EMI: Изпълнява ли схемата за търговия с емисии на ЕС своите екологични и икономически цели ?

Миналата седмица I4CE, ERCST, Wegener Center, ICIS и Ecoact публикуваха ежегодния си доклад, в който разглеждат пазара на въглеродни емисии и изследват дали той изпълнява своите екологични и икономически цели, като се подчертават всички въпроси, които трябва да бъдат разбрани по-добре. Докладът „Състояние на Схемата за търговия с емисии на ЕС“ има за цел да даде независим поглед към политическия дебат, въпреки ограниченията, поставени пред анализаторите от липсата на обществено достъпни данни. Документът се фокусира върху идентифициране на проблеми и извършване на оценки и дава „моментна снимка“ на състоянието на схемата за търговия с емисии.

Според авторите на Доклада, СТЕ на ЕС е сложен инструмент, а за някои един свят сам по себе си, който обаче не съществува във вакуум. При всичките си недостатъци СТЕ на ЕС не трябва да се сравнява с идеалния свят, а с реални възможности, които да бъдат на разположение за справяне с изменението на климата.

Трябва да се припомни, че СТЕ на ЕС оперира в силно взаимосвързана среда и освен политиката за изменението на климата, други политики на различни нива оказват също влияние: глобална, европейска и държавни политики .

СТЕ на ЕС ще продължи да бъде подложена на натиск от въвеждането на нови политики. Пример за това е визията, изразена от съобщението на Европейската комисия „Чиста планета за всички“ от ноември 2018 г. (Европейска комисия, 2018а) за въглеродна неутралност до 2050 г., която, ако бъде приета, ще изисква допълнителни промени в СТЕ на ЕС. Brexit, международната политика в областта на изменението на климата, както и Парижкото споразумение, прието на COP 24 (с изключение на член 6), и специалният доклад на IPCC относно 1.5 ° C, също трябва да бъдат взети под внимание.

Продължителният икономически спад, на който беше подложена СТЕ, заедно с други фактори, създаде системен излишък (някои биха го нарекли „структурен дисбаланс“) който все още е реалност.

За да се прецени дали СТЕ на ЕС е „подходяща за целта“, първо трябва да се определят параметрите, които измерват нейния успех. Казано по-просто, „какво очакваме от СТЕ на ЕС да постигне?“

Целеви резултати, които СТЕ трябва да постигне:

1.Екологичен принос –Постигат ли се целите за околната среда, регламентирани в Директивата за СТЕ на ЕС и дългосрочните цели на ЕС по отношение на изменението на климата?

2.Икономическа ефективност – Постига се макроикономическа ефективност и функционира ли СТЕ на ЕС като движеща сила за рентабилно намаляване на въглеродните емисии, като се вземат предвид въпросите, свързани с „изтичането на въглерод“?

3. Функциониране на пазара – Струва си да имаш пазар само ако функционира добре и води до добри ценови сигнали.

Друг важен резултат, който се очаква от ЕС за търговията с емисии, е постигането на дългосрочно (конкурентно) предимство за Европа. В действителност заинтересованите страни очакват, че разпоредбите на СТЕ на ЕС следва да спомогнат за ускоряване на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, като същевременно се обръща внимание на отрицателните социални и икономически въздействия чрез:

• Генериране на достатъчно инвестиции за ускоряване на прехода;

• Създаване на условия за пазар с нисковъглеродни продукти, стимулиращ поведенческите и системните промени;

• Помощ за справяне със социалните въздействия, свързани с прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, като се следват принципите на „справедлив преход“);

• Осигуряване на подходящо ниво на защита за промишлеността, както за преки, така и за непреки разходи;

• Осигуряване на дългосрочен ценови сигнал в допълнение към краткосрочния ценови сигнал.

Една допълнителна роля на СТЕ на ЕС е да бъде пионер в насърчаването на въглеродните пазари като инструмент за справяне с изменението на климата.

Докладът идентифицира няколко ключови показателя за ефективност (KPIs), които се използват за оценка на ефективността на СТЕ на ЕС по отношение на нейните целеви резултати.

Поглед към екологичния принос

Целта на СТЕ на ЕС за 2020 г. е изпълнена предварително. Данните за Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) показват, че до края на 2017 г. емисиите от инсталациите, обхванати от СТЕ на ЕС, вече са намалели с 26,4% в сравнение с 2005 г. (EEA, 2018).

Предварителните данни, публикувани на 1 април 2019 г. от ГД „Действие по климата“ показват, че емисиите от инсталации са намалели с 4% през 2018 г. в сравнение с предходната година, което е в рязък контраст с увеличението от 0,6% от 2017 г.

За да се разбере по-добре ролята на СТЕ на ЕС за намаляване на емисиите добър пример може да бъде почерпен от анализ на енергийния сектор. Между 2005 и 2016 г. емисиите на CO2 от енергийния сектор са намалели с почти 350 MtCO2, което е намаление с 27%. През същия период съдържанието на въглероден диоксид в производството на електроенергия е намаляло с 24% (разработки на I4CE за Евростат, 2019 г. и IPCC, 2019).

Други фактори, допринесли за общото намаление на емисиите през този период, включват намаляване на общото производство на енергия (-39 MtCO2); еволюцията на енергийния микс от изкопаеми горива (-24 MtCO2), главно преминаване от въглища на газ за производство на електроенергия; и подобряване на средната ефективност на трансформацията на електроцентралите (-22 MtCO2).

