В Германия спорят за атомните централи

Нарастващата загриженост заради въздействието на потенциалното спиране на руския газ подхранва дебата в Германия за това дали страната трябва да изключи последните си три атомни електроцентрали, както е планирано, в края на тази година, предава Associated Press.

Възможността за евентуално удължаване на работата им се появи, след като в средата на юли Министерството на икономиката обяви нов „стрес тест“ за сигурността на доставките на електроенергия. Предполага се, че се взема предвид по-неблагоприятен сценарий от предишен тест, завършен през май, който установи, че количествата са осигурени.

Оттогава Русия намали доставките на природен газ през газопровода „Северен поток 1“ за Германия до 20% от капацитета на фона на напрежението около войната в Украйна. Москва цитира технически проблеми, които според Германия са само извинение за чисто политически действия. Русия напоследък осигуряваше около една трета от газовите доставки на Германия и има опасения, че може напълно да „врътне кранчето“.

Основният опозиционен блок все по-често отправя искания за удължаване на живота на атомните централи. Подобни призиви идват и от най-малката партия в коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц, Свободната демократическа партия, която се подкрепя от бизнеса.

Много се говори за това да не изключваме безопасните и щадящи климата атомни електроцентрали, а ако е необходимо да ги използваме до 2024 г.“, каза министърът на финансите Кристиан Линднер, лидер на свободните демократи, пред вестник Bild am Sonntag в неделя. Той призова министъра на икономиката Робърт Хабек, който отговаря за енергетиката, да спре използването на газ за производство на електроенергия.

Призивите за удължаване на използването на ядрена енергия са неудобни за другите две управляващи партии, лявоцентристките социалдемократи на Шолц и по-специално Зелените на Хабек. Противопоставянето на ядрената енергия е крайъгълен камък на идеологията на тази партия. Именно правителство на социалдемократите и Зелените стартира извеждането от експлоатация на ядрените мощности преди две десетилетия.

Правителство, съставено от дясноцентристкия Християндемократически съюз на тогавашния канцлер Ангела Меркел и Свободните демократи, определи настоящата форма на този процес през 2011 г., малко след ядрената катастрофа във Фукушима в Япония.

Хабек отдавна твърди, че удължаването на работата на тези реактори би било правно и технически сложно и би допринесло малко за справяне с проблемите, причинени от недостига на газ, твърдейки, че природният газ не е толкова важен фактор за генериране на електроенергия, колкото за захранване на промишлени процеси и осигуряване на отопление.

„Имаме проблем с отоплението или с промишлеността, но не и с електричество – поне не като цяло в цялата страна“, каза той в началото на юли.

През първото тримесечие на тази година ядрените централи осигуряват 6% от производството на електроенергия в Германия, а газът – 13%. Линднер каза, че „трябва да работим, за да гарантираме, че кризата с електричеството няма да се появи в допълнение към газовата криза“.

Някои Зелени показаха известна степен на отвореност по този въпрос през последните дни, за да позволят на един или повече реактори да продължат да работят за кратък период със съществуващото ядрено гориво, ако страната е изправена пред криза в електроснабдяването – но не и за по-дълго.

Други обаче не харесват идеята. Това „също е удължаване на живота“ за реакторите, което би изисквало промяна на съществуващия закон, „и ние няма да го пипаме“, каза видният депутат от Зелените Юрген Тритин – бивш министър на околната среда на Германия, именно когато спирането на ядрените мощности бе поставено на масата за първи път – пише съботният вестник Tagesspiegel.

Критиците казват, че подобна мярка така или иначе не е достатъчна. Опозиционният лидер Фридрих Мерц призова правителството незабавно да поръча нови горивни пръти за останалите реактори. Високопоставеният опозиционен депутат Александър Добриндт призова три вече затворени реактора да бъдат повторно активирани и каза пред вестник Welt am Sonntag, че „в тази ситуация е възможно удължаване на живота на ядрената енергия с поне още пет години“.

Позицията на Шолц по въпроса остава неясна. Правителственият говорител Кристиане Хофман каза миналата седмица, че се очакват резултатите от „стрес теста“, които ще бъдат готови през следващите седмици.

Правителството вече даде зелена светлина на компаниите за комунални услуги да пуснат отново в експлоатация 10 неработещи въглищни електроцентрали и шест, работещи с мазут, и също така планира да разчисти пътя за повторното активиране на изключените електроцентрали, работещи с лигнитни въглища Други 11 въглищни електроцентрали, които трябва да бъдат затворени през ноември, ще могат да продължат да работят.

източник >>>