Експерти: Електроенергийният сектор в България е започнал енергийния преход, но той е хаотичен. Липсва принципна рамка

Електроенергийният сектор на България е започнал енергийния преход. Поел е по пътя към декарбонизация. Създава се впечатление за хаотичност. Няма яснота какъв ще е моделът, по който ще се движи. Въпреки известните поне 5 сценария за развитие не само на електроенергийният сектор, а и на енергетиката като цяло (ВЕИ, природен газ) експертите, а и участниците на пазара са в неведение. На този фон бизнесът и в частност големите индустриални консуматори са категорични – една бъдеща енергийна стратегия трябва да върви с индустриална, тъй като става въпрос за потреблението на електроенергия (а и на природен газ) на вътрешния пазар. Регулаторът от своя страна иска да изгради успешно работещ регулаторен модел, даващ възможност за участие на настоящите мощности, но и за включването на повече ВЕИ. Задачата изглежда ще е трудна предвид проблемите, пред които пък се изправят търговците на електроенергия и намерението на енергийния регулатор за изграждане на балансиращ пазар. Пред всичко това застава развитието на мрежата. Защото, както посочи експертът Славчо Нейков, интегрирането на ВЕИ изисква инвестиции за развитието, както на преносната, така и на разпределителната мрежа. КЕВР също е в процес на изясняване на визията си, но вече има идеи за бъдещи стъпки по отношение на ВЕИ за собствена употреба, за формирането на регулация за батериите за съхранение на енергия и по въпроса за създаване на балансиращ пазар на енергия. Това стана ясно от изказаните становища на участниците в дискусията „Енергийната политика на Република България“, организирана от сп. „Ютилитис“.

Декарбонизацията и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица Изток“

Основният въпрос за България кой е моделът, по който може да постигне целите за декарбинизация. Това е възможно да се случи и през 2030 г. и през 2050 г. коментира в началото на дискусията Оливие Маркет от AmCham. Той напомни за представения наскоро доклад „Декарбонизация на електроенергийната система на България 2022 г. – 2050 г.“. Обобщавайки и базирайки се данните от изследването и анализа на компанията Compass Lexecon, Маркет бе категоричен – има път за постигането на целта декарбонизация. Въпросът е как да се случи ? Отговорът е – с инвестиции.

За да може енергийният преход да се осъществи плавно, за да бъдат интегрирани успешно ВЕИ, дори при подход с масовото им навлизане от 7,5 ГВт, трябва да има мощности, които да работят, за да бъдат генерирани и средства, а и за да може да се справи и социалната система, обясни експертът. Всички искаме по-зелен свят и това може да се случи, но е много важно и откъм цена. В сценариите са разгледани възможности и за природен газ и за ядрена мощност. Маркет обърна внимание, че в случая с България е предимство наличието на местни енергийни ресурси и в частност – ТЕЦ-овете на лигнитни въглища.
Трябва да се уверим, че ТЕЦ-овете ще продължат да работят. В противен случай ще имаме проблем с енергийната сигурност, посочи експертът.

Без комплекса „Марица Изток“, България в момента би била в изключително трудна ситуация, както по отношение на стабилността на електроенергийната система, така и по отношение на енергийната сигурност, каза от своя страна изпълнителният директор на AES България Иван Цанков. Той наблегна на възможностите, които предоставят местните ресурси от въглища. Всички ние искаме да живеем в по-зелен свят. Това е и целта на зелената сделка и едва ли има разумен човек, който да се противопостави. Но най-щадящият начин за енергийния преход като цена за България е при продължаване на работата ТЕЦ-овете в Маришкия басейн за един период от 10-12 години.

ТЕЦ-овете са проектирани така, че да горят лигнитните въглища, добивани в самия комплекс (Мини „Марица Изток“), обясни от своя страна изпълнителният директор на AES България Иван Цанков в отговор на въпрос на модериращия дискусията експерт Славчо Нейков какво ще стане след изтичането на дългосрочните договори през 2026 .

„Тези ТЕЦ-ове са  проектирани и изградени, така че да горят лигнитните въглища, добивани в комплекса“, В този смисъл изгаряне на други въглища би било компромис с технологията, каза Цанков. Той обясни, че е бил разгледан сценарий за преминаване от въглища на газ, но се е стигнало до извода, че това ще бъде процес, при който няма да се осъществи съществена ефективност. Друг вариант, технологично възможен е изгарянето на биомаса или преработени. „Освен допълнителните инвестиции, които това ще изисква, допълнителен проблем е и доставката на гориво“, посочи той. Цанков даде пример, че за една мощност от 650 МВт означава изгаряне на 2,5 млн. тона годишно, което е невъзможно, няма откъде да се вземе, обясни Цанков. „Всичко това е компромис. Всяка от изброените алтернативи изисква допълнителни инвестиции при икономически резултати, които са неясни и не са икономически целесъобразни.

Дори не знам дали е необходимо да се търсят компромиси, ако има ясна стратегия и се реши въглищата да са преходното гориво, за да се подсигури електроенергийната система до развитие на необходимите зелени технологии,  посочи Цанков.

Електроразпределителните предприятия, мрежата и ВЕИ

Плавният преход трябва да се развива с ясни политики, изрази съгласие и заместник-председателят на управителния съвет на EVN България Калина Трифонова. За съжаление ние отново имаме едно бурно развитие и дори много по-голям бум на ВЕИ от 2012 г. и, като че ли не сме си научили уроците, посочи тя. Трифонова се позова на данни на дружеството, според които само за първите два месеца на годината към мрежата на „EVN България“ има заявки за присъединяване на 470 мегавата – зелени централи, основно фотоволтаици, а като бройка – 1300. По нейна информация към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) има заявки за присъединяване на близо 14 000 мегавата мощности от ВЕИ. Свидетели сме на огромен интерес и поради политиките, и поради това, което се случва, коментира тя.

„За съжаление тази енергийна трансформация не е „облечена“ с адекватни регулаторни и финансови механизми, така че мрежата да може да ги поеме. За интегрирането на всички тези ВЕИ-та са необходими сериозни инвестиции, които за съжаление далеч надхвърлят разчетените мрежови тарифи“, посочи тя, наблягайки, че „мрежата трябва да бъде модернизирана, да се повиши капацитетът и наистина да стане една интелигентна и умна мрежа, която да може да посреща новите тенденции“, заяви Трифонова. В същото време отбеляза, че не може да се „натоварят мрежовите тарифи“ към крайните клиенти, за да може да се инвестира в развитието на мрежата. „Добре е да се помисли и да се подходи стратегически“, посъветва тя.

По думите й е добре да се извърши „райониране“, да се определи къде да се насочат усилията за присъединяване. Трифонова отчете, че вече има и предложение за облекчаване на режимите за собствено потребление на тази ВЕИ енергия. Както посочи тя, ако обаче няма гаранции и контрол, тази енергия, която дори да е за собствено потребление, може да се върне в мрежата. Ако това се случи, ще се повиши напрежението в мрежата и това ще окаже въздействие върху останалите потребители. Затова трябва добре да се обмисли и да има ясна посока. Трифонова счита, че трябва от КЕВР да е ясно откъде ще се вземат средствата за инвестиции за развитието на мрежата. Тя изрази съжаление, че проектът изготвен от трите ЕРП-та така и не е влязъл в Плана за възстановяване и устойчивост.

Погледът на КЕВР, фотоволтаичният сектор, търговците и индустрията

Председателят на КЕВР Станислав Тодоров от една страна се съгласи с Трифонова по отношение на инвестициите, но от друга по думите му електроразпределителните предприятия трябва да отворят капацитета на мрежата си и да преминат към друг бизнес модел с електронно ценообразуване.

„Това, което виждам са две неща – първо на хоризонта има една промяна, която, ако не я управляваме, ще ни настигне, ще ни удари, ще ни изхвърли и ще катастрофираме в нея. И тази промяна предполагам, че всички са убедени, че ще се случи. Това е декарбонизацията, това е навлизането на електрическите коли като масов транспорт. Това е декарбонизацията, както на енергийния сектор, така и на другите сектори в държавата, включително транспорта. Наш дълг е да седнем и да опитаме да управляваме процеса, каза той. По думите му всеки трябва да се опита да види какво да даде. Сега обаче всеки иска – електроразпределителните предприятия инвестиции, потребителите ниски цени, бизнесът – предвидимост и сигурност. Нека да помислим какво може да дадем“, посочи Тодоров. Той се съгласи, че трансформацията ще изисква инвестиции и това е едно от неизвестните, които трябва да бъдат решени.  В същото време заяви, че „това уравнение не е нерешимо“. По думите му преди да се решат обаче инвестициите трябва да е ясно какво ще се постигне с тях. Така или иначе процесът на трансформация ще се случи, категоричен бе той, но ако не бъде управляван ще се стигне до внос на електроенергия отвън.

„Ако не управляваме добре процеса на декарбонизация на електрическата индустрия очевидния резултат ще бъде, че ще започнем да внасяме електроенергия от съседните пазари и няма да имаме контрол както върху електроснабдяването, така и върху цените“, посочи той. 

