„Великодушен“ жест на „зелен“ Брюксел към енергийното сърце на България – Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“

На 22 декември г-жа Маргрете Вестагер, комисар по конкуренцията, „великодушно“ заяви в Брюксел: „България ще може да използва природния газ като преходно гориво, с което да замени използването на въглищата.“

Със същото самочувствие и пренебрежение към бедстващите от глад и мизерия парижани се обръща австрийската принцеса и френска кралица Мария Антоанета: „Като нямате хляб, яжте пасти!“…

Позволява се на държавите-членки с най-нисък БВП да преминат от въглища към газ. Тук попада и страната ни, която от години дели с Румъния последното място в ЕС по БВП.

Позицията на ЕС за газа означава, че България няма да има проблем с реализирането на един от най-големите си проекти, настойчиво препоръчван от брюкселските „зелени енергийни експерти“ за над 1 млрд. лева, залегнали в Плана ни за възстановяване. Той предвижда изграждането на нова 1600-мегаватова мощност, която да произвежда от вносен и изключително скъп природен газ многократно по-скъп ток от този, произвеждан до сега от местните лигнитни въглища. Цената на българския ток ще стане неконкурентна и недостъпна, както за битовите, така и за индустриалните потребители. Това отговаря наистина на длъжностната характеристика на Комисаря по конкуренцията – да ликвидира конкуренцията на индустриалната продукция от България и от другите държави с малък БВП.

За съжаление министрите на енергетиката, на околната среда и водите и лобиращи „зелени политици“ приемат безкритично брюкселските съвети и упорито обработват общественото мнение срещу комплекса „Марица-изток“.

Надяваме се, че премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев не са забравили, че положиха подписите си на 13 септември в Раднево под Декларация на инициативен комитет за защита на въгледобива и Минно-енергийния комплекс. Вярваме в тяхната почтеност и последователност от думи към дела. Очакваме да съдействат за бързо подписване на договорите с чуждестранните инвеститори, които искат да построят без държавни гаранции химически заводи за улавяне и преработка на въглеродния диоксид от ТЕЦ в продаваеми продукти и комплексно да намалят себестойността на произвежданата електрическа енергия от местните лигнитни въглища. Ефектът е многостранен: сигурна доставка на базова, евтина електроенергия за бита и индустрията, запазване и увеличаване на работната заетост, достойно заплащане на полагания труд, запазване и повишаване стандарта на живот на жителите в областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково, увеличаване постъпленията в държавния бюджет и т.н., както и опазването на околната среда, независимо, че българската зелена природа и сега абсорбира над два пъти по-големи количества СО2 от емитирания в страната. Израз на национално отговорна политика ще бъде, ако те се присъединят към позицията на полските, чешките и унгарските държавни ръководители. Поставеният акцент върху намаляването на вредните въглеводородни емисии предизвика острата реакция на Чехия, Полша, Унгария: „Чехия трябва да излезе от приетият от Европейската комисия план за екологично развитие Green Deal – Зелената сделка. „Никаква помощ от държавата няма да донесе облекчение на фирмите и хората. В случая може да помогне само политическата смелост, каквато, за съжаление, нямаше старият Министерски съвет на страната, няма и новият. А именно – да излезем от Зелената сделка. Вярвам, че настоящата енергийна криза, която се проявява в 30-70% увеличение на цените на електроенергията и газа, е преди всичко предизвикана от Зелената сделка“. Това е заявил президентът на Чехия Милош Деман пред CNN Prima News. Подобни официални становища заявиха и полският премиер Матеуш Моравецки и унгарският Виктор Орбан.

Инж. Иван Арсениев и инж. Щерьо Щерев

Спекулативният характер на драстичното повишаване на цените на газа в Европа засилиха центробежните сили в ЕС, което независимо от декларираните призиви за изработването на обща политика за преодоляване на проблема, доведе до засилване на конфронтацията и търсене на самостоятелни пътища за излизане от енергийната и политическа криза. Доминиращите в ЕС богати държави Франция, Германия, Нидерландия и др. защитават своите интереси безкомпромисно. Така Германия увеличи производството на електрическа енергия от въглища с над 40%. Следвайки политиката на „зелените“, новият министър на външните работи Аналена Бербок заяви отказът на Берлин да пусне в експлоатация газопровода „Северен поток 2“, посочвайки формални причини. Това заявление може да се приеме като продължение на предизборната кампания, което в близко бъдеще е много вероятно да бъде коригирано. Отказът от атомна енергия и не надеждността на ВЕИ през лятото на 2021 г. показаха несигурността на тези енергийни планове. Германия не може да гарантира сигурност в производството и доставките на електроенергия без базовите си източници.  Много е вероятно при ниски температури през следващите зимни месеци да се наложи режим на изключване на електричеството за отделни селища и дори области.

Наивно и безотговорно е да се твърди, че през 2022 година цената на природния газ ще се намали. Търсенето му ще се увеличи в следствие на преминаването от въглища към газ, а доставките му ще бъдат недостатъчни. Невъзможността на Норвегия да осигурява договорените енергийни доставки за някои скандинавски държави, както и периодично изнасяната информация за намаляващите запаси на конвенционални суровини в Северно море, засилват необходимостта от увеличаване на количеството руски газ за Европа. Енергийният проблем на Стария континент ще се задълбочава и от отказа на САЩ да доставя обещания американски втечнен газ, който да елиминира руската конкуренция. От няколко месеца този газ устойчиво е ориентиран към азиатския енергиен пазар, където цената му е много по-висока, а търсенето устойчиво в перспектива. Дори и Русия няма да може да задоволи изпреварващо растящите потребности на Европа.

Какъв е изборът на България за изход от енергийната криза и надвисналата икономическа катастрофа?

Наивно е твърдението, че договорените 1 млрд.куб. м./год. природен газ от Азербайджан ще намалят средната му продажна цена за бита и индустрията. Ако се премине към замяна на местните въглища с газ, то необходимите количества от него ще скочат на над 6 млрд. куб.м. от сега потребяваните 3 млрд куб. м. За доставката на такива количества и за евентуалната им цена не са водени никакви преговори. Всеки доставчик на дефицитна стока се стреми да извлече максимална полза от цената на пазара. Азербайджан едва ли ще направи изключение за нас. Конкурентна ли ще бъде цената на електрическата енергия произведена от природния газ? Попитайте ръководството на парогазовата ТЕЦ „Варна“, защо тя не работи дори при цени на борсата от 880 лв/MWth.

София и Софийска област са най-големите консуматори на електрическа енергия в страната. От практическа и икономическа гледни точки и за облекчаване на работата на ЕСО е целесъобразно да се увеличи производството на електрическа енергия на територията им. Това може да стане с обновяването на топлофикационните ТЕЦ с нови парогазови турбо-групи на комбиниран цикъл с висок КПД и улавяне на азотните емисии. Реалният ефект ще бъде в произведена повече топлина и електрическа енергия на цена по-ниска поради спестените транспортни разходи за доставка по националната енергийна система до консуматорите в София и областта.

Предлаганите помощи и компенсации за енергийно бедните, пенсионерите и индустрията са крайно недостатъчни, а цените на електрическата енергия и съответно на стоките от първа необходимост растат и нулират изпреварващо техния ефект. Незначителен положителен ефект ще има от актуализирането на закона за енергетиката и правилата на Електро-енергийната борса. Електрическата енергия от базовите ни енергийни източници да задоволява на 100% вътрешното потребление, а излишъците да се продават на съседните страни, където борсовите цени са изключително високи. Но най-голям ефект в намаляване на цената на електрическата енергия може да се постигне, ако заедно с Полша, Чехия, Унгария и бизнеса от другите заинтересувани страни се спре търговията с квоти за въглеродните емисии. Околната среда може и трябва да се опазва, но не на цената на мизерно съществуване. България трябва да укрепва, обновява и увеличава базовите си мощности, ако иска да се развива като съвременна индустриална държава и българите да изравнят стандарта си на живот с този на западните европейци. Трябва да се борим не за оцеляване, а за по-добър, достоен живот, равнопоставеност и уважение в ЕС. Не приемаме диктаторския стил на управление, както и налагането на чуждите интереси над националните ни.

Българските национални проблеми, които трябва да се решават приоритетно в спешен порядък са в областите на: здравеопазването, образованието, селското стопанство – в т.ч. субсидиране на животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, възстановяване на хидромелиоративните системи, ремонт и възстановяване на язовирите. Неотложни са привеждането на националната, междуселищна и селищна, транспортна инфраструктора към европейските стандарти, обновяване на амортизираните товарни, пътнически автотранспортни и ж.п. средства…

На всички български „зелени“ политически и неправителствени лобисти, както и на „зелените“ брюкселски ръководители бихме напомнили, каква е била благодарността на парижани към „великодушието“ на тяхната  кралица Мария Антоанета – посичане на гилотината. Българският народ е търпелив, но търпението му не е безкрайно. Настроенията в ЕС на потърпевшите европейци са подобни…

Инж. Иван АРСЕНИЕВ, инж. Щерьо ЩЕРЕВ – заместник-председател на Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия