Д-р Младен Митев: В средносрочен план за България са необходими и двете площадки – АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“

Натрупаните знания в ядрената ни индустрия трябва да бъдат осребрени чрез започване на строителство на нови ядрени мощности у нас. Имаме капацитет и финансови възможности за това

Енергетика/Анализи / Интервюта14:27 ч.3E news245

article picture alt description
Колаж: 3eNews.

Д-р Младен Митев е роден през 1975 г. в гр. Русе. Завършва висшето си образование във Физическия факултет на Софийския университет по специалност „Ядрена техника и ядрена енергетика“, а от 2013 г. има присъдена докторска степен от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките. Притежава и магистърска степен по „Стопанско управление“ от Русенския университет. От 2002 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките. Научните му интереси са свързани с реакторната физика, структурата на реакторните материали, поведението на ядреното гориво, анализите на риска в ядрени съоръжения, дозиметрията и лъчезащитата, и ядрената медицина. Член е на редица международни работни групи по изброените тематики. През 2014 г. е избран за председател на най-старата неправителствена организация в ядрения сектор у нас – Българското ядрено дружество.

В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН експерти разработват възможности за квантовата комуникация, при която се осигурява по-добра защита на критичната инфраструктура и информационните мрежи

Г-н Митев, наскоро Българското ядрено дружество публикува свое становище по повод на предложението на ЕК за включване на ядрената енергетика в таксономията и зелените инвестиции. Бихте ли ни разказали какво ви притеснява в предложението на Брюксел и как е добре да се прецизира то конкретно в ядрения отрасъл? 

Предложението за включване на ядрената енергетика в таксономията и зелените инвестиции е естествения и очакван завършек на един дълъг процес, който ние в Европейския съюз извървяхме заедно. Систематичното адресиране на проблема от правителствата, ядрената индустрия и неправителствените организации, работещи в ядрената област, доведе до възлагане на анализ от страна на Европейската комисия към Обединения изследователски център относно безопасността на ядрената енергетика. Заключението на този анализ бе, че ядрената енергетика отговаря на принципа „да не се нанася значителна вреда“, заложен в основата на европейския преход към зелена енергетика. Затова от ЕК беше разработен Проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС, който да включи ядрената енергетика към останалите отговарящи на критериите източници на енергия. Това е несъмнено стъпка в правилната посока, защото ядрените централи са доказан източник на сигурна, надеждна и чиста енергия.

Предвид сложността и всеобхватността на документа, в него неминуемо присъстваха някои недоизяснени моменти. Затова в  нашето становище ние обърнахме внимание  на условията за допустимост, на които трябва да отговаря дадена ядрена инсталация, за да е субект на зелената сделка. В този смисъл, изискването за използване на „accident-tolerant fuel“ (ядрено гориво с подобрени параметри , устойчиво на инциденти) за съществуващите и новите ядрени централи към настоящия момент е по-скоро пречка, отколкото възможност, защото за такива ядрени горива все още няма натрупан експлоатационен опит.

Те се намират в различна фаза на тестови изпитания в световен мащаб и все още нито един от вариантите не е лицензиран от национален регулатор в рамките на Общността, да не говорим за въвеждане в промишлена експлоатация. Затова смятаме, че условието за използване на все още неутвърдени технологии е несъвместимо с изключително строгите изисквания по безопасност на експлоатацията, на които отговарят съвременните ядрени електоцентрали.

По отношение на изискването за представянето на проект и/или изграждането на хранилище за погребване на високоактивни радиоактивни отпадъци до 2050 г., смятаме, че това условие би било приложимо единствено след края на експлоатационния срок на ядрените централи. Практиката е доказала, че отработеното ядрено гориво е достатъчно безопасно да бъде съхранявано на площадката на ядрените инсталации до края на експлоатационния им живот. Именно площадките на ядрени централи са се доказали като най-безопасното място за съхранение на това гориво, поради наличието на изключителен контрол и защита на съоръжението. Съществуват и други спорни моменти в изготвения документ, които сме дискутирали в нашето становище, но като цяло се отнасяме положително и уважаваме безспорните усилия на Европейската комисия за максимално разширяване обхвата на чистите енергийни източници, което ще запази качеството на живот на гражданите на ЕС по пътя към климатично неутрална икономика. 

Как оценявате вие развитието на ядрения отрасъл у нас в последните години? В застой ли се намира индустрията и от какво се нуждае? 

Ядрената индустрия у нас продължава да се развива. Удължен беше ресурсът на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, получен беше лиценз за експлоатация за нови 10 години. Успешно продължава работата по извеждането от експлоатация на блокове 1-4. Извършени са проучвания и се разработват планове за строеж на нови ядрени мощности. Може да се каже, че България се намира в една много добра ситуация на развитие в целия жизнен цикъл на една ядрена мощност – от строежа, през надеждната и безопасна експлоатация, удължаване на срока на експлоатация и извеждане от експлоатация. Трупат се безценни знания и опит, и е нужно тези знания да бъдат осребрени чрез започване на строителство на нови ядрени мощности у нас. 

