Spiked: Заради манията на Брюксел за „нулеви емисии“, Европа ще стане бедна, студена и мрачна

В началото на месеца председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отчете „удивителен напредък“, постигнат в рамките на законодателството по отношение на  „зелената сделка“ на ЕС. Този напредъкът обаче е странен. Комисията въвежда безброй регулации в опит да „декарбонизира“ Европа и да доведе държавите-членки до „нулеви емисии“ през 2050 г. Мащабът на регулациите е толкова голям, че лидерът на европейската асоциация на работодателите  нарече това „законодателно цунами“. Според него това подкопава сериозно конкурентоспособността на членовете на организацията на световните пазари.

Както написах в „Lights Off: Is the EU Failing on Energy Policy?“, през тази седмица манията на ЕС по ангажиментът за екологичните цели не само вреди на бизнеса, но и задълбочава енергийната криза. Основният проблем се заключава в това, че вместо да се подобри производството на енергия ( с изключение на субсидиите и стимулирането на възобновяемите източници на енергия), ЕС хвърля почти целия си политически капитал в опити да намали енергийното потребление – както индустриално, така и лично.

Всички тези съкращения уж са необходими за борба с така наречената климатична катастрофа. В Брюксел не говорят за това как да се оптимизират добива на въглища и газ и не искат да строят ядрени реактори. А всичко това ще е крайно необходимо, за да останат запалени светлините на континента. Енергийната политика стана напълно подчинена на политиката за климата, независимо от последствията.

Не е изненадващо, че държавите-членки вече започват да недоволстват от този подход. Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази загриженост  от въздействието на зелените правила на ЕС върху енергийните доставки за Франция. В настоящият си вид  Зелената сделка на ЕС подкрепя само възобновяемата енергия. Това обаче изключва най-големият източник на Франция – ядрената енергия, въпреки че е напълно декарбонизирана, макар и не  възобновяема. Макрон разумно призовава Брюксел да запише френската ядрена енергия като „зелена“. Но по някаква необяснима причина фон дер Лайен и Европейската комисия не виждат голямата роля на ядрената енергетика в стратегията на ЕС за декарбонизация.

По въпросите на енергетиката ЕС се разминава не само с Франция. Други държави-членки със съвсем други ресурси и национални интереси все по-често се оказват в противоречие с ЕС или действат без неговото съгласие. Например, когато войната в Украйна накара ЕС да намали зависимостта от руския газ, Берлин, Варшава и Рим обиколиха света в търсене на втечнен природен газ, всяка от тях, независимо от Брюксел. В рамките на ЕС нямаше никаква координация по отношение на енергийните доставки. Всяка страна работеше сама за себе си.

Опасността от енергийната политика на ЕС вече е очевидна. Например, вманиаченото желание на ЕС за намаляване на енергийното потребление в съчетание с високите сметки за енергия вече накара няколко германски завода да затворят и да се преместят в чужбина. Това накара един икономист от Deutsche Bank да възкликне: „„Поглеждайки назад към настоящата енергийна криза след около десет години, ще кажем, че това беше отправната точка за деиндустриализацията в Германия.

Може и да е прав. Искането на ЕС за намаляване на енергийното потребление със сигурност ще подкопае индустриалното производство и ще намали жизнения стандарт на работещите европейци. ЕС обещава светло зелено бъдеще с термопомпи, електромобили, възобновяеми енергийни източници на енергия и сюрреалистична  „водородна икономика“. Но реалността ще бъде много по-ниско качество на живот в Европа.

През миналата година зърнахме част от това мрачно бъдеще. Европейците бяха открито призовани да разпределят личната си консумация на енергия, за да победят Кремъл и да спасят планетата. Германия спря нощното осветление на обществени сгради. Холандците бяха призовани да вземат душ за не повече от пет минути. Испания намали парното до 19 градуса. А Франция стартира цяла кампания за „енергийно отрезвяване“.

Невероятно, но нещата можеха да бъдат и по-лоши. Всъщност само една мека зима спаси Европа от прекъсване на топлината и светлината, което значително намали търсенето на енергия. Но поради манията на ЕС за „нулеви емисии“, заплахата от постоянни прекъсвания на електрозахранването със сигурност ще надвисне за още много зими.

Европейците заслужават светло бъдеще. А предложенията на ЕС не обещават нищо друго освен студ и мрак.

James Woudhuysen е автор на новата бяла книга ‘Lights out: Is the EU failing on Energy Policy?’, публикувана от MCC Brussels.

Източник: