Въглищните мощности в „Марица изток“ няма да бъдат затворени, но ще бъдат използвани „когато са необходими“

Това гласи последната актуализация на Плана за възстановяване и устойчивост, одобрена от правителството днес

Два дни преди посещението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен у нас правителството одобри ремонтирания за четвърти път национален План за възстановяване и устойчивост.

„Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява актуализирания на базата на изискванията на Европейската комисия в рамките на процедурата за оценка Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България. С Решението се възлага на заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев да представи Плана на ЕК. Той се упълномощава да подпише финансово споразумение и оперативно споразумение с ЕК след решението на Съвета на ЕС за одобряване на плана. Планът за възстановяване и устойчивост е на обща стойност около 13.52 млрд. лв., от които около 12.26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Срещу това са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери“, съобщиха днес от правителствената пресслужба.

В плана има 4 основни стълба – „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“, като най-голямо финансиране ще получи „Зелена България“ – 41.8%. На второ място се нарежда „Иновативна България“, следвани от „Свързана България“ и „Справедлива България“.

От пресцентъра на МС съобщиха и за последните промени, свързани с комплекс „Марица изток“. Официалното прессъобщение гласи:

„Премахването на ангажименти в рамките на Плана за затваряне и изваждане от експлоатация на общо 1.4 GW въглищни мощности. На мястото на този ангажимент беше намерено решение да се постигне зеленият преход без ангажименти за затваряне на въглищни мощности, а чрез ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и приемането на нови реформи за улесняването на тяхното изграждане, съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, и пълноценно използване на въглищните мощности, когато те са необходими. За целта ще се изгради нов механизъм, който да следи за плавното намаляване на емисиите в сектора на производство на електроенергия с 40% през 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.

Отпадане на изграждането на парогазова централа и свързаните с нея газопроводи с оглед избягването на зависимост от външни енергийни източници. Вместо използването на газови мощности като „преходно гориво“, постигането на зеления преход се предвижда да се постигне чрез инфраструктура за съхранение на енергия с обща мощност 6000 MWh с цел отдаване на съхранена евтина енергия в пиковите часове и осигуряване на необходимото балансиране на възобновяеми мощности. Предвидено е също така увеличаване на финансирането на геофизични проучвания в 6 региона за геотермална енергия, както и изграждането на пилотна геотермална централа с цел развиване на нови базови мощности на базата на местни ресурси“.

А направената презентация днес в стълб „Зелена България“ изглежда така:

Зелена енергия и сигурност

* Изграждане на ВЕИ с батерии и инфраструктура за съхраняване на енергия 2 371 млн. лв.
* Въглищни мощности, вкл. в Маришкия басейн, няма да се затварят в рамките на Плана
* Изграждане на 600 МВ (общо 6000 МВч) батерии за сигурност на енергийната система, с управление от международна финансова институция
* Подкрепа за 1.4 ГВ мощности от ВЕИ със съхранение на енергия
* ВЕИ за жилищни сгради за 10 хил. домакинства

„Имахме три опции – да не изпълним поетите ангажименти и тези 13 млрд. да не стигнат до българските хора и бизнес. Втората опция, която беше заложена в предишната версия на Плана, беше да се затворят част от мощностите в Маришкия басейн и те да бъдат трансформирани върху работа с газ, което би направила България зависима от вносни източници на гориво, чиято цена не контролираме. Третата опция, която успяхме да договорим с ЕК, е ние да си запазим енергийния суверенитет, да не затваряме мощности в Маришкия басейн и да предприемем всички мерки за намаляване на потреблението през нощта и през зимата, като изградим сериозен комплекс от батерии“, коментира днес вицепремиерът Асен Василев.

Точно този комплекс (завод) за батерии на стойност 1.6 милиарда лева без ДДС провокира редица негативни коментари, в това число и на вицепремиера по европейските фондове в служебното правителство Атанас Пеканов, който определи проекта като нереалистичен. Тъй като безспорно в този си заложен мащаб не е реализиран никъде в ЕС.

Според разследване на „Труд“ тези 1.6 милиарда лева за батериите са свързани с медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев и финансова група, играеща с китайска държавна компания.

На свой ред „Старозагорски новини“ се опита да получи коментар от председателя на енергийната комисия в НС какво точно означава записаното в окончателния вариант на Плана, че въглищните мощности на „Марица изток“ ще бъдат използвани, „когато са необходими“, но не успя да осъществи връзка.

източник >>>