С кого съгласува президентът Радев позицията си за срещата в ООН за климата и въглищата?

„Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход“, е заявил българският държавен глава в Ню Йорк

В понеделник президентът Румен Радев взе участие в срещата на най-високо равнище по въпросите на климата, която се проведе в рамките на 74-тата редовна сесия на Общото събрание на ООН. Българският държавен глава е ръководил делегацията и представил страната ни на форума.

Шестдесетина световни лидери са участвали в срещата в Ню Йорк за „спешната ситуация с климата“, която има за цел да даде нов импулс на Парижкото споразумение – международния договор за ограничаване на глобалното затопляне, от който Съединените щати се оттеглиха малко след встъпването в длъжност на сегашния си президент.

Преди началото на срещата от ООН са обявили, че 66 страни са се присъединили към целта за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., а 68 страни са се ангажирали да завишат целите в плановете си за борба с климатичните промени до 2020 г. Освен това 30 страни са се присъединили към съюз, който обещава да спре изграждането на централи с въглища от 2020 г., предаде Франс прес.

По време на самата среща българският президент е подчертал, че исканията на младежите за промени са свързани с тяхното нежелание да живеят в свят, в който бъдещето им е застрашено от огромното индустриално замърсяване, изчезване на биоразнообразието, от риска цели държави да изчезнат от глобалното затопляне и повишаване на нивото на световния океан.

Радев е настоял страната ни да предприеме стратегически подход по отношение на въгледобивната си индустрия. „Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход. Това ще гарантира бъдеще на хората и ще осигури целенасочени инвестиции и трансформиране на тези региони“, заявил Радев.

В превод това означава България да се възползва от европейски програми за закриване на въглищните ТЕЦ-ове и държавното въгледобивно дружество „Мини Марица-изток“, а със средствата да бъде осигурена алтернативна заетост на хилядите енергетици и миньори.

Въпросните европрограми отдавна са известни на българското правителство, но досега те са използвани само от екологични организации, но не и от самото правителство, точно заради заложените насоки в тях.

Въпросът обаче е от чие име е говорил президентът Радев на срещата на ООН за климата?

Медията ни припомня, че преди по-малко от месец евродепутат Ангел Джамбазки пое инициативата да обедини всички български институции – Министерски съвет, Народно събрание и Президентство, да излязат с една обща позиция за въглищните ни централи пред европейските институции и респективно на международни форуми. Инициативата е от контекста на осъзнатата безалтернативност на комплекс „Марица изток“, гарантиращ енергийната сигурност и независимост на България.

До момента такава обща институционна позиция няма, а президентът Радев си е позволил на срещата на ООН в Ню Йорк да чертае пътя за „усвояването на европейски програми за въглищни райони в преход“. За това е и въпросът ни: С кого е съгласувал позицията си? Според Конституцията ни България е парламентарна, а не президентска република, тоест не президентът, а българският парламент е този, който взема жизнено важни за страната ни решения.

А и всичко това се случва в навечерието на организирана от синдикатите и кмета на Стара Загора среща с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която поради ангажираността й в Брюксел на 24 септември срещата ще се проведе на 26 септември. А темата е запазването на комплекс „Марица изток“.

източник>>>