От друга страна, намаляването на дела на ядрената енергия и развитието на въглеродното съдържание на различните изкопаеми горива са допринесли за увеличаване на емисиите през периода – съответно + 100 MtCO2 и + 4 MtCO2.

Анализът показва, че навлизането на възобновяеми енергийни източници е най-важният фактор за намаляване на емисиите на CO2 от енергийния сектор за периода 2005-2016 г. – общо с 365 MtCO2.

СТЕ на ЕС е на път да изпълни своите екологични цели за фаза 3 и фаза 4. Освен това секторите, за които има налични данни, показват подобрения на въглеродната интензивност от година на година, което е окуражаващ знак.

Важно е обаче да се отбележи, че линейният фактор за намаляване на емисиите след 2020 г. (LRF) няма да бъде достатъчен, за да постави СТЕ на ЕС на път за постигане на целта си, очертана в пътната карта за 2050 г. и за постигане на целта, заложена в Парижкото Споразумение- със сигурност ще се изискват допълнителни усилия.

Поглед към икономическата ефективност

По отношение на икономическата ефективност данните показват, че СТЕ на ЕС не е основният двигател за намаляване на емисиите в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС. Въпреки това, през 2018 г. може да се посочи, че се случва промяна, тъй като за първи път цената на квотите през цялата от годината е над цената за преминаване от въглищни на газови инсталации, с изключение на високоефективните въглищни централи. Това означава, че EU ETS е в състояние да стимулира смяна на горивната база през 2018 г.

По отношение на защитата на промишлените сектори, изложени на риск от карбоново изтичане, данните показват, че промишлените инсталации исторически са получили по-голямо свободно разпределение от верифицираните им емисии. Въпреки това, тази тенденция се обръща по време на Фаза 3; 2018 г. е втора година, в която промишлените инсталации като цяло се сблъскват с преки разходи, като свободното разпределение покрива 96,5% от техните емисии, което е спад от 98,6% през 2017 година.

По-високите цени също така имат отражение върху общите разходи, направени от инсталациите, обхванати от СТЕ и върху приходите от търгове за държавите-членки.

По отношение на използването на приходите от търгове, държавите-членки докладват, че изразходват 80% от приходите си за целите на климата и енергетиката за периода 2013—2017 г.

Параметрите, изследващи внедряването на нисковъглеродни технологии в дългосрочен план показва, че цената на квотите далеч не е в състояние да подкрепи масовото използване на нови нисковъглеродни технологии като водород или използване на CO2.

Анализът, извършен от ICIS, разглежда възможните нови технологии, които могат да бъдат използвани в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС и оценява времето за внедряване на пазара, както и разходите за тон CO2, за да се внедрят такива технологии.

Тези технологии в по-голямата си част са все още на ранен етап на развитие и предвид очакваните разходи за намаляване на емисиите, сегашната цена на квотите е малко вероятно да бъде основният двигател за тяхното масово внедряване.

Поглед към пазара

Съгласно направена оценка в доклада пазарът на емисии отново функционира по-добре в сравнение с миналата година. Има известни признаци, че се случват повече спекулации, елемент, който ще трябва да бъде наблюдаван през следващите години.

Разликата между аукционната и спот цената разкрива взаимодействието между първичния пазар и финансовия пазар. Широкия спред показва възможно присъствие на пазарна сила от някои играчи, асиметрията на информацията или други фактори, които подчертават висока спекулативна дейност. През 2018 г. е налице увеличение на спреда между търговете и спот пазара. Това е тревожен сигнал и ще бъде важно да се следи този показател през следващите години, за да се разбере дали това е нова тенденция или просто временно събитие.

Важно ново развитие е стартирането на резерв за пазарна стабилност (MSR) през 2019 г., който се очаква да преодолее историческия излишък на квоти на пазара и всички бъдещи шокове за СТЕ на ЕС. Остава неясно, обаче, дали MSR ще може да се справи с всички събития, водещи до пазарни дисбаланси, които биха могли да възникнат по време на Фаза 4.

Прогноза за цените на емисиите

Анализаторите очакват, че цената на въглеродните емисии вероятно ще продължи да нараства през следващите години. Тенденцията нагоре е особено важна в краткосрочен до средносрочен план, като прогнозата на ICIS за цените на квотите до 2024 г. е над 40 EUR / t CO2e. В по-дългосрочен план може да  се забележи сближаване през 2028 г. между 22 EUR и 27 евро, като отново се разминава в края на фаза 4, когато ценовият диапазон се разширява между 15 и 35 евро.

Цените на емисиите при отмяна на квоти, в резултат на закриване на капацитети за производство на електроенергия

Въздействието върху баланса на предлагането и търсенето на СТЕ на ЕС ще зависи до голяма степен от закриването на мощности. Важността на въпроса е показана на фигурата по-долу, която показва, че при липсата на отмяна на квоти или ако този процес протича само в рамките на една година постепенното преустановяване на въглищата би имало „мечо“ въздействие върху цените на въглерода с 3-5 евро / тон, в сравнение със сценарий при отмяна на квоти в рамките на пет години.

 

Източник: https://www.i4ce.org/wp-core/wp-content/uploads/2019/05/2019-State-of-the-EU-ETS-Report.pdf

източник>>>