Експертът по управление на околната среда и ресурсите призова през медията ни избирателите в Старозагорска област да не дават нито един глас на политик, който открито не обяви, че ще върне всеки план, предвиждащ намаляване капацитета на комплекса „Марица изток“
– Г-н Рашев, опасенията от недостига на газ за България и Европа в зимния сезон се засилват, след като Русия спря своите доставки за големите потребители на „синьо гориво“ и поиска отмяна на санкциите. Остава ли газът най-силното оръжие на Москва?
– Без всякакво съмнение газът е силно оръжие в ръцете на Русия срещу Европа. Износът на нефт обаче е онова, което носи големи финансови постъпления на Москва. В този смисъл демократичните страни много трудно могат да затворят глобалния пазар за руски петрол. Тогава много тежко ще пострада целият свят. Ситуацията е сложна.
– Безспорно ситуацията е сложна, но къде в тази суматоха се намира България? Как страната ни ще посрещне зимния сезон, в който е пиковото потребление на газ?
– Имал съм възможност вече да подчертавам, че по отношение на „синьото гориво“ България е значително по-защитена от редица държави в ЕС. Електроенергийната ни система не зависи от доставките на газ. Това е така благодарение на въглищните тецове в Маришкия басейн. Този факт трябва да бъде редовно подчертаван и да не се забравя. Само след няколко седмици един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ ще излезе в годишен планов ремонт за около месец. В този период стабилността на електроенергийната система ще зависи именно от комплекса „Марица изток“. Вие обаче ме питате за готовността на България по отношение на газа в навечерието на зимния сезон. Тук ситуацията е сложна, защото години наред ние така и не пожелахме да разберем дали изобщо разполагаме със залежи на газ и отказваме да използваме и малкото установени такива находища. Ето за това българските политици, които през последните 10 години са били на власт, носят вина. Те са отговорни и за това, че нямаме достатъчно диверсификация на доставките. Към настоящия момент големи количества с газ можем да получим единствено по тръбата на „Газпром“. Тук въпросът е защо от месец март насам ние нямаме сключени договори за доставки на „синьо гориво“ от други източници, въпреки че имаме физическата възможност? Този въпрос е към предишната, но и към настоящата власт.
– Грешка на служебния кабинет ли беше отказът на 6 от 7 танкера с втечнен природен газ, при положение че Русия днес спря доставките за Европа и поиска отмяна на санкциите?
– Ако действително е било възможно да купим и доставим количествата газ от тези танкери, е абсолютна глупост, че не сме го направили. За разлика от Германия и други големи консуматори на „синьо гориво“, които не могат да покрият дупката, която остава от липсата на такива доставки, ние в България нямаме подобно потребление. Поради това смятам, че сме могли реално да заменим количествата руски газ с друг внос.
– Споменахте собствения добив. Какво трябва да направят следващите управляващи и тези след тях, за да добива България газ по начина, по който го прави Румъния?
– Необходимо е всички проекти, които са на фаза подготовка за добив, да бъдат стартирани. Доколкото знам единственият такъв проект с възможност да стартира до година и половина е този в Генерал Тошево. За да започне добивът, обаче той трябва да има разрешително за това. По отношение проучванията за конвенционален и неконвенционален газ ще бъда максимално откровен. Пълна глупост е десетилетия да правиш всичко възможно да пречиш на процеса, който ще даде веднъж завинаги отговор на въпроса дали изобщо имаме природен газ и в какви количества. За съжаление, у нас се заразихме от грешната политика на ЕС, където разработването на собствените ресурси беше системно неглижирано. Тази посока на последователни грешни решения ни доведе до сериозни проблеми днес. Ето защо този подход много рязко и енергично трябва да се промени в целия ЕС.
– Г-н Рашев, като експерт ще преведете ли на обикновените хора какво означава да бъдат въведени пределни цени на доставките на енергоизточници от Русия? Как ще бъде реализиран този таван на цените на газа и петрола?
– Това от гледна точка на пазарната логика е неразбираемо. Ако ЕС иска да каже, че няма да купува газ от Русия на по-висока цена от „х“ евро на мегават час или пък на „у“ за петрола, то тогава Москва просто ще продаде на този, който даде по-добрата цена. ЕС е купувач. Той няма лостове да контролира цените. Не разполага с никакъв механизъм, освен ако целият свят не се съгласи, че няма да купува нефт и газ от Русия над определената цена. Тогава обаче самите руснаци могат да откажат да продават. В резултат на това вече имаше изчисления за подобно развитие на пазара, петролът ще скочи до 380$ за барел. Това е катастрофа.
– Говорейки си за възможното развитие на пазара и потенциални драматични скокове в цените, трябва да споменем и прогнозата, която руски представители направиха преди няколко седмици, че цената на газа може да надмине 4000$ за 1000 куб. м. В България обаче политиците продължават в публичните си изяви да говорят за осигуряването на „евтин“ газ за битови потребители и бизнес. Има ли такъв изобщо?
– Няма евтин газ в Европа. Той в момента няма откъде да дойде, за да говорим за евтино. Дори да имаше откъде европейските страни да купят „синьо гориво“, те нямат капацитет за регазифициране, за да заместят „Газпром“. По-интересно обаче е по какъв начин страните от ЕС успяха да си напълнят хранилищата. Тежката индустрия в Европа, торови заводи, металургия и т.н., които потребяват огромни количества газ, затвори врати. Беше спряна от работа. Икономическото отражение на този процес ще се усети в предстоящите месеци. Мерките за спестяване на газ беше затваряне на заводи. Това не е работещо. Ако спестяваш газ по такъв начин, ти се самоубиваш.
– Високите цени на газа изстреляха цените на електроенергията в Европа. Имайки предвид казаното от Вас за предстоящия планов ремонт в АЕЦ „Козлодуй“, разумно ли е предложението, което идва от определени среди у нас, износът на ток да бъде прекратен?
– България в момента прави големи пари от износа на ток за съседни страни. За съжаление, тези приходи стават недостатъчни на фона на космическите стойности за електроенергията, защото знаем, че държавата покрива сметката при цена от над 250 лв. за мегаватчас. Този механизъм с тавана, който трябва да подкрепи небитовите абонати, действа благодарение на постъпленията от износа. Компенсациите обаче почват да тежат сериозно. Според мен много скоро предстои сериозен дебат по темата в ЕС изобщо. Казвам го, защото виждам как именно износът на електроенергия качва цената. Категоричният отговор на поставения от Вас въпрос е невъзможен, тъй като от една страна ще загубим приходите, ако спрем износа, а от друга в един момент е възможно да се окаже, че тези постъпления не стигат.
– Какво показва настоящата енергийна криза, породена преди всичко от зависимостта на европейските страни от доставките от Русия?
– Ясно и категорично се видя в последните месеци, че една държава или един съюз като ЕС, ако иска да бъде независим, то трябва да има собствени енергийни източници от собствен ресурс. Говоря за конвенционални източници, с които може да се поддържа електроенергийната система. Да, всички имат слънце и вятър, но те никъде нямат капацитета да поддържат електроенергийната система. Затова винаги съм казвал и днес с още по-голяма сила обявявам, че когато разполагаш само с въглища, е самоубийство да затвориш тези мини и топлоцентрали.
– В България една от разискваните теми в хода на предизборната кампания е свързана с Териториалния план за справедлив преход за област Стара Загора. Той предвижда съкращаване на над 12 000 работни места в „Маришкия басейн“ до 2026 година. Тези изчисления се основават на поетия в Плана за възстановяване ангажимент от предишния редовен кабинет България да намали СО2 си емисии до края на 2025 г. с 40%, взимайки база от 2019 г. Изпълним ли е подобен ангажимент в настоящата ситуация и на каква цена?
– Този ангажимент е абсолютно неизпълним. Смятам, че в Стара Загора и областта хората не трябва да дават въобще гласа си за политик, който ясно не е обявил, че ако бъде избран, ще отиде в Брюксел с този план и ще им го… върне, да кажем. Такъв ангажимент не е за нас. В момента комплекс „Марица изток“ работи на рекордни нива. В това число имаме и износ на лигнитни въглища, което никой не си го е представял, че може да се случи. Далеч по-разумно би било да бъде инвестирано за увеличаване на този износ. За никакво затваряне в такива хоризонти и дума не може да става.