България иска нова енергетика със старо мислене. Няма как да се случи

от https://www.bloombergtv.bg/

Предвид резултатите от проведените избори и ниските очаквания за съставяне на редовно правителство с по-дълъг хоризонт на действие, българската енергетика може да очаква предимно хаотични решения и много обещания, без много реални резултати. Основният проблем остава липсата на енергийна стратегия, обществен диалог и реална представа за развитието на сектора, която да направлява действията на бъдещите управления на страната. Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в ефира на предаването „В развитие“ с водеща Роселина Петкова.

„Това е сектор, където се правят реални реформи днес и се виждат резултатите след години. Има краткосрочни неща, които могат да се направят – доставките на природен газ, промяна в работата на борсата за електроенергия, промяна на работата на балансиращия пазар, изчистване на въпроси с регулирания пазар – но в този сектор има структурни проблеми, един от които е липсата на енергийна стратегия.“

Още през 2015 г. старата енергийна стратегия беше „неадекватна“ и оттогава секторът „буквано се лута в тъмното без посока“, каза Стайков. Енергетиката се промени значително през последните десетилетия и ако не се промени и политиката за сектора, всяка нова енергийна стратегия е под риск бързо да се окаже също неадекватна, предупреди той.

„Начинът на стратегическо планиране и провеждане на политика би следвало да се променя с енергетиката. За съжаление, не виждаме такова нещо. Виждаме как енергетиката се променя, имаме коренно различен подход към различни технологии, обаче стратегическото мислене си остана старото. Искаме нова енергетика обаче със старо мислене – това няма как да се случи.“

В коментар за обявените миналата седмица планове за четири нови ядрени блока, Стайков каза, че решението за това напомня планирането на АЕЦ „Белене“:

„Нямаме стратегия, но знаем, че ще строим четири ядрени реактора. Нямаме ясна обосновка защо го правим това нещо, която реално идва от самата стратегия и съответно нямаме технико-икономическа оценка това ли е най-добрият вариант, трябват ли ни четири, или два, или изобщо трябва ли ни нещо, може да ни трябват шест… На някой някоя идея много му харесва, но без необходимата обосновка.

Икономиката на страната се декарбонизира, но не е ясно дали е разумно това да се случва с темповете на ЕК до 2050 г. или има по-реалистични подходи, каза Стойков.

„Като цяло политиката на ЕС за ВЕИ много прилича на тази за четирите ядрени блока – някои решава, че това е технологията, която ни трябва, ние ще инвестираме там, независимо дали това е най-добрият подход, дали има алтернативи, които да дадат същия резултат на по-ниска цена или с по-бързи темпове, и съответно да предотвратим някои рискове, защото ВЕИ все още не са достатъчно надеждни, за да разчита системата изцяло на тях – те помагат.“

Целият материал: