Красимир Вълчев: Одобреният План за възстановяване минимизира работата на въглищните централи до 2026 г.

Бившият министър на образованието и настоящ старозагорски депутат на ГЕРБ с първи коментар за „зелената светлина“, която ЕК даде на българския План за възстановяване. Сагата със стратегическия документ изглежда решена, но въпросите за бъдещето на комплекса „Марица изток“ и енергийната сигурност на страната остават.

– Г-н Вълчев, в последните месеци опозицията във Ваше лице подлага на системна критика управляващите заради редактирания от правителството на „Промяната“ План за възстановяване и устойчивост, по който България трябва да получи 12 милиарда. С визитата на Урсула фон дер Лайен на практика бе дадена „зелена светлина“ на Плана, като председателят на ЕК обяви, че това е най-зеленият, разбирайте насочен към екологични инвестиции, План. След критиките идва ли ред на поздравленията?

– Оценката на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не означава, че това е най-добрият вариант на Плана за възстановяване на българското общество, българската икономика, българската енергетика. Шоковото позеленяване ще покачи цената на електроенергията. Очевидно целта на сделката е била да се одобри проектът за батериите срещу по-бързо закриване на въглищни мощности. Кирил Петков за пореден път излъга, че няма да се затварят централите на въглища. Поетият ангажимент за минимум 40% редуциране на производство на енергия от въглища означава, че централите най-вероятно ще работят само през зимата. Това бе оповестено преди време и от вицепремиера Сандов. Централите ще бъдат просто един студен резерв, а от това ще пострадат и мините. Проектът за батериите и меморандумът с „Джемкорп“ показват, че правителството е насочило усилията си към по-бързото преминаване към изцяло фотоволтаични мощности, за което са необходими технологии за съхранение на енергия. Батериите обаче са най-лошата възможна технология за съхранение. Вече съм давал примери, че това може да се случи с ПАВЕЦ „Чаира“ и би струвало 10 пъти по-евтино. Проектът за батериите е ужасяващо нерентабилен. В най-добрия случай средствата, вложени в него, ще се възвърнат на 30%. Ние ще платим веднъж за тези батерии, ще ги използваме 7 – 8 години и след това ще платим още веднъж за тяхното рециклиране. Не е ясно след седмата – осмата година дали ще купуваме други батерии. Сами по себе си те не ни правят независими. Най-независими сме от въглищата, но правителството се отказа от формулата да търси запазване на производство на енергия от въглища при намаляване на емисиите на въглероден двуокис. Притеснително е това, което чухме от председателя на ЕК, че квотите на парниковите газове още повече ще поскъпнат след 2025 г. Това ще направи трудно запазване на въглищното производство, което от своя страна е обратно на исканията на бизнес организациите. Българският план за възстановяване и устойчивост беше забавен с една година само за да се прокарат лобистките проекти в енергетиката. Няма енергийна система, която да залага на системно балансиране с батерии.

Забавянето на Плана обаче води до риск от сериозна загуба на средства – около 4 – 5 млрд. лв. Още по-големи щети ще нанесе самото съдържание на този стратегически документ. Очевидно и ЕК не си е взела поуката от войната в Украйна. Ние не можем едновременно за позеленяваме и да бъдем енергийно независими от Русия. Едно от двете трябва да изберем. Истината е, че един срок до 2040 г. е напълно разумен от гледна точка на социално-икономическия преход, а и на технологичните решения. Това, което правителството прави, е да минимизира работата на централите и то още 2025 – 2026 г.

– Това минимизиране не беше ли предопределено от приемането на климатичния пакет, в който бе заложен 55% спад на въглеродните емисии до 2030 г.? Ангажиментът от България беше поет в края на 2020 г., когато управляваше правителството на ГЕРБ.

– Ние можем да достигнем 40% намаление на емисиите въглероден диоксид. Това ще стане, като съхраним в максимална степен производството на енергия от въглища. Това може да се случи с технологични решения, а в това направление има няколко разработени модела. Един на университетите, един на Американската търговска камара, един на частна фирма. Нито в един от тях ние нямаме батерии. Трябва да бъдат потърсени други технологични решения. Докато бях министър, възложих на три висши училища да разработят единия от моделите, той е базиран на хибридни горивни решения. Тук влизат малки инсталации за улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Няма съмнение, че ние трябва да намаляваме СО2 емисиите, но въпросът е колко бързо го правим. Меморандумът с „Джемкорп“ е насочен към фотоволтаици и има за цел по-бързо да замести въглищното производство. Загубите ще бъдат за енергетиката.

– Не са ли батериите средството, основанието пред ЕК за одобрение на Плана за възстановяване и устойчивост на България?

– Точно затова беше похвален от Урсула фон дер Лайен. Одобрението за него е от гледна точка на политиката на ЕК. Планът не е добър от гледна точка на интересите на българското общество. Българската икономика ще плати повече. Ще плати изграждането, батериите и тяхното рециклиране. Впрочем този План е единственият, който не бе съгласуван с никого. Казаха го и синдикатите в лицето на Пламен Димитров. Неговият колега от КТ „Подкрепа“ бе дори по-остър, посочвайки, че проектът за батерии граничи с мафията. Споменете си и критичните думи на Атанас Пеканов.

– Споменахте многократно „Джемкорп“. Разсеяха ли се съмненията в парламента с разискванията около меморандума, подписан от кабинета „Петков“, или допълнително ги задълбочи?

– Няма как да ги разсеят, защото постоянно се лъже. Не стана ясно с коя от двете компании „Джемкорп“ – офшорната или тази с руските капитали, е сключило споразумение правителството. Не стана ясно дали е споразумение, или меморандум. Не стана ясно каква е ролята на американското посолство. Кой лъже е въпросът? Дали посолството на Америка, или Асен Василев? Въпросът е риторичен в известна степен. Ние сме по-склонни да вярваме на посолството на САЩ, че Асен Василев е излъгал. Факт е, че цялото това нещо се прави в услуга на други интереси. Участието на IP3 в тази договорка поражда съмнения, че се цели направата на смесено дружество, което да ползва терените на комплекса „Марица изток“ за изграждане на фотоволтаични станции.

– Ако 2038 г. е периодът, в който България трябва да закрие своя въгледобив, има ли енергетиката ни достатъчно време да реагира?

– Да, до 2038 г. има достатъчно време. Българската енергетика би имала капацитета да се трансформира. До 2038 г. вероятно ще имаме и по-зрели технологии и решения за производството на електроенергия от ВЕИ. Държа да подчертая, че ако се изграждат фотоволтаични мощности на територията на комплекс „Марица изток“, те трябва да са собственост на държавата. Работещите, които ще бъдат освободени, трябва да бъдат съакционери. Имаме съмнения, че активността на властта в тази посока цели създаването на смесено дружество, в което тези ценни площи от комплекса да бъдат апортирани в него и така да се заобиколи Законът за държавната собственост, за да могат терените да са в частна полза. В „Марица изток“ имаме и добра свързаност, което е много ценно. Според експерти цената на такива терени за декар е около 10 000 евро. Точно затова смятаме, че въпросните площи ще бъдат вкарани в смесено дружество с частна компания.

източник >>>