Напредък в дебата за пазара на ток на тристранката – ще се търси решение за по-ниска цена задължение към обществото

Цените на електроенергията на свободния пазар и бъдещето на енергийния сектор, в частност на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и въглищния сектор за пореден път станаха тема на разгорещена дискусия, но този път в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикати и работодатели изразиха опасения от това, че цените на електроенергията на свободния пазар ще рефлектират върху индустрията и повишението на цените на редица стоки и услуги – от тоалетна хартия до свинското месо. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се опита да обясни, че става въпрос за два пазара – регулиран и свободен. Работодателите изразиха опасения от лошото управление на държавната енергетика.

Синдикати и работодатели поискаха заедно повече правомощия на КЕВР. Регулаторът от своя страна бе категоричен (както през декември ) – една от причините за високата цена на електроенергията на свободния пазар е цената на емисиите. Синдикати и работодатели бяха единни – проблем на пазара има. Заедно те настояха освен това за намаляване на цената на добавката „Задължение към обществото“, както и предоставяне на преференции на индустрията за цените на емисиите. Министър Теменужка Петкова от своя страна представи данни за цените на съседните борси, като обясни, че стойностите в България са най-ниски. „Добавете към цените на борсата и 20 евро от цените задължение към обществото“, репликира от своя страна Константин Стаменов от КРИБ.

Финансовият министър Владислав Горанов като принципал на БНЕБ пък видя проблем в липсата на стимули  за ЕРП-та за купуване на ток за технологичните си дейности през борсата.

Така в рамките на дискусията се очерта отново въпросът – какъв точно е проблемът на пазара на електроенергия, че цените на свободния пазар да са толкова обезпокояващи за бизнес и синдикати?

Синдикатите

Председателят на КНСБ Пламен Димитров припомни последните срещи на синдикатите с министъра на енергетиката Теменужка Петкова и поетите ангажименти за защита на въглищния сектор. Той поздрави позицията на страната ни за Да се увеличи капитала на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да се намали добавката „задължение към обществото“  поиска председателят на КНСБ, като визира централите, производители на енергия. По думите на Пламен Николов страната ни трябва да поиска статут за „въглероден неутралитет“. Той се позова на данни за по-ниски емисии в сравнение с нивата от 1995 г.

Ние считаме, че КЕВР трябва да има повече възможности на пазара и намеса.

„Не знам дали е нормално мегаватчас на борсата да се продава по 280 лева, когато на европейските борси цената е 50 евро. Смятаме че регулатора трябва да има повече възможности за интервенции в подобни ситуации“, каза Димитров и обърна внимание на декларацията, изготвена и представена от КНСБ на вниманието на членовете на тристранката, в която се поставя и въпросът за необходимостта от компенсатори механизми и за населението, но и за индустрията, особено заради цената на въглеродните емисии.

„В декларацията, която стои пред вас, ние се опитваме да намерим балансирания подход как защитавайки и гарантирайки бъдещето на енергетиката от една страна и от друга страна да намерим баланса как икономиката на България, индустрията на България като цяло и домакинствата да получат енергия на приемливи цени с надеждност на доставката. За нас регулатора тук има ключова функция. Ние смятаме, че парламентът трябва да даде на КЕВР повече възможности“, каза той.

“Не знам дали е нормална цената „Ден напред“ която в определен момент се продава мегават час за двеста и осемдесет лева, при положение, че същия ден в Германия пиковата енергия се продава за петдесет евро“, коментира той и ситуацията на БНЕБ. „Очевидно има причини това да е така“, допълни той и в този смисъл изрази и становище, че в подобни ситуации „регулаторът трябва да има възможности за повече интервенции“. В тази връзка допълнителна роля на регулатора виждаме и в една по-съвременно и често преразглеждане на добавката „задължение към обществото“. „Смятаме, че трябва да е на тримесечна база, а не както досега“, допълни Димитров.

Смятаме, че всички дългосрочни догооври за индустриални потребители би трябвало да бъдат включвани на енергийната борса“.

В допълнение Пламен Димитров поиска и компенсаторни механизми за производителите на електроенергия, най-вече заради цените на емисиите. По думите му подобно на потребителите, те също имат нужда от защита.

