Брюкселската приказка за това как да се изчисти въздухът над Европа

Алексей Гривач, заместник- генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия

Европейската комисия предложи стратегия за нулеви нива на емисиите от СО2 в ЕС през 2050 г. Тя представи документ под името „Чиста планета за всички. Европейско стратегическо  дългосрочно бъдеще за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“. Това не е законодателна инициатива и затова не поставя цели, задължителни за страните членки. В случай на приемане обаче от ЕС, този документ ще се превърне в нов инструмент за оказване на натиск върху външните доставчици на енергийни ресурси, преди всичко върху Русия. , според материали от издание на „Газпром“.

Пикантност на ситуацията придава фактът, че срещу радикалните насоки за развитие на европейската енергетика от  Източна Европа винаги се обявява Полша, която трудно може да бъде заподозряна в защита на интересите на руския енергиен експорт.

Като главен виновник за затоплянето се определят емисиите от парниковите газове начело с СО2, значителна част, от които са свързани с използването на изкопаемите видове горива, а за някои страни, в това число и Полша, доминиращото гориво са въглищата, много по-замърсяващи, от гледна точка на емисиите и по-малко ефективни от например, природният газ. Но привържениците на климатичния радикализъм предпочитат да поставят под една линия всички горива, което поражда дълбоки противоречия между планове и реалност

20-20-20

По данни на ООН през миналата година изхвърлянията на въглеродни емисии в света отново са се увеличили и са достигнали 53,5 млрд. тона. На Европейският съюз се падат около 10 % от глобалните емисии от парникови газове. Според така наречения климатичен пакет „20-20-20“, който бе приет преди десет години, към 2020 г. ЕС трябва да намали емисиите с 20 % към нивото от 1990 г., да постигне дял от възобновяеми източници на енергия в крайното енергийно потребление до 20% и да намали с 20 % потреблението на първична енергия за сметка на енергийната ефективност.

Независимо от доста хитро определените цели – например, дела на възобновяемите източници се разглежда в крайното потребление на енергия, което е с една трета по-малко,  а увеличението на енергийната ефективност не е от определена дата, а според определена прогноза, направена през 2005 г. за 2020 г. – тези задачи страните от Европейския съюз няма да успеят да осъществят. Някои страни, например Франция и Нидерландия към 2016 г. (с най-пълна отчетност) изостават много по дял на възобновяема енергия от определения план. Други, в частност Германия и Франция са далеч от целевия показател по намаляване на емисиите. Огромното мнозинство от страните много бавно намалява потреблението на първична енергия.

Има вероятност дори и на средно ниво целите да не бъдат изпълнени напълно. Към 2016 г. ЕС само по емисиите е постигнала резултат, намалявайки ги към 1990 г. с 22,4 %. Дела на възобновяемите източници във финалното потребление е 17 %. При това половината от този обем не е от някакви нови технологии, а заради потреблението на дърва. По отношение на намалението на потреблението е още по-интересно. То действително намалява след кризата през 2008 г., но от 2014 г., когато рязко се понижиха цените на въглеводородните продукти отново започна да расте.

Преди време, с битка, Европейският съюз прие новите обвързващи  цели за 2030 г.: намаляване на емисиите с 40 % (от 1990 г.), дял на възобновяемите източници 27 %, повишаване на енергийната ефективност с 27 %. Според изчисленията на ЕК, това ще изисква инвестиции от 760 млрд. евро (средно 38 млрд. евро годишно в периодът 2011 – 2030 г.). Данните за разходите изглеждат доста занижени, тъй като само Германия субсидира своите възобновяеми енергийни източници с 20 млрд. евро годишно и въпреки това не изпълнява настоящите задължения.

Ненаучна фантастика

Ето, сега на европейците е предложено да помислят и да свикнат с мисълта за това, че трябва да се стремят към „нулеви емисии“ през 2050 г. За  да стане това дела на възобновяемите източници трябва да бъде доведен до 70 %. Дела на изкопаемите източници на енергия трябва да бъде около 15 %, а емисиите „уловени“ и „съхранени“ в специални хранилища за СО2. Това ново стратегическо виждане се базира на осем сценария за развитие на икономиката и енергетиката, пет от които предполагат намаление на емисиите с 80 %, един обединяващ ги – до 90 % и два предполагат намаляване на емисиите от парникови газове до нула чрез технологии за поглъщане на СО2 или изменения на предпочитанията на потребителите в полза на използването на енергия „с малко съдържание на въглерод“.