Споделяте ли мнението на финансовия министър Асен Василев, че на България е нужно да развива ядрената енергетика? Откъде според вас трябва да се тръгне, за да има развитие?

Разбира се, че на България е нужно да развива ядрената енергетика. Мисля, че вече не остана човек у нас, който да не е наясно, че цялата ни енергетика разчита на евтиното, надеждно и екологично чисто производство на АЕЦ „Козлодуй“. Да не говорим, че цената, на която АЕЦ продава на регулирания пазар от години е единствения фактор, който компенсира тази на останалите източници на електроенергия. Така  се запазва цената на електроенергията за битови потребители на социално приемливи нива. Това е дава и възможност за присъединяване и на нови възобновяеми енергоизточници към електроенергийната ни система, в унисон с климатичните цели на Европейския съюз. 

Управляващите допитвали ли са се до вас като специалисти от ядрената сфера за развитието на сектора? Смятате ли, че на страната ни е нужно създаването на експертен съвет, който да даде предложения как да се развива отрасъла? Или може би формулиране на нова енергийна стратегия? 

България не е много голяма държава, поради това моето мнение е, че не е необходимо да има специален експертен съвет за всеки отделен източник на електроенергия. Необходим е общ експертен съвет, който да осигурява надеждна експертиза относно целия електроенергиен микс на страната и балансираното развитие на всички компоненти на  сектора. Досегашната практика показа, че само писането на енергийни стратегии не води до някакви резултати. Мисля, че в България има експерти, които знаят какво трябва да се направи и са го казвали неведнъж. Необходими са конкретни последователни действия, базирани на настоящата енергийна стратегия и оттам естествено, и в оперативен порядък, ще произлезе електроенергийната компонента на една нова енергийна стратегия на България, базирана на конкретни стъпки, а не на общи приказки и кухи заучени фрази. 

Чуват се мнения на различни експерти, че назрява моментът страната ни да изгражда атомна централа. Защо у нас все още „тупаме топката“ и не можем да решим – къде точно трябва да се построи нова ядрена мощност. Какви са преимуществата на площадка „Белене“ и на площадка „Козлодуй“? 

Според мен просто липсва политическа воля за реализирането на един такъв проект. Не е въпрос нито на пари, нито на експертен капацитет. Ние имаме качествени експерти и в производството, и в академията, и в регулаторния контрол. Последните две години показаха и че в страната има достатъчен запас от пари, предвид сумите които се отделиха за справяне с последиците от пандемията. В този смисъл, средствата за построяването на една нова атомна електроцентрала са направо смешни. Нейното изграждане  изисква сериозна заявка за отстояване на националния ни интерес, спрямо изключително сериозни международни бизнес и политически интереси. Признаването на ядрената енергетика като „достатъчно зелена“ за Европейския съюз значително разтоварва усилието, което трябва да бъде направено от нашите политици. Така че да, моментът е назрял и то до степен да е ясно на всички, че в средносрочен план е необходимо и двете площадки да бъдат въведени в експлоатация.  Дали първо да се изгражда на площадка „Белене“, или на площадка „Козлодуй“, според мен е въпрос на една съвсем не проста и предимно социално-икономическа оценка, тъй като от гледна точка на технология и безопасност и двете площадки са перфектни.

Наличието на АЕЦ в град Белене ще доведе до значителен социално-икономически подем в целия северен централен регион, ще задържи обезлюдяването и ще осигури множество високоплатени, високовалифицирани, и изобщо всякакви работни места. В крайна сметка ще допринесе и за по-равномерното разпределение на хората и благата на територията на страната, което е един от основните критерии дали една държава е „бананова република“ или не е. Мисля, че десетилетните примери на област Враца, на чиято територия се намира АЕЦ „Козлодуй“ и област Стара Загора, където са Мариците, обосновават в достатъчна степен това мое очакване. От друга страна,на площадката в Козлодуй  голяма част от необходимата инфраструктура, свързана с експлоатацията на една атомна централа – специалистите и електроенергийната свързаност е налична.

Въпросът обхваща много сфери на социалния и икономическия живот на страната. Необходимо е да се вземат под внимание много фактори. Държавата трябва да се съобрази с всички  тях и да определи кои са по-приоритетни. Дали първо да се инвестира „на зелено“ в кадри и инфраструктура за площадка „Белене“ или да се „играе на по-сигурно” в Козлодуй. И двата варианта имат своите предимства. С единият може да се решат едновременно енергиен, социален и демографски проблем, а с вторият –  да се реши непосредствен енергиен проблем и след това с постепенна експанзия да пристъпи към решаването на останалите проблеми.

