Газовият конфликт в Източното Средиземноморие влезе в „Параграф 22”

Газовият конфликт в Източното Средиземноморие достигна своята кулминация през изминалата седмица. Официалното потвърждение от Турция, че е започнала проучвателния си сондаж за газ край западния бряг на Кипър с кораба „Фатих” /„Завоевателя”/, бе последвано само след дни от изпращането на втория турски сондажен кораб „Явуз” на източното крайбрежие на острова. Тържествената церемония за началото на мисията му бе проведена „по съвпадение” в четвъртък /20 юни/, когато държавните и правителствени лидери на страните-членки на ЕС обсъждаха в Бюрксел незаконните действия на Турция в региона и само часове по-късно приеха решение за „целенасочени мерки” срещу нея.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който става все по-провокативен и агресивен, няма да отстъпи и напрежението ще расте, предупреждават политически анализатори и енергийни експерти в Кипър. Турция няма да се откаже и няма да прекрати газовите проучвания край острова, тъй като те са ключовият й ход към стратегическата й цел – да заеме централно място в новата енергийна архитектура на региона и да не допусне енергийното уравнение в него да се реши без нея.

Така поредният сблъсък на политика и енергетика, на геостратегически и икономически интереси изправи Източното Средиземноморие пред най-сериозната му криза в последните години, в която освен съседките Кипър, Гърция и Турция активно участватЕвропейският съюз и САЩ.

Турският газов обръч около Кипър се затяга,

тъй като три турски сондажни кораба, съпровождани от военни фрегати, обграждат Кипър от трите му страни – от запад, изток и юг.

Поредната спирала на конфронтацията в региона започна с „втората инвазия” на Турция в Кипър, както я нарече президентът Никос Анастасиадис – този път не по суша, както през 1974 г., а в морската му територия.

На 4 май турската сондажна платформа „Фатих” навлезе в изключителната икономическа зона на Кипър и се закотви на около 60 километра от западния бряг на острова, охраняван от военни кораби.След дълги подготвителни работи и противоречиви изявления, едва на 14 юни турската страна официално потвърди, че в участъка е започнал същинският сондаж. Според официалната информация платформата ще достигне целта си от 5000 – 5500 метра до края на юли.

В началото на юли вторият турски сондажен кораб „Явуз”, съпровождан от военни фрегати, ще започне проучване за газ, което ще продължи 3 месеца и ще достигне 3300 метра дълбочина. Той ще работи на изток, в залива под полуостров Карпас /острия връх на острова на североизток/, като точното място на пробиването все още предстои да бъде избрано. Опасенията са, че платформата може да се придвижи на юг, към офшорната зона, където са лицензираните от Кипър блокове, които се припокриват от блоковете, за които непризнатата Севернокипърска турска република е издала лицензи за проучвания на турската държавна петролна компания ТРАО. За Кипър тези разрешения са незаконни и невалидни и евентуално навлизане на турския кораб в този регион ще повиши рязко напрежението, тъй като ще е ново турско нарушение на границите на кипърската офшорна зона.

От трета страна Кипър е „притиснат” от турския сеизмологичен кораб „Барбарос Хайредин паша”, който провежда изследвания на юг от острова, потвърди през изминалата седмица Анкара. Проучванията му минават през три блока в изключителната икономическа зона на Кипър, лицензът за сондажи в които се държи от италианския енергиен гигант Eni. Никозия е обезпокоена, защото не изключва турски движения към тези нейни части, което ще е още една сериозна атака към нейния суверенитет.

„Технически” конфликтът с проучвателните сондажи на Турция край Кипър е заради

спора между двете държави за прилежащите им морски парцели.

По същество той е заради геополитическите претенции на Турция да завладее територии в Източно Средиземно море, да атакува за пореден път суверенните права на Кипъри да постави него и международната общност пред „свършен факт” в морето.

В многобройните си изявления през изминалите близо два месеца президентът Ердоган и негови министри заявяваха, че турските сондажи са само в турския континентален шелф и в райони, за които турската държавна петролна компания TPAO е получила лиценз от признатата само от Анкара Севернокипърска турска република. За Турция участъкът на „Фатих” на 60 км от брега на Кипър е безспорна част от нейния континентален шелф.

Според карта, разпространена през май от турското външно министерство, Турция претендира за континентален шелф върху огромна зона, която почти опира в западния бряг на острова и се спуска дълбоко на юг. Така той припокрива голяма част от обявения от Кипър континентален шелф и части от блокове в неговата изключителна икономическа зона.

Непоследователността и парадоксът в аргументите на Анкара са очевидни. От една страна, западната част на морската зона на Кипър е нейна, тъй като островите нямат континентален шелф. В същото време признава, че една трета от острова – колкото е територията на самообявилата се Севернокипърска турска република, има свой шелф и изключителна икономическа зона, които се простиратна север, изток и продължават далеч на запад и юг.

Кипър има споразумения с Египет, Израел и Ливан за определяне на границите между техните изключителни икономически зони. С Турция няма, въпреки отправените покани за преговори за намиране на решение – последната е от декември 2018 г., чрез генералния секретар на ООН. Анкара отказва, тъй като не е подписала морската конвенция на ООН, а и не признава Кипър като държава. По тази причина не признава и Международния съд в Хага, където спорът би могъл да бъде отнесен.

При липсата на споразумение за делимитация с Турция, Кипър приема определянето на зоните чрез „средната линия”, каквато възможност дава международното морско право. В случая обаче „Фатих” е на около 36 морски мили /около 60 км/ от брега на Кипър и нанай-малко 83 морски мили /около 153 км/ от най-близкото крайбрежие на Турция.

Кипър разви мащабна

„газова дипломатическа совалка

през последните два месеца, за да си осигури силна подкрепа от ЕС и САЩ срещу провокациите и нарушенията на Турция. Целта бе да се прекрати сондажът на „Фатих” и да се предотврати идването на „Явуз” – което обаче не стана. Страната получи силна политическа подкрепа от международната общност, но не и реално противодействие, с мерки и санкции, които единствено биха имали някакво въздействие върху Ердоган.

През май в годишния си доклад за напредъка на Турция Европейската комисия осъди незаконните й действия в изключителната икономическа зона на Кипър и ясно заяви готовност за реакция.

Много силен политически „гръб” дадоха на Никозия седемте страни-членки на ЕС от региона наСредиземноморе, т. нар. група МЕД 7. На срещата си на върха през май техните лидери подкрепиха Кипър за упражняването на неговите суверенни права за проучване и експлоатацията на газовите ресурси в офшорната му зона и призоваха Турция да спазва международното право.

Само часове след декларацията турското външно министерство обяви, че тя„няма никаква стойност, легитимност и влияние” за Анкара. Президентът Ердоган дори изригна яростно срещу френския си колега Макрон, като заяви, че той няма право да се изказва за Източното Средиземноморие, след като Франция няма територии в него, и подигравателно отсъди, че „гафът” на Макрон е защото той е още нов и не е свикнал със задълженията си като президент.

Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Матю Палмър, който бе на посещение в Никозия в началото на юни, обяви, че „САЩ силно подкрепят правото на Кипър да експлоатира и развива своите въглеводородни ресурси, като постъпленията от тях трябва да се разпределят справедливо сред всички хора на острова” и призова Турция да спре обявените сондажи. САЩ нарекоха започналото от „Фатих” пробиване „силно провокативна стъпка”.

Връх в дипломатическата кампания бе реакцията на Европейския съюз в защита на нейния член. В рамките на миналата седмица два висши форума – Съветът на външните министри на страните-членки и Европейският съвет, се обявиха срещу незаконните действияна Турция и поискаха тя да ги прекрати.

За първи път на най-високото европейско ниво бе подчертано, че нейните нарушения носят преки отрицателни последици върху целия спектър от отношения ЕС–Турция. Това обвързва всеки по-нататъшен напредък в тях с промяна на позицията на Анкара спрямо Кипър, като поставя под въпрос в бъдеще всички движения по присъединителните фондове, разширяването на митническия съюз, либерализацията на визовия режим.

Със записаната в заключенията от заседанието на Европейския съвет формулировка за предприемането на „целенасочени мерки”

ефективно бе открита процедурата за конкретни мерки и санкции

на Европейския съюз срещу Турция заради незаконни действия срещу Република Кипър. Те могат да бъдат срещу физически лица, компании и самата държава.

Това решение е силно послание към Турция да спре ескалацията на напрежение. В писмено изявление Анкара обяви решенията за „лишени от правно основание” и обвини ЕС, че превръща отношенията си с Турция в заложник на кипърския проблем.

Въпросът обаче е кога и какви мерки ще предложи Европейската комисия. Според дадения й мандат това трябва да стане „незабавно”. Според анализатори в Кипър мерките трябва да бъдат приложени максимално бързо, а не когато сондирането приключи, за да се усетят от Турция, тъй като само сериозни санкции могат да я принудят да преосмисли стратегията си. Това обаче изглежда малко вероятно.

Европейските санкции не следват автоматично от приетото решение за тяхната рамка, а трябва да бъдат специално одобрени от лидерите на страните-членки. Редица от тях обаче, сред които и България, едва ли ще се съгласят на такъв ход. Те няма да рискуват своите икономически интереси и отношения с Турция и опазването на границите им от бежанците, които според споразумението с ЕС Турция задържа на своя територия, заради интересите на Кипър в неговата изключителна икономическа зона, коментират анализатори. Те не считат, че при сегашната геополитическа обстановка има реален шанс за действие на ЕС, което да накара Турция да промени подхода си, и се съмнянат, че Брюксел може да направи нещо в тази ситуация.

Междувременно Кипър предприе правни действия, като издаде поне 25 заповеди за арест срещу персонала на „Фатих” и спомагателните кораби за незаконна работа в кипърската офшорна зона. Те само забавиха временно процеса, докато персоналът на оттеглилите се международни специализирани компании, най-вече британци и норвежци, бе заменен с турски граждани. А Ердоган, в характерния си агресивен стил, реторично попита кой от кипърските гърци ще е толкова смел, за да дойде на „Фатих” да арестува турци.

Крайната цел на Турция с намесата си в зоната на Кипър е да прекрати неговата енергийна програма, като чрез хвърлянето на съмнение върху суверенните му права отблъсне големите международни петролни компании, които имат договори с него, обясняват още експерти. Като „противодействие”, точно в разгара на газовата драма, бяха обявени

още 8 кипърски газови сондажи.

От трите открити досега находища „Афродита”, „Калипсо” и „Глафкос” се очакват запаси от газ отоколо 10 трилиона кубични фута /tcf/.Наличните сеизмични данни показват, че новите проучвания ще доведат до по-големи открития на въглеводороди.

В края на май правителството обяви, че 8-те сондажаще бъдат извършени през следващите 24 месеца, започвайки в края на тази или началото на следващата година.Два от тях са потвърдителни – в „Калипсо” и откритото през февруари тази година от американския гигант ExxonMobil„Глафкос”. Уточняването на количествата залежи в тях и възможностите за търговската им експлоатация е много важно за плановете за развитие на терминал за втечнен газ и газопровода EastMed.

Турция няма да успее да попречи на плановете на международните гиганти, но с присъствието на сондажните си и военни кораби в района се очаква да тормози корабите за доставка до техните платформи.

В началото на юни правителството на Кипър успешно завърши изапочналите през миналия август преговорите с консорциума между Noble Energy, Delek и Shell за ревизиране на договора за развитие и разпределение на приходите от първото кипърско газово находище „Афродита”. То е единственото с доказана след потвърдителен сондаж търговска жизнеспособност, като обемът му се изчислява на около 130 млрд. куб. метра.

Газът от „Афродита” ще бъде транспортиран по подводен тръбопровод до терминалите за втечнен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските пазари. Първият природен газ от находището се очаква в края на 2024 г. или началото на 2025 г., каза енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Правителството разчита да получи приходи от над 9 млрд. долара за 18-те години срок на експлоатация, но според енергийни експерти сумата ще много по-малка.

Въпреки сравнително далечния срок за производство и печалби постигнатата договореност предизвика много остра реакция.„Правителството” на самообявилата се Севернокипърска турска република я нарече „напълно неприемлива”, тъй като кипърската гръцка страна „едностранно присвоява равните права и интереси на кипърските турци”. Турското външно министерство заяви, че не е възможно да се приеме това споразумение, тъй като не предлага дял от бъдещите приходи от газ на кипърските турци, които са съсобственици на острова.