На много места по думите му се очертава отказ от повишение на заплати, поради това, че не знаят каква ще е цената на енергията и как тя ще се отрази на производството. Димитров поиска и яснота за цената на тока за училища и болници.

Работодателите

Посрещаме новата година с темата, с която изпратихме миналата (2018 г.) коментира председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му цената в сегмента „Пазар Ден напред“ на БНЕБ е с 51 % по-висока, което не може да се обясни само с ръста на цените на емисиите.

„Ситуацията е ненормална. Към онази дата ние констатирахме, че имаме цена с 51 % по-висока от година по-рано“, каза той като по думите му тази цена не може да бъде обяснена с ръста на квотите (за СО2). Очевидно има и други причини. Част от тези причини са недоброто управление на държавната енергетика и най-вече на НЕК“.

Не е коректно сравнението на цената на електроенергията на българската борса с тази на другите, заради цена „задължение към обществото“, в която влиза енергията от ВЕИ-та и американските централи, а дори и да не се добавя пак е по-висока, каза Васил Велев.

Евтината енергия, която сме изнесли сега я купуваме скъпо обратно, а ако това продължи ще доведе до инфлация като се прехвърли върху цените на стоките, а там, където не може да се прехвърли ще доведе до ограничаване на производство, обясни той. „При всички случаи ще се яви задържащ фактор в ръста на доходите. Тоест, парите, които трябва да дадем за ръст на заплатите ще ги задържим, заради енергопотребление“. Освен това според председателя на АИКБ няма как едно такова увеличение за един дълъг период да не се прехвърли и върху регулирания пазар, тоест върху домакинствата. В този аспект той обърна внимание на необходимостта от засилване на ролята на КЕВР и управлението на държавната енергетика.

„Много важно е как се управлява държавната енергетика. 72 % образуват държавните дружества на пазара, това е господстващо положение“, каза той, обръщайки внимание и върху ролята на БЕХ и на КЕВР, като регулатор.

„Като капак на това имаме и закъсняване на европейските политики за компенсиране на увеличаването на енергията в резултат на други европейски политики за опазване на околната среда. Имам предвид ВЕИ и когенерациите. Всичко това води до ненормалната ситуация, че имаме неконкурентна цена на еленергията за българската индустрия. Ние всъщност правим абсолютно безобразие, като способстваме за евтин ток на нашите конкуренти“, заяви Велев.

В допълнение Васил Велев припомни, че чрез износа на електроенергия се изнася евтина суровина за чуждите предприятия, с които българската индустрия се конкурира на международните пазари.

Димитър Бранков от БСК се спря на предоставената декларация, както и на необходимостта от обсъждане на бъдещата енергийна стратегия.

 

Константин Стаменов от КРИБ коментира, че няма как българската икономика да инвестира и създава БВП ако цената на електроенергията не е на нормални равнища. Той припомни, че се изостава в държавното компенсиране на индустрията за цените на емисиите.

Реакцията на държавата

Председателите на комисиите по енергетика  и икономика към Народното събрание Делян Добрев и Петър Кънев бяха категорични – правомощията на КЕВР са достатъчни. Добрев се съгласи обаче с необходимостта от увеличение на капитала на ТЕЦ „Марица Изток 2“. „Ако има възможности за увеличение на капитала на ТЕЦ „Марица Изток 2“, то трябва да се случи в най-скоро време“, каза той. Добрев се ангажира също така да се направи преглед на компонентата „задължение към обществото“ и натрупаните средства във Фонд Сигурност на електроенергийната система, за да се постигне намаление на цената на добавката. По отношение на искането за предлагане на повече енергия на свободния пазар, председателят на енергийната комисия към Народното събрание обясни, че това ще се случи със следващите промени в Закона за енергетиката.

„От вчера имаме интересна статистика, че 26 % от енергията, продадена вчера (7.01) на пазара „Ден напред“ е от производители над 4 МВт”. “Сега може да ги направим над 1 (МВт)”, каза той.

От крайната цена на електроенергията по-малко от 50 % е цената на самата енергия. Останалото е компоненти, които по един или друг начин се определят административно. Част от тях няма как да не бъдат определяни административно, например мрежовите услуги, защото такива са европейските правила. Хубавото на модела, който регулатора прилага през последните 3-4 години е, че той се самобалансира, тоест когато е по-висока цената на енергията, както се оказва през последната 1г., това означава, че ФСЕС, който плаща разликите между преференциалните цени и постигнатите на борсата ще има по-малко разходи. Тези по-малки разходи генерират и вече са генерирали съществен излишък в самия Фонд (ФСЕС). Регулаторът, при следващо определяне на цените от 1 юли ще вземе предвид всичко това, което се е случило и този излишък, който е генериран ще се използва, защото това е моделът, ще се използва за намаляване на тази компонента „задължение към обществото“, защото това е най-високата компонента. Тя е 38 лева от крайната цена на електроенергията, да кажем от 180 лева. Или една четвърт е от този компонент. По-високата цена води до по-малки разходи за Фонда, там се трупат излишъци и те се използват, за да се намали тази административна компонента „задължение към обществото“, което ще балансира ефекта от по-високата цена на електроенергията и вероятно излишъка, който седи във Фонда почти на 100 % ще покрие по-високите цени“, заключи Добрев.

 

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова от своя страна в отговор на поставеният от синдикати и работодатели въпрос по отношение на енергийната стратегия  съобщи, че вече е готов проектът за интегриран план за енергетиката до 2030 г. и днес ще бъде изплатен до ЕК в Брюксел.

Това, което е предвидено в интегрирания план и съответно в енергийната стратегия е запазване на този тип мощности с тяхната работа до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. , разбира се при стриктно спазване на екологичното законодателство в рамките на ЕС. Това е основният акцент. Предвидили сме в интегрирания план увеличаване на дела на ВЕИ в крайното брутно потребление да достигне 25 %. ЕК смята, че този процент не е достатъчно амбициозен, но ние трябва да отчетем и нашите национални специфики“.

Категоричната ни визия е, че няма как оттук нататък да има стимулиране на този тип производители на електрическа енергия чрез цената“, каза тя, като уточни, че изграждането на такива мощности и реализацията на електроенергията ще става изцяло на пазарен принцип.

 

Тя се ангажира, че в момента, в който ЕК върне коментар, документът ще бъде публикуван, след което ще има възможност в рамките на 3-4 месеца за предложения и коментари, обществено обсъждане. Ще се радвам в края на 2019 г. да се поздравим с енергийна стратегия, която защитава нашите интереси и национална сигурност, каза тя. Малко по-късно думите й предизвикаха възмущение и коментар от председателя на КНСБ Пламен Димитров – „Този път няма да стане“, заяви той, като попита как така се изпраща документ до Брюксел без знанието на синдикатите. В резултат се наложи Петкова да обяснява, че това е само проект и нищо няма да бъде направено без да е постигнато преди това съгласие с работодатели и синдикати.

В отговор на поставените въпроси и коментари от страна на синдикатите и работодателите за цените на електроенергията, министърът припомни, че става въпрос както за регулиран, така и за свободен пазар. Тъй като тук бе споменато за лошо управление на държавната енергетика, ще си позволя да не се съглася, каза Петкова. Тя уточни, че да, наистина става въпрос за държавни предприятия, като АЕЦ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК, но „всяко от тях се държи самостоятелно на пазара“.

„На първо място държавните предприятия имат ангажимент към регулирания пазар“, обясни тя, като уточни какво количество електроенергия предоставя всяко от дружествата. „За този регулаторен период тези количества, които ние трябва да предложим са 2 млн. 26 хил. МВтч от страна на АЕЦ „Козлодуй“, 2 млн. 187 хил. МВтч по отношение на ТЕЦ „Марица Изток 2“. НЕК има ангажимент да осигури близо 13 тераватчаса за регулирания пазар, тоест трябва да закупи електрическа енергия от съответни производители, определени от КЕВР при съответно определени цени. НЕК има и ангажимент да изкупува електрическата енергия от двете американски централи, а до миналата година и тази по преференциални цени от ВЕИ, обясни министъра, припомняйки неотдавнашния дисбаланс в системата.

Освен това по делото БЕХ/ток с цел осигуряване на ликвидност на БНЕБ се осