Д-р Румяна Грозева: Нуждаем се от открит диалог за бъдещето на „Марица изток“, а не от напрежение

– След като вицепремиерът Пеканов обяви преди две седмици, че ЕК изисква от нас крайна дата за затваряне на въглищните централи, а впоследствие и еврокомисар Мария Габриел потвърди този факт при посещението си в Стара Загора, защо според Вас до този момент се спекулираше, че предходното българско правителство е разписало затварянето им до 2025 г.? И кой има интерес от генерирането на напрежение, г-жо Грозева?

– Мисля, че по-скоро в тази объркана, умишлено или не, информационна среда около енергийния комплекс „Марица изток“ настана още по-голямо объркване. В подобна ситуация спекулите винаги са изкушаващи, още повече когато става дума за толкова чувствителна тема, засягаща много малки и големи интереси. По мои наблюдения тази спекула дойде точно в момента, когато започваше нормален диалог по темата в региона – знаете, че тази тема беше табу много дълго време и всеки, който дръзнеше да говори открито за процесите, които текат в ЕС и на световно ниво в тази сфера, беше… Искането към всяка една страна-членка за обявяване на крайна дата за затваряне на въглищните комплекси не е от вчера или завчера. Може да се каже, че усилено по темата се говори от поне 3 години. Предходното българско правителство убеждаваше хората в комплекса, че ще продължат да работят още 60 години. По отношение на 2025-а се наслагаха и разбъркаха поне 2 факта, които логично доведоха и до тази спекула: Механизмът за капацитет и включването на проект за изграждане на парогазова централа в комплекса. Не мога да посоча кой конкретно има интерес от напрежение в региона, но съм убедена, че всички ние, живеещи, работещи, отглеждащи децата си тук, нямаме интерес от това. Имаме интерес от открит диалог, ясна визия и план за действие, включващ поне 2-3 сценария: скептичен, реалистичен и оптимистичен; или пък краткосрочен, средносрочен, дългосрочен.

– Тъй като бяхте инициатор на редица енергийни форуми по европейската „Зелена сделка“, моля Ви, отговорете ни накратко – защо трябва да бъдат затворени въглищните ни централи, след като редица учени и специалисти твърдят, че те не са най-големият източник на парниковия газ – СО2?

– Да, така е, организирахме редица работни срещи и форуми в последните 3 години с представители на всички засегнати: мини, ТЕЦ-ове, синдикати, бизнес, местни власти, именно търсейки отговори на този и други въпроси, като какво можем/трябва да направим? Такъв форум организираме и този месец. Работихме усилено с ЕИБ в търсене на възможност за финансиране на технология за улавяне и оползотворяване на въглеродния двуокис, т.нар. CCU. За съжаление, не срещнахме ентусиазъм на регионално ниво, а това беше в края на периода, когато с ЕС средства можеше да се финансира това.

Конкретно на въпроса: обръщам внимание, че не става въпрос за затваряне на въглищните централи само в България или само в ЕС. Редица големи икономики като Китай заявиха, че затварят 2060. Между другото – много от хората, които настояват, че ЕС иска едва ли не само от България да затвори централите си, имат тази информация, но премълчават удобно. Да, не само въглищните централи са източник на СО2 и „Зелената сделка“ не е фокусирана само върху тях, а върху всички изкопаеми горива. „Зелената сделка“ обхваща също и транспортния и агро-сектора. В тези сфери също има разработено законодателство, което посочва конкретни изисквания и конкретни срокове за ограничаване на емисиите. Редица големи производители в автомобилния сектор усилено инвестират и работят за промяна на горивната база. „Хюндай“ достави на Швейцария преди повече от година първите 20 „водородни“ камиона.

Идеята на „Зелената сделка“ не е да „затвори“ въглищните централи на България. Подходът е към реформи в посочените сектори да се постигне комплексен ефект при ограничаването до минимум на емисиите СО2. И за това има осигурено финансиране.

– След последното изслушване на министъра на енергетиката в Народното събрание стана известно, че териториалните планове за въглищните райони, по които България се надява да получи европейски пари по линия на Фонда за справедлив преход, са зациклили. Защо според Вас се случи това?

– Имах възможността да бъда в залата в Народното събрание, когато беше изслушването на министъра. И трябва с тревога да кажа, че и по тази тема има огромно незнание/неразбиране и от хората, които трябва да вземат решения. Териториалните планове не са зациклили – има логика, процедури при подготовката им и те се следват и прилагат, при това в договорените срокове. Плановете се изготвят по Програмата за подпомагане на структурните реформи (SRSP) на ЕК, https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/funding-opportunities/funding-programmes/overview-funding-programmes/structural-reform-support-programme-srsp_bg за следните 18 държави-членки: Белгия, България, Кипър, Чехия, Гърция, Испания, Финландия, Унгария, Хърватска, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения – всички те са зависими от изкопаеми горива.

Няколко пъти сме питали колегите от избраната консултантска компания защо няма публичност за процеса: интервюта, прессъобщения, информация в публичното пространство въобще. За мое най-голямо учудване се оказа, че в техния договор с Министерство на енергетиката, което е бенефициентът на тази техническа помощ в България, е изключена възможността за всякакви медийни изяви или предоставяне на информация. Изненадана съм, защото в техническото задание на ЕК работата с медиите, информираността и публичността на процеса са основно изискване. Когато тях ги няма, остава впечатлението за нещо скрито, мътно и в крайна сметка се стига до това, което е при нас: хаос, напрежение, липса на конструктивен диалог.

Ако трябва да отговоря кратко: няма зацикляне. Има неинформираност. И ако трябва да го преодолеем – МЕ да промени тази част от договора.

– В редактирания от служебното правителство План за възстановяване и устойчивост се предвижда изграждането на парогазова мощност на територията на ТЕЦ „Марица изток 2“ и извеждане от експлоатация на въглищните му блокове. Това според Вас ще реши ли проблема с декарбонизацията, заложен в „Зелената сделка“?

– Не мисля. Природният газ е приет за преходно гориво в процеса на декарбонизация, чиято употреба трябва да бъде прекратена в следващите 10 години. В някаква степен ще постигнем декарбонизация – в смисъл няма да се плащат тези емисии. Но това е краткосрочно решение. А доколко ефективно е то, е съвсем друг въпрос. Един от големите въпроси, който много умело се използва като коз в говоренето за бъдещето на комплекса и региона, е този за работните места. Парогазова централа е „убиец“ на работни места. Аз лично го приемам като поредното решение на парче и на коляно – подход, който трайно се настани в страната ни в последните 10-15 години. Въпреки сравнително добрите стратегически документи, които имахме до момента.

Нека да кажем: декарбонизацията не е хаотичен процес, който се случва от днес за утре. Искат се задълбочени реалистични анализи, прогнозиране, разработване на 2-3 сценария, оценка на рисковете, планиране, изпълнение, наблюдение, гъвкавост.

Свадите и обидите във ФБ групите са ненужно разпиляване на енергията ни като местна общност. И това не обслужва интересите ни като такава. Нито пък на българското общество като цяло.

– Тъй като определено сте лобист на европейските директиви в контекста на „Зелената сделка“, но сте и старозагорка. Затова следващият ми въпрос е: Смятате ли, че регион Стара Загора и българската икономика могат да се справят без комплекс „Марица изток“ поне в близките 10-15 години?

– Не мога да кажа, че съм лобист. Но категорично съм старозагорка – тук съм родена, тук съм завършила средното си образование и тук се върнах да работя, след като завърших висшето си такова, въпреки че тогава беше лесно по политически причини да заминеш със стипендия навън – годините след 1989-а. Тук се родиха и израснаха децата ни.

Защо да съм лобист – такава професия в България нямаме. Ако работата по проекти с определена тематика с ЕС финансиране се приема за лобизъм, в моя случай в контекста на „Зелената сделка“, то какво да кажем за Денкщат България – дружеството, чийто управляващ съдружник е Боян Рашев, е част от консорциум, спечелил финансиране от 10 млн. евро по проект на ЕК за Европейски климатични посланици.

Нека да уточним, че висшето ми образование е свързано тясно с икономиката и управлението на регионите, а темата на дисертацията, която защитих в БАН, е посветена на проектите за регионално развитие. От тази гледна точка – да, смятам, че при разумно и конструктивно разглеждане и управление на този преход в следващите 10 – 15 – 20 години и Стара Загора, и страната ни може да се справи – не точно без „Марица изток“. А трансформирайки „Марица изток“ по начин, който е в крак с новите технологии/индустрии и да продължи да бъде двигател на растежа в региона, при това осигурявайки не по-малко директни и косвени работни места. Има десетки, ако не и стотици примери, които могат да бъдат разгледани и адаптирани. Но нека не забравяме – имаме нужда от цялостна визия и стратегия за този преход и развитието на региона, свързано с това. При това – не написани някъде, в тесен кръг, а с включването на представители на най-засегнатите и широко публично обсъждане. Какъвто е подходът на териториалните планове.

– Вие лично и организацията, която представлявате, имате ли защитен европроект по линия на „Зелената сделка“, например с осигуряването на алтернативна заетост на миньори и енергетици?

– Не, точно такъв проект нямаме в момента. Работим по два в посока за „Зелената сделка“: за подготовка на местните общности за прехода – по този сме единствената водеща българска организация в ЕС, а партньори са ни институции и организации от Полша (Лудж), Германия (Бранденбург), Гърция (Козани), Испания, Унгария, Словения, Дания.

По втория участваме в партньорски консорциум, който подготвя учебни програми за надграждане на квалификацията във ВЕИ сектора. Те ще бъдат тествани за приложимостта си в България.

Мерките, за които ме питате, са предложени за включване в Териториалния план за справедлив преход и ще бъдат финансирани по тази линия.

– Миньорите и и енергетиците от комплекс „Марица изток“ нееднократно обявиха, че нямат нито желанието, нито намерението да си сменят професиите. А и според един енергиен доайен – Руси Данев – в комплекс „Марица изток“ има 265 вида тясно специализирани професии. Какво бихте казали на работещите в комплекса, за да бъдат те спокойни за хляба си?

– Първо, искам да кажа, че напълно разбирам позицията им – в тази неяснота реакцията им е напълно оправдана и разбираема. В по-широк аспект: всеки се страхува за хляба си и този на семейството си. От друга страна, тук, в България, все още начинът ни на мислене в това отношение остава силно повлиян от недалечното минало, когато, след като завършиш – повече не учиш и като започнеш работа някъде – то е до пенсия. А времената и технологиите се менят с такава скорост, че подобно отношение обрича и хората, и бизнеса, и социално-икономическото развитие в крайна сметка. Влизат нови технологии, изискват надграждане на уменията или придобиване на нови. Това е във всички сектори: селско стопанство – интелигентно земеделие; администрация – все още има служители с молив и гума и изключен компютър на бюрото, а гражданите и бизнесът искат бързи административни услуги, за които пък COVID ги наложи да са онлайн; машиностроене – цифровите машини, чрез интернет, се превърнаха в автономни производствени линии, неизискващи както преди 1 човек – 1 машина. Има редица изчезнали професии, заменени с нови. Изучавахме ги по история, част от тях виждаме в Етъра. Всичко това са процеси, които се случват при всяка индустриална революция. А ние като общество сме в разгара на 4-тата индустриална революция. Светът се готви за 5-ата. Ако искаш да просперираш и като човек, и като общество – адаптираш се към технологиите, усвояваш ги, управляваш промяната. А управлението на промяната, особено в случая с енергийния комплекс „Марица изток“, изисква много информираност и комуникация с потенциално най-засегнатите. Колкото до „тесните“ 265 професии – има ги във всеки един минно-енергиен комплекс в ЕС. Има добри практики, които могат да се проучат/адаптират/приложат и при нас. В редица страни са направени анализи – колко точно са заетите в тях? На каква възраст са? Ако не им предстои пенсиониране в следващите 10 – 15 години, могат ли да им предложат алтернатива: обезщетение, допълнителна квалификация, подкрепа за собствен бизнес? Работещи решения винаги има. Не е трудно да бъдат намерени и тук – в Стара Загора, в България. Но те се постигат в конструктивен диалог, с отговорност към хората. А не в нечистоплътно предизборно яхване на страховете и неинформираността им.

И в тази връзка – всякакви паралели, аналогии, сравнения с други икономически сектори с катастрофални последици от преструктуриране са крайно неуместни и манипулативни. Най-малко, защото: 1. Тук това са процеси на ЕС ниво и имаме техническа подкрепа – примери, добри практики; 2. Има значителни финансови ресурси. Бързам да отговоря и на незададен тук въпрос, но той винаги стои: относно достатъчността на тези финансови ресурси за прехода в региона – предходното правителство упорито работеше в посока те да бъдат разпределени към още 5 региона в България, вземайки заем от 2.5 милиона евро от Световната банка за разработване на териториални планове и за тях. До момента ЕК категорично отхвърля това предложение. Нямам информация за становището на служебното правителство по въпроса.

източник >>>