Експерти: Политически пречки за продължението на „Турски поток“ през България няма

Газопроводът „Турски поток“ , в частност продължаването на газовия поток през разширението на газопреносната мрежа през територията на България в посока Сърбия, както и строителството на сръбска територия ще се случат.  Около този извод се обединиха енергийните експерти, участващи в дискусията на тема „Развитие на газовите проекти на Балканите“, организирана от двете водещи информационни агенции – БТА и ТАСС. 

Проблемите са по-скоро технически, отколкото политически, коментира в рамките на разискванията Данила Бочкарев, старши сътрудник по енергийна сигурност към EastWest Institute. Засега няма пречки, категоричен бе и бившият енергиен министър Румен Овчаров. Според мен България прави необходимото, каза той, като припомни, че всички действия на страната ни са според европейските изисквания – не става въпрос за транзит и транзитни такси, а за цени на вход и изход, за газов хъб, борса за търговия. Волкан Йоздемир, председател на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), базиран в Турция обясни, че когато се стигне до отговора за истинската отмяна на газопроводите „Набуко“ и „Южен поток“ ще стане ясно и защо се изграждат настоящите газопроводи през Балканите. Необходимо е да се намали политизирането, то добавя в цената за потребителите, смята зам.-директорът на руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.

Проектът за разширение на газопреносната мрежа, (получил популярност като продължение на „Турски поток“) или продължението на газопровода „Турски поток“ през българска територия предвижда изграждане на трасе от 848 км с две компресорни станции. Оттук нататък предстои реализиране, категоричен бе старши експертът в „Булгартрансгаз“ Димитър Щерев. Той обясни, че проектът е от изключително значение за страната ни, тъй като осигурява възможност за връщането на статута на България на газовата карта на Европа.

Това, което е започнато ще бъде построено, категоричен бе Щерев.  Нещо повече, ще се мисли и за бъдещи потоци, за бъдещи количества, независимо откъде ще дойдат,  предвид формирането на природния газ като основен източник на енергия в периода на преход към целта поставена от ЕС за нисковъглеродна енергетика от една страна и от друга – намаляване на добива от европейските находища в Северно море и Гронинген (Нидерландия).

Преди и сега

Преди имахме газовите проекти „Южен поток“ и „Набуко“ Когато разберем защо тези проекти бяха отменение, тогава може да стигнем до извода защо се изграждат сегашните газопроводи. На тази база стъпи  Волкан Йоздемир, председател на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), базиран в Турция, опитвайки се да обясни напредъка по сегашните проекти, които се осъществяват на територията на турската страна. В частност ,освен за „Турски поток“, който бе поставен в центъра на дискусията Йоздемир намекна и за газопровода TANAP, като обърна внимание на ресурсната база, която е в основата на осъществяването на проектите. „Всички тези проекти са разработени така, че да минават през Турция, а откъде и как ще минат е ключов въпрос“, каза той, като подчерта и значението на енергийната сигурност, пречупвайки я през интересна гледна точка. „Енергийната сигурност е много скъпа услуга. Например, за да минат 10 млрд. куб м природен газ през Турция са необходими инвестиции от 40 млрд. долара“, коментира той. По думите на Йоздемир, за Турция е изгодна реализацията на газопровода „Турски поток“, защото така страната премахва зависимостта от Украйна.

Йоздемир, както и другите експерти бяха категорични, че върху България е оказан силен политически натиск за прекратяване на проекта „Южен поток“. Припомняме, че официалната версия на страната ни, а и на ЕС за прекратяването на проекта е заради нарушаване на Третия енергиен пакет и груби нарушения по отношение на законодателството за обществени поръчки.

„Турски поток“ ще е от полза за България, а е важна и друга концепция – разнообразяването на доставките. В този смисъл газопроводът ще допринесе за много голяма възможност за Балканите, смята Йоздемир. В същото време той направи един вид ретроспекция на газовите отношения между турската и руската страна. „През 1997 г. Турция започна да внася руски газ през България. Сега Турция ще се превърне в транзитна страна вместо България. Освен това ще се създаде и зависимост между Русия и Турция, ще се създаде взаимовръзка, геополитическа, културна“, смята анализаторът.

Този път по-важно е Сърбия и България да настояват да изградят, да развият този газопровод, смята от своя страна икономическият анализатор и главен редактор на сръбския Balkan Magazin Йелица Путникович, като припомни решенията, свързани и с разширяване на газохранилището „Банатски двор“, което разширява възможностите за газовите потоци към Унгария. По-късно в рамките на втората част от дискусията Путникович не спести критиките си към Брюксел за оказвания натиск за разделяне на газовото дружество според изискванията на Третия енергиен пакет.

Върху проблемите с развитието на инфраструктурата и количествата газ, които ще бъдат доставяни обърна внимание Данила Бочкарев, старши сътрудник по енергийна сигурност към EastWest Institute. В тази връзка той припомни и одобрените преди дни от Съвета на ЕС промени в Газовата директива. Проблемите не са толкова политически, а технически, коментира Бочкарев, като очерта е потенциалът за развитие на газовата мрежа. „От гледна точка на политическия пейзаж не виждам проблеми“, каза Бочкарев.

Политизирането вдига цената на газа

Енергетиката е преди всичко геополитика, след това политика и накрая икономика, заяви от своя страна Румен Овчаров (бивш министър на енергетиката), перифразирайки известна класическа фраза, като направи кратка ретроспекция на предишните периоди, свързани с газовите проекти (вкл.и петролния  Бургас-Александруполис), които касаят страната ни и без да спестява критиките си към политическите решения през последните години. Построихме концепция за енергийна независимост чрез зависимост и преотстъпване на транзита, каза Овчаров, като  бе категоричен, че през 2009 г. страната ни наистина е била енергиен център на Балканите, но след това е станала страна, която всички заобикалят. От гледна точка на цената на въглеродните емисии и настоящото производство на електроенергия в Сърбия, България и Турция на базата на въглища, бъдещето на природния газ е светло, смята той. Предвид факта, че за въглеродни квоти в бъдеще ще се плащат над 30 млрд , само икономията от природен газ може да се изчисли в милиарди годишно.

Бившият енергиен министър не спести критиките си нито за цената, нито по отношение на подхода за изграждане на „Турски поток“ основно през българска територия. „Много ми се ще нещата да се случат“, каза Овчаров, като разигра възможност и за лош сценарий.  Той направи малък паралел между хода на проектите „Турски поток“ и „Северен поток 2“.  В този смисъл  не пропусна да припомни развитието на ситуацията между компанията Nord Stream AG и Дания по отношение на „Северен поток 2“ и в частност стопирането на  разрешението за преминаването на газопровода през изключителната икономическа зона на датската страна.

 

Така както вървят преговорите между Русия и Украйна, а и предвид не толкова доброто предложение на еврокомисаря Шефчович, договор за продължаване на транзита може и да няма, смята той. „И не дай Боже, да спре транзита…Ако ние не сме изградили тази връзка, „Турски поток“, може в края на годината или началото на следващата да се окажем в много тежка ситуация“, каза Овчаров, като категорично обърна внимание върху ролята на политиката. „Там, където бе България, сега е Турция. Всяка държава гони собствените си интереси, но ние вече би трябвало да мислим малко по-широко, тъй като интересите са свързани с Балканите“, заяви той, допълвайки, че „в енергетиката празно място няма“.

„Енергетиката е тежък отрасъл. България трябва да формулира собствената си политика, а не всяко правителство да започва отначало“, заяви още той, а като пример за непоследователност посочи историята с проекта за АЕЦ „Белене“. И разбира се призова да не се повтарят мантри като либерализация, диверсификация. Така не се прави енергийна политика, категоричен е той, като постави въпроса за деидеологизация на сектора. „Либерализацията има смисъл, когато създава конкуренция между производители и има полза за потребителите“, смята още бившият енергиен министър.

Напълно съм съгласен, че политизирането в енергетиката трябва да спре. Това добавя нови допълнителни разходи за потребителя, коментира и заместник-директора на руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. Той не спести критиките си към водената от Брюксел енергийна или по-точно газова политика.  Почти всички решения на Брюксел дават възможност за ограничаване на руския газ, но това е нечестно отношение. Говорим за енергиен пакет, чиято цел е да насърчи и добави конкурентоспособност, но в същото време ги ограничава. Ограничава възможността за инфраструктура, коментира той, като не подмина и допускащото финансиране от еврофондовете, което е вид ограничение за участие на бизнеса, тоест на енергията, а и води до добавяне на стойност в цената за потребителите.

Като пример за непостоянството на европейските институции Бочкарев посочи честите промени в Газовата директива, намеквайки, че политиците гонят собствени интереси. Газовите доставки могат да поевтинеят, но нищо не се прави в интерес на потребителите, смята той. Експертите не пропуснаха да коментират и възможностите на втечнения природен газ (LNG), но обърнаха внимание на спецификата на региона.

Волкан Йоздемир се спря на тенденцията за увеличаване на втечнения природен газ, като изрази очакване за индексация на цените на петрола и промени във формирането на стойността на LNG, за да се постигне на по-гъвкав пазар на втечнен природен газ. Според него при втечненият природен газ ще трябва да се поддържат по-ниски цени, заради задаващата се сериозна конкуренция след 2020 г. Има и ясна тенденция в Европа за изграждане на нова инфраструктура за LNG, въпреки че има проблеми с използването на пълния капацитет на настоящата, обясни той.

Експертите се обединиха около тезата, че търсенето на природен газ в Европа ще се увеличава, но в същото време намалява добива от Северно море, а и от най-голямото находище в Европа – Гронинген.  Европа към 2025 г., според консенсусна прогноза ще има нужда от допълнителни 60 млрд. куб м газ, каза Димитър Щерев и припомни, че тези количества ще трябва да бъдат внасяни отнякъде. Природният газ има бъдеще, но той трябва да бъде изчистен от политическите компоненти, смятат експертите.

източник>>>