Наистина ли е разумно да говорим за изграждане на повече от един нов ядрен блок? И откъде ще получаваме енергия след затварянето на въглищните централи?

Въглищните централи на България са едната част от общия гръбнак на електроенергийната ни система, който предоставя базовата разполагаемост на електроенергия, осигурява стабилност и позволява дългосрочно планиране за електроенергийния сектор на страната. Другата част е ядрената енергетика. Отпадането на която и да е от двете части на този гръбнак ще доведе до неминуеми сътресения в електроенергийната система на страната. Доскоро се смяташе, че надеждната енергийна свързаност на България с останалите държави ще позволи замяната на някоя от базовите мощности с внос на евтина енергия отвън, която „все някъде ще е налична“, благодарение на силни ветрове, или продължително слънцесветене. През последните три години, обаче, стана ясно, че има продължителни критични моменти, в които в целия Европейски съюз се получава недостиг на електроенергия, а текущите събития на енергийния пазар напълно обезмислиха такива оптимистични очаквания. Затова смятам, че България трябва да поеме път към осигуряване на пълно задоволяване на собствените си нужди от електроенергия, като едновременно с това е в състояние да подпомогне в момент на нужда нашите партньори от Европейския съюз и региона. Практиката показа, че периодично възникват ситуации, оправдаващи една такава инвестиция. В този смисъл, и предвид всички аспекти на климатичните цели на Европейския съюз, повече от разумно е незабавното изграждане на най-малко два, а в близък план след и повече, съвременни ядрени енергоблока. 

Всички тези въпроси ще останат висящи и занапред, ако ги няма знанията и основата? Има ли подготвени специалисти в момента по ядрена енергетика у нас? Как държавата трябва да подкрепи младите хора в тези трудни и предизвикателни инженерни специалности?

Държавата оказва сериозна подкрепа на младите хора, избрали да се реализират в ядрената област. Специалностите, свързани с ядрената енергетика са защитени и за тях не се заплаща такса за обучение. Тук е изградена и много добра връзка с бизнеса, като се предоставят стипендии на учащите се, осигуряват се платени стажове и други.

Смятате ли, че Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН може да помогне в подготовката на кадрите?

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките участва активно в повишаването на квалификацията на кадрите за българската ядрена индустрия. В Института се обучават по докторски програми редица специалисти от АЕЦ. Повишаването на тяхните знания и компетентност несъмнено води до по-качествена и надеждна експлоатация на ядрените ни енергоблокове. Важна роля има и Центърът за обучение към Института, в който се придобива квалификация за работа с източници на йонизиращи лъчения, които активно се използват в медицината, промишлеността, минното дело и други.

Какви новости може да очакваме видим от ИЯИЯЕ в близко бъдеще?

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките е най-големият комплексен център за научни изследвания в областта на ядрената физика и ядрената енергетика в България. При нас новостите са почти ежедневие, тъй като работим в голям брой направления. Наскоро наши колеги взеха участие в първото експериментално наблюдение на обмен на одерони при еластични протон-протонни и протон-антипротонни взаимодействия, осъществено на ускорителя LHC (Large Hadron Collider) в ЦЕРН. Резултатите от тези изследвания добавят ново познание за окръжаващия ни свят и откриват нови хоризонти пред развитието на човечеството. Колегите от института дават своя активен принос и към осигуряването на високо качество на живот на българските граждани. Както знаете човекът няма сетива за радиоактивността, а тя е навсякъде около нас. Затова научните изследвания на питейни и минерални води са сред приоритетните задачи на Института, произлизащи от редица международни ангажименти на България и са пряко свързани с намаляване на здравния риск за населението в нашата страна. Поглъщането на води с повишено съдържание на радионуклиди може да доведе до сериозни последствия за общественото здраве. Чрез наскоро приключилите изследвания на минерални извори от Югозападна България беше показано, че те отговарят на българските норми за питейни води и са подходящи за консумация от населението. Екипът на ИЯИЯЕ при БАН, провел изследването, доказа чрез нови комплексни радиохимични методики за изолиране на изследваните радионуклиди от сложните водни матрици, че използването на тези води в бита на хората не крие рискове за тяхното здраве, тъй като няма повишаване на нивото на радиоактивност. Продължава и работата на института в областта на квантовата комуникация, при която защитата на информационните мрежи се основава на законите на квантовата физика. Те гарантират, че всяко нерегламентирано подслушване не може да остане незабелязано. По този начин България ще може да осигури надеждна защита на критична информация за инфраструктурата на страната – язовири, граници, предсказване на бедствия и аварии и др., и да се нареди до водещите държави в прилагането на квантовата физика в човешкия живот.

източник >>>