От КНСБ настояват за извънредно заседание на Съвета за Зелената сделка заради въглищните централи

От КНСБ настояват за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) заради обсъждане за закриване на въглищните централи.

В позиция на синдиката се цитира конкретно дискусията от 5 юли 2022 г., на която е била обсъдена задачата за Пътната карта да разглежда 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенно спиране изгарянето на въглища до 2030г. и отвъд, но не по-късно от 2038г. и която да е публична и да е одобрена от правителството и парламента“ (част Реформа 9 – C4.R9).

От КНСБ изтъкват конкретни решения и представят своето мнение по тях. Относно реформа 9 към Националния план за възстановяване и устойчивост (BG FinalRRP 2022-04-06-08-30) включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г.

Както беше посочено на заседанието на КСЕЗС на 05 юли 2022 г., предложеният текст за задача от Годишната програма не съответства на приетите текстове на НПВУ, както и на Решението на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България и приложението към него.

КНСБ активно е обсъждала възможните решения, които да включват както постигане на дългосрочните климатични цели, така и осигуряване на гориво-енергийния баланс на страната. В рамките на работата на Института за устойчив преход и развитие бяха разгледани и обсъдени четири анализа с различна степен на детайлност, но нито един от тях не предвижда приключване използването на изкопаеми горива към 2030 г. 

Такъв вариант липсва и в анализите на ЕСО.

Според синдиката, натискът за включване на такъв сценарий е самоцелен, необоснован и извън рамката на постигнатите компромиси.

КНСБ няма да участва в обсъждане на екстремални сценарии, които могат да бъдат ползвани за взимане на политическо решение за спиране на работата на въглищните централи. Причината е, че не се отчита изключително високата необходимост от работата на ТЕЦ на лигнитни въглища за гарантиране сигурността на доставките в региона през следващите години.

Фактът, че редица страни предприемат действия за прерзглеждане на политическите си решения по отношение на въглищната енергетика, показва, че и у нас трябва да се прояви зрялост и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия

От синдиката прилагат и публикувани текстове на официалните документи с ангажименти по Реформа 9 – Развитие на нисковъглеродна икономика и създаване на Комисия за енергиен преход и изработване на Пътна карта към климатична неутралност

Целта на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) и на ресорните комисии е да консултират и подпомагат МС в контекста на съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда и разработването на планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението на ЕК относно Европейския зелен пакт и целите на ЕС за декарбонизация за 2030 и 2050 г.

Предложената реформа цели да осигури ясен процес на актуализиране на стратегическата рамка за декарбонизация на икономиката, разглеждайки процесите на оценка на сценариите за декарбонизация и да очертае възможни пътища със съответните финансови, екологични и социално-икономически последствия на мерките при различните сценарии, да ги представи на правителството, което да вземе информирано решение и да се обедини около дадена посока на преход на българската икономика с одобрение от парламента.

Според синдиката, реформата ще даде възможност ускорено да се:

– Създаде Комисия за енергиен преход, която да разгледа сценариите за декарбонизация на енергийния сектор;

– Да се изготви пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България.

Мандатът на Комисията ще включва разработване на няколко възможни сценария, смятат от синдиката и смятат, че така ще се улесни взимането на политически решения. Правителството е органът, който носи отговорността да избере конкретен път. Графикът при различните сценарии е от решаващо значение за разработването на варианти на политиката и за създаване на предсказуема среда за всички засегнати и за разгръщане на пълния положителен потенциал на прехода, защото промяната може да донесе обществени ползи. Графикът ще включва опции за това кога е най-добре да се оттегли даден капацитет и как той да бъде заменен в енергийната система.

Те предвиждат разработване на работен план и анализ на текущата ситуация и ангажименти в рамките на различни европейски и международни рамки – национално определените приноси по Парижкото споразумение, ИНПЕК в рамките на Енергийния съюз на ЕС, инициативите в рамките на Европейската зелена сделка и др. Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища ще включва стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 г. Тези дати се отнасят до ангажиментите на ниво ЕС за 2030 г., 2035 г. като дата, предложена от бизнес организациите и 2038 г. като крайна дата.

Разработените сценарии и препоръки в доклада на пътната карта ще включва стъпки за постепенното премахване на лигнитните въглища възможно най-скоро и не по-късно от 2038 г.

От КНСБ се позовават на текст в рамките на Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България, Брюксел, 28 април 2022 г. и Приложение към Решението за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България.

източник >>>