За алтернативната енергетика по същество.

Преди няколко десетилетия под обществен натиск мнного правителствата взеха решение за развиването на алтернативна – зелена енергетика. Главната идея бе въвеждането на специални „зелени тарифи“, чрез които зелената електроенергията се изкупуваше много по-скъпо, отколкото от традиционните доставчици.

Но от икономическа гледна точка алтернативните източници са на пълна загуба, ако не беше така, те щяха да се развият самостоятелно, на конкурентен принцип.

С включването на държавна помощ зелената енергия обаче стана изгодна за инвеститорите, но от друга страна потребителите трябваше да плащат повече за удоволствието да ползват чистата енергия. Така собствениците на алтернативна енергия започнаха да печелят добри пари.

Вятърните и слънчевите електростанции са построени на близки принципи. Тези, които мислят, че заради защитата на природата не трябва да се пестят пари, не трябва да забравят, че всеки продукт не се взима просто от рафта, а за изработката му има материални разходи, включително и енергийни, а тяхната част в стойността на алтернативните източници е извънредно висока. При вятърната енергия ниската икономическа ефективност се определя от високата стойност на вятърните установки, в който най-скъпият елемент са алуминиевите лопатки. В себестойността на алуминия например електроенергията за добиването и обработването му е близо 50 процента. Количеството алуминий на планетата не е безгранично. Освен в авиацията, той намира все по-голямо приложение в автомобилостроенето, като с детайлите от него се намаля теглото на автомобилите, което пък намаля разхода им на гориво. Бурното производство на вятърната енергия ще изисква огромно количество алуминий, което ще повиши цената му и логично ще се отрази и в другите индустрии.

Още по-ниска е ефективността добита от слънчевата енергетика. Производството на соларни панели изисква много енергия. Може смело да се каже, че количеството енергия необходимо за производството на елементи за слънчеви батерии е равно и дори превишава, количеството, което те ще произведат за целия период на експлоатация. Обикновено производителите дават 10 години гаранция на слънчевите елементи, като през този период те трябва да обезпечат 90 процента от номиналната си мощност, за 20 години тази мощност е 80 процента, а след това? Увеличените откази в системата след дългогодишна експлоатация няма да имат линеен, а експоненциален характер, като в един момент по нанатъшното използване ще стане безсмислено. На този етап слънчевите батерии са с ресурс около 20 години. Дори с държавната помощ срокът на възвращаемост от тях е 10-15 години. През 20-те години експлоатация тези чувствителни устройства, има огромен шанс да попаднат под въздействието на стихии, като град или силна буря.

Не можем да отнесем към екологично чистите производства и създаването на полупроводникови прибори, от които са произведени панелите. Количеството химически вещества, които изисква технологията може да вцепени всеки борец за екология /киселини, силни органични разтворители, отровни газови и много други подобни/, а екологичните загуби при създаването им са повече, отколкото при използването на еквивалентно количество традиционно гориво. И ако слънчевата енергия от скъпо струваща играчка стане сериозен фактор за енергийния баланс, то това само ще влоши съществуващите екологични проблеми.

Разбира се има тесни сфери, където алтернативната енергия е оправдана, например далечни потребители, които трудно могат да се захранят с електроенергия или в космонавтиката, където слънчевите батерии са незаменими. Така че стимул за тяхното усъвършенстване има. А когато се създадат конкурентни образци те ще влязат сами бързо в експлоатация, без нуждата от държавни дотации. Най-големият недостатък на вятърните и слънчеви централи обаче е друг. Електричеството е продукт, който не може да се съхранява в количества нужни за цяла държава. Електричеството трябва да се използва веднага. И това създава огромни проблеми, защото потреблението не ток се колебае в широки граници в зависимост от сезона, деня и дори часа от денонощието, а съществуващите електроцентрали са много инерционни. За да се пусне блок от ТЕЦ са нужни няколко часа, няколко дни пък трябват за включването на АЕЦ. В това време електрическата енергия произведена от вятъра не може да се планира по никакъв начин, тя изцяло зависи от наличието и силата на вятъра, за това в комплект от вятърните паркове, трябва да върви и традиционна мощност, за да се включва оперативно при по-слаб вятър. Такива например са газовите турбини, но тяхната стойност е доста скъпа, а коефициента на полезно действие по-нисък, отколкото от въглищните централи. Всичко това още веднъж обезсмисля ефекта от алтернативната енергия. Подобна е и ситуацията със соларните централи. Пиковите натоварвания на енергийната система са сутрин и вечер, а често по обед в системата има излишна енергия , а точно тогава слънчевите батерии произвеждат най-много ток. Но даже и през светлата част на деня,когато е работното им време, производителността им зависи от метеорологичните условия. За това скептиците за бъдещето на зелената енергия, за сега съвсем не са малко.

източник>>>