Обрисуваното бъдеще по форма и съдържание не само прилича на произведение на фантасти. За всички е ясно, че без икономически разумно решение на въпроса за съхранение на електроенергия и преносът й без сериозни загуби на големи разстояния, по-нататъшния ръст на дела на вятърната и слънчева енергия в енергийния баланс представлява пряка заплаха за стабилността на енергоснабдяването. Освен това, подобно бъдеще е скъпоструващо дори за относително богатият Европейски съюз, което се признава и в самият документ.

Реализацията на най-радикалният сценарий ще изисква инвестиции в преструктурирането на европейската енергийна система  в размер от 290 млрд. евро годишно в разстояние на 34 години, или около 10 трилиона евро. Разбира се, голяма част Европейската комисия разчита да постави това  на частния бизнес и домакинствата, а останалото – ще е  чрез вложения от бюджета на ЕС. По-конкретно,  ЕК иска да увеличи разходите на общоевропейската хазна за климатичния дневен ред от 20 % (около 200 млрд. евро годишно през текущия бюджетен период) до 25 % през следващия финансов шестгодишен период (2012-2026 г.). Ако разделим тези инвестиции на стойността на единици енергия, които ще използва Европейският съюз, то тон нефтен еквивалент ще струва средно с 200 евро по-скъпо. При сегашната ситуация това е 1,5 пъти повече от цената на петрола и 1,8 – 2 пъти по-скъпо от вносния природен газ.

Ключов аргумент на ЕК в полза на такива допълнителни разходи, ако се пропусне текста за запазването на климата на планетата и водещата роля на ЕС в този процес (разговорите за това са безсмислени, тъй като за повечето развиващи се икономики основен източник на енергията остават въглищата, а няколко милиарда хора са лишени от възможността за електричество ) е „икономията“ за вноса на енергийни ресурси. В документа се казва прямо: „Зависимостта на Европа от вноса на енергия, в частност от петрол и газ, които днес съставляват около 55 %, ще спадне през 2050 г. до 20 %. Това ще окаже позитивно въздействие върху търговията и геополитическото положение на ЕС, тъй като ще доведе до рязко намаляване на разходите за внос на изкопаемите видове горива (в настоящия момент 266 млрд.евро) и спад на обема на вноса със 70 % при някои от сценариите. Комулативната икономия от намаляването на вноса е 2-3 трлн.евро през 2031-2050 години, освобождавайки ресурси за по-нататъшни потенциални инвестиции в модернизацията на икономиката на ЕС“.

Газът е по-евтин

Логиката е разбираема, но порочна, дори и да пропуснем факта, че за слънчевите панели и вятърни мощности, а също така и за батериите за съхранение са необходими редки метали, които ще се наложи също да бъдат внасяни от европейците (освен това не е ясно коя ще е по-голямата импортна зависимост от гледна точка на геополитическото положение и енергийната сигурност).

Европейците и сега плащат висока цена за енергийните ресурси, основно заради огромните данъци за крайните потребители на енергия и субсидирането на нови ВЕИ. Поради това са ограничени „просперитетът“ на европейските граждани и самата „конкурентоспособност“ на европейската икономика, споменати в заглавието на новия документ на Европейската комисия.

Целите от 2030 г. могат да се постигнат лесно с природния газ, който е достъпен за Европа и по цена и от гледна точка на запасите и от гледна точка на инфраструктурата. Както е известно, само в сектора на вноса на LNG бездействат 75 % от мощностите. Постепенната замяна на въглищата и отчасти на нефта би дало възможност постигане и повишение на енергийната ефективност и намаляване на емисиите срещу много по-малко пари. Примерно вносът на допълнителни 100 млрд. куб м би струвал по 25 млрд. евро годишно. По калоричност той би дал възможност за заместване на всички 170 млн. тона вносни каменни въглища в електроенергетиката на Европейския съюз (около 11 млрд. евро при текущи цени) и едновременно намаляване на първичното енергопотребление с около 2 %, а изхвърлянията на СО 2 – с 15 % от нивото от 1990 г. Това са три четвърти от общите цели на ЕС за намаляване на емисиите през 2030 г., за което трябва да се разходват годишно по 38 млрд. евро, според официалната оценка.

„Предложената стратегия не предполага нова политика и Европейската комисия не смята да променя целите за 2030 г., се подчертава в текста на документа. – Тя е предназначена да определи насоките на климатичната е енергийна политика на ЕС и да отбележи, че ЕС смята за свой дълг приносът си за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН, които в бъдеще ще влияят върху политиката на ЕС по широк кръг от направления“. Но това е стандартната практика на Европейската комисия. По начало не особено популярна сред страните членки, слабо реализируема или твърде скъпоструващата идея се предлага като ориентир, а след това постепенно предложенията стават обвързващи документи – директиви, регулаторни и бюджетни планове.

източник>>

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *