европа.

Увеличаващият се дял от ВЕИ, възстановяването на работата на атомните централи във Франция, рекордно ниската цена на газта на световните борси конкурират работата на въглищните ТЕЦ у нас. Близо 20 годишното дъно на потребление на електроенергия в Европа води до нуждата от по-малко електроенергийни мощности и процеси на свръхпредлагане, отразяващи се на крайните по-ниски цени. Допълнително въглищните ТЕЦ стават нерентабилни след облагането с въглеродни квоти, които непазарно, но силно завишават крайната им цена. Така от началото на 2024 година България се превърна във вносител на електроенергия от съседни държави за сметка на своите неработещи въглищни мощности. Доколкото някои специалисти приемат тези тенденции за устойчиви, те посочват, че преходът към декарбонизация се случва по-бързо от очакваното и определят негативен сценарий за бъдещото на Комплекса „Марица изток“.

Присъединявайки се към „Зелената сделка“, която налага декарбонизация във всички икономически сфери, България прие ангажимент да закрие своите въглищни мощности до 2038 година. Намаляването на работата на въглищните ТЕЦ бе определено да бъде постепенно и поетапно. Заради текущата пазарна конюнктура, днес обаче се говори за възможно закриване на комплекса през 2030 и дори 2026 година.

На какво ще разчита електроенергийната система, ако страната ни бързо затвори своите въглищни мощности. Основна базова централа ще остане АЕЦ „Козлодуй“ с мощност малко над 2000 мегавата, останалата електроенергия в голяма степен ще трябва да се покрие от ВЕИ и внос. При сегашните цени на електроенергията на борсата това изглежда рентабилно. Очакваното скокообразно увеличаване на дяла от ВЕИ (особено от ФЕЦ) и повишаване на енергийната ефективност, също би допринесло за допълнителен натиск върху цените. Така се наслагва очакване, че цените на електроенергията ще останат трайно ниски едва ли не завинаги.
Логично е обаче да се отчете фактът, че в бъдеще, с възстановяването на европейската икономика, със задълбочаване на процеса на електрификация, кривата на спада на търсенето на електроенергия ще се измени във възходяща тенденция.

Доколкото ВЕИ остават несигурен източник за производство на електроенергия, а цената на газта се определя от пазарното търсене и от геополитически събития, без базовите въглищни мощности (които произвеждат електроенергия от единствения собствен фосилен ресурс – лигнитните въглища добивани в „Мини Марица-изток“) България може да се окаже енергиен заложник при бърз и необмислен преход. Това може да се прояви в различни негативни сценарии. Например изнасяне на електроенергия от ВЕИ на нулеви и отрицателни цени и дори спиране на отделни ВЕИ централи заради свръхпроизводство. А при други обстоятелства скъп внос или дори недостиг на електроенергия. Ето за това, дори в хипотезата за декарбонизация, комплексът „Марица изток“ остава един от най-важните енергийни гаранти за независимата българска енергетика. Впрочем на подобен сценарий бяхме свидетели съвсем наскоро. Пандемията от Ковид 19 потисна цените на електроенергията и ТЕЦ у нас работиха няколко години на загуба, но възстановяването, в едно с геополитическите промени от войната между Русия и Украйна – изстреляли цената на газта, както и други фактори, направиха въглищните централи в Европа и у нас енергиен гарант.

Какви изводи налага настоящата ситуация. Преходът към по-зелена енергетика е глобална цел, но трябва да бъде извършен внимателно и стратегически, за да се избегнат нежелани икономически и социални последствия. Важно е да се вземат предвид местните условия и нужди, като се гарантира сигурността на енергийните доставки и се избегне прекомерната зависимост от внос на електроенергия. За страна като България, която десетилетия разчита в значителна степен на въглищна енергия, преходът включва и негативни социално-икономическите последствия за регионите, зависими от въглищната индустрия. Това изисква внимателно планиране и подкрепа, за да се гарантира справедлив преход за засегнатите общности.

Тези предизвикателства подчертават значението на разработването на цялостна стратегия за енергиен преход, която включва ясни цели, адекватно финансиране и мерки за подкрепа на засегнатите от промените сектори и общности. В този ред на мисли, бързото затваряне на комплекса „Марица изток“ би направил такъв процес неуправляем и с редица негативни перспективи за държавата.