Обвиненията към Кипър за едностранни действия и нежелание да споделят общото богатство наострова с кипърските турци бяха отправени отново, въпреки че в началото на март парламентът му прие закон за създаване на Национален инвестиционен фонд, който да управлява бъдещите приходи от въглеводородипри обединяването на страната в полза на двете кипърски общности.

Защитата на правата и интересите на кипърските турци е част от изпълнението на политическата стратегия на Турция за надмощие в Източното Средиземноморие. Целта на Анкара е с присъствието на сондажните си и военни кораби край острова

да постави Кипър и международната общност пред „свършен факт”

за бъдещи преговори, така че те да се проведат при нейните собствени условия, смятат кипърски енергийни експерти. Преди на по-късен етап да седне на масата за преговори, Анкара иска да установи собствени условия, създадени от нейната позиция на сила и контрол.Тя ще държи повечето от картите и компромисът по нейните претенции няма дае лесен.

Кипър се страхува, че, ако чрез газовите сондажи с „Фатих” и „Явуз” Турция успее да създаде „свършен факт” на присъствието си в в морските му територии, следващият въпрос ще е само какво „парче” от тях ще отреже тя при последващи „преговори”.

Затова все повече политици и анализатори в Кипър заявяват, че намаляване на напрежението заради газовите сондажи в офшорната му зона е възможно само като се възобновят преговорите за обединяване на страната. Част от техния дневен ред ще е удовлетворяването на исканото от Турция и кипърските турци „справедливо разпределение на общите природни ресурси”. Мирният процес е замразен от юли 2017 г., след драматичния провал на мирната конференция по Кипърския въпрос под егдата на ООН в Швейцария.

Единственият начин за разрешаване на претенциите на кипърските турци за изключителната икономическа зона на острова,които са подкрепяни от Турция, е да се реши Кипърският проблем. На този етап вече е неизбежно, че политическото споразумение за Кипър ще върви ръка за ръка със споразумение за общата експлоатация и разпределение на приходите от въглеводородите, коментират политически анализатори. Досега Кипър категорично отказваше енергийният въпрос да се поставя на масата и да подлежи на договаряне.

Но за да се стигне до решаване на Кипърския въпрос, мирните преговори трябва да започнат отново. Президентът Никос Анастасиадис потвърди готовността си да ги възобнови, за „да се сложи край на всички незаконни действия на Турция и да намеримтрайно и жизнеспособно решение на Кипърския проблем”, но при условие, че Турция прекрати провокационните си действия. Никозия не може да участва в преговори, докато Турция нарушава северенните й права.

Така конфликтът влезе в порочния кръг на „Параграф 22“. Само преговори, които ще отдадат дължимото на кипърските турци, могат да накарат Анкара да спре сондажите си. Но преговори ще започнат, когато тя се оттегли от района.

В същото време политическото ръководство на кипърските турци отново постави на дневен ред предложението си за създаване на съвместен комитет между двете кипърски общности по енергийните въпроси. Той ще обсъжда въпросите, свързани с проучването, развитието, експлоатацията на газовите находища край Кипър и разпределението на енергийните приходи. По този начин кипърските турци ще бъдат включени в процеса още преди постигането на решение за обединяване на етнически разделената от 45 години страна. Създаването му сега ще е крачка към демонстрирането на „добра воля”.

Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ и представители на „правителството” на отцепилата се Севернокипърска турска република многократно са настоявали за такъв съвместен енергиен комитет, но досега идеята е отхвърляна от ръководството на кипърската гръцка общност.

„Кипърските турци имат също права върху въглеводородите. Въпросът обаче винаги се отлага за периода след решението. Разумното нещо, което може да се направи, е да започнем с обсъждането му. Нека напредваме стъпка по стъпка от напрежението към поле за сътрудничество. Има кораб, изпратен от Турция, идва и вторият. В тази рамка продължаването на нарастващото напрежение изглежда неизбежно. Възможно е да се обърне този курс, нека намерим изход”, призова Мустафа Акънджъ на пресконференция в края на миналата седмица.

Нищо не може да става в Източното Средиземноморие без Турция, никой не може да възпира Турция от защитата на нейните и на кипърските турци законни права и интереси в региона, бе подчертано неведнъж от нейните официални представители по време на двумесечния вече конфликт край бреговете на Кипър.

Горещото лято в Източното Средиземноморие все още предстои и следващите седмици се оценяват като особено критични.

източник>>>