Според Тодоров, същото ще се случи и с процеса с електрическите автомобили, за които също трябва например инфраструктура. „Изведнъж като забранят дизеловите и бензиновите коли, а нямаме инфраструктура за електрически коли, какво ще обясняваме на тези хора около нас, че не сме си свършили работата, и с какво ще се придвижват те?“, постави въпрос той. В този смисъл изрази мнение, че ако се подходи открито и целенасочено, може да се създадат бизнес планове, които КЕВР да подкрепи като рамка. Целта е правителството да има усещане, че дава парите по смислен начин, обществото да има увереността, че тези пари дават смислени резултати, както и бизнесът да има сигурността, че инвестирайки парите си в тези проекти, в обозримо бъдеще ще си възвърне инвестициите. 

Станислав Тодоров заяви, че регулаторът (КЕВР) е отворен готов да приеме най-добрите примери за регулация в тази сфера. Най-добрият пример за регулация е електроразпределителните предприятия да дадат цялата информация, която имат за капацитета за своите мрежи, да я отворят достатъчно ясно, да се откажат от един бизнес модел свързан със становища за техническа допустимост за свързването и да преминат към един друг бизнес модел като например електронно ценообразуване, даващ яснота и за инвеститорите. По думите му това може да се изгради през следващите 4-5 години.

„Това, което планираме е да зададем тона на тази дискусия. Започваме да изготвяме наши становища по щекотливи въпроси. До края на тази седмица ще има становище на комисията по това, какво трябва да се промени в регулаторните и техническите изисквания по присъединяване на ВЕИ за собствени нужди. Съществуват технически бариери, които не са на ниво регулаторни актове, а на ниво изисквания на отделните ЕРП и са уникални за съответното ЕРП“, посочи Тодоров.

По думите му, същото ще бъде направено и по отношение на съхранението на електроенергия. „Към момента световната практика показва, че има 11 вида услуги, които батериите могат да предоставят. В България в момента няма регулация. Нито пазара, нито изпълнителната власт, общо-взето, никой не знае какво трябва да направи, защото липсата на регулация“, посочи той и се ангажира с последващ нормативен акт за регулиране на този тип услуги.

По същия начин ще се разработи и възможността за предоставяне на балансираща енергия. „Чудим се дали да не направим организиран пазар на балансираща енергия. Доколкото знам задължението ни е до 2023 г. да създадем такъв пазар, а не съм чул някой да работи по въпроса“, посочи още Тодоров.

Никола Николов от Българската фотоволтаична асоциация от своя страна коментира, че настоящата ситуация открива благоприятна възможност за България за по-бързо интегриране на ВЕИ. „България може да заеме водеща позиция във ВЕИ сектора в региона“, посочи той и бе категоричен, че страната ни може да стане „голям износител“ на електроенергия от ВЕИ. „Нашата теза е, че това ще бъде най-конвертируемата стока в близък и средносрочен план с голяма добавена стойност за българската икономика. Капацитетът на България и климатичните дадености я правят претендент за лидер и в изграждането на фотоволтаични централи и други ВЕИ и дава възможност за много бързо развитие на индустрията за компоненти, което има възможност да изтегли българската енергетика и икономика в 21 век. Това е предпоставка за създаване на стойност“, посочи Николов. В тоз смисъл той изрази очакване и за адаптиране на законодателството към европейското.

Председателят на АТЕБ Мартин Георгиев от своя страна посочи като негатив многобройните промени в енергийното законодателство, включително и на Правилата за търговия с електроенергия от страна на регулатора, които поставят в затруднение работата на търговците. Той обърна внимание на високите обезпечения, правото на БНЕБ да предлага стандартизирани продукти, определени от самата борса, но не и от участниците, блокирането на работата на брокерските платформи, което ограничава възможността за хеджиране на рисковете, липсата на участие на самата борса, т.е. на поемането на риск от нейна страна. Проблемът при това не е в работата с ръководството на борсата, а в законодателството, посочи Георгиев. Председателят на АТЕБ бе категоричен, че има какво да се направи и по отношение на балансиращия пазар.

Енергийната стратегия трябва да върви заедно с индустриална такава, която да дава яснота и за вътрешния пазар на електроенергия, посочи от своя страна изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов. Вече има достатъчно разработени сценарии за бъдещето на българската енергетика. Поне аз съм видял 5, но нито един от тях за съжаление не е разработен от държавата, посочи той. По думите му вече се вижда сближаване и постигане на принципно съгласие на отделните играчи в енергийния сектор, изводите са общи. Необходима е обаче принципна рамка за развитие на енергетиката и тя трябва да е равна на също толкова добре развита индустриална такава, категоричен бе председателят на БФИЕК.

Експертите коментираха, че на този етап няма яснота и как ще се развива ядрената енергетика, неяснотата около бъдещето на оборудването на площадката на Белене, технологиите за малки модулни реактори. Остава и предизвикателството – възникване на нови пазари и нов тип конкуренция, които ще се появят с новите алтернативни технологии.

източник >>>