Парламентът прекрои свободния пазар на ток

Стотици малки вятърни и соларни паркове, централи на биогаз и ВЕЦ ще започнат да продават електроенергията си на борсата, таксите при износ и внос на ток ще отпаднат, индустриалните потребители ще могат да ползват умни електромери, а при използването на нови ВЕИ за собствени нужди няма да се плаща цена „Задължение към обществото“.

Това са основните моменти в новият пакет промени в Закона за енергетиката, който Народното събрание прие днес на второ четене. С промените се премахват още бюрократични бариери и административни тежести за малките производители, като същевременно се регламентира и предоставянето на преференциални цени за нови когенерации. Като цяло промените, инциирани от бившия вече депутат на ГЕРБ Делян Добрев, целят да подобрят действието на свободния пазар на ток (пазарът, от който се снабдяват бизнес потребителите). Пакетът се появи, след като в началото на тази година сред бизнеса експлодира недоволството заради вдигащите се цени на тока поради набъбващите дефицити в държавната енергетика.

Ефектът се очаква да е положителен както върху търговците на ток, така и върху производителите и потребителите. Разходите за електроенергия вероятно няма да намалеят, но участниците на пазара ще имат по-голяма сигурност за цените, повече възможности за избор и по-малко пречки пред дейността си. Що се отнася до сметките за ток на домакинствата, те не би трябвало да поскъпнат значително от тези промени, защото ще намалеят държавните такси, твърди регулаторът.

По-ликвиден пазар

За да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, всички производители на ток с мощност от 1 до 4 мВт са задължени да започнат да продават на борсата. Сега енергията им се изкупува преференциално от НЕК и се пласира на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители и малките фирми. В бъдеще те ще получават премии, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат в дългосрочните си договори. Премията ще се изплаща не от НЕК, а от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

Става въпрос за 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 тВтч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Очакванията са, че така влиянието на големите държавни производители от групата на БЕХ ще отслабне и цените ще станат по-стабилни и конкурентни.

Първоначално се планираше промяната да стане факт от началото на новия регулаторен период – 1 юли. Заради забавеното приемане на промените в Закона за енергетиката обаче новият председател на ресорната комисия в парламента Валентин Николов предложи гратисен период за производителите до 1 октомври.

Това де факто значи, че сериозно количество ток се прехвърля от пазара за битови към пазара за бизнес потребители. „КЕВР ще прецени откъде да осигури за регулирания пазар същото количество, което сега се прехвърля към свободния. Това може да бъде АЕЦ „Козлодуй“, т.нар. американски централи и друг производител“, каза още Николов. В зависимост от това кой ще доставя тока за домовете ще се промени и цената на регулирания пазар, но председателят на КЕВР Иван Иванов вече обяви, че ръстът няма да е над 3%.

По-лесен износ

Промените премахват и таксата за износ на ток. Към момента България все още е единствената страна в ЕС, която налага такава такса върху електроенергията, произведена на нейна територия и предназначена за износ. Става дума за цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа, които се плащат от износителя, а не от крайния клиент. Размерът на таксата е малко над 5 евро без ДДС за мегаватчас, или около 10-15% от настоящата борсова цена на електроенергията.

Премахването на митото върху износа на ток ще позволи цените на БНЕБ да се доближат още повече до тези в региона. Сега те са изкуствено по-ниски, за да може електроенергията да бъде конкурентна при износ, след като се начислят допълнителните такси. Това ще бъде от полза за производителите, тъй като ще получават реалната стойност за енергията си.

Ударът ще се понесе от държавата – Електроенергийният системен оператор ще се лиши от годишни приходи в размер на 80 млн. лева. „За да не изпада дружеството във финансов дефицит, КЕВР ще увеличи таксите за пренос и достъп“, обясни Николов.

Това също не се очаква да се отрази чувствително при крайните потребители, защото паралелно ще намалее таксата „Задължение за обществото“. Тя компенсира разликите между ниските борсови цени и заложените за изкупуване на ВЕИ енергия, така че ако първите се вдигнат, тази разлика ще бъде по-малка.

Търгове за когенерации

По настояване на Европейската комисия се предлага и цялостна реформа в начина на определяне на преференциални цени за топлофикациите с комбинирано производство на електроенергия. Такива са както „Топлофикация – София“, така и централите на Христо Ковачки.

Сега за всички такива централи Комисията за енергийно и водно регулиране определя специални тарифи, по които НЕК изкупува тока им. В бъдеще това ще става след конкурс, като допълнителни мощности ще могат да бъдат включвани единствено при отпадане на някоя от настоящите и при наличие на достатъчно средства в одобрен от Брюксел бюджет за целта.

Умни електромери

Новите разпоредби в Закона за енергетиката задължават електроразпределителните дружества да инсталират умни електромери при фирмите, които са поискали това. Целта е в реално време да може да се следи консумацията на ток и да се вземат мерки, ако фирмите сметнат за необходимо. Сега те работят на твърд график, заявен предварително и не могат да правят промени в потреблението си, ако например решат, че цените в дадения часови диапазон са им неизгодни.

Също така умните електромери ще позволят изготвянето на много по-точни фактури в много по-кратък срок, а съмненията за неправилно отчитане ще отпаднат. Според Валентин Николов в бъдеще всички малки и средни предприятия ще преминат към този метод на отчитане.

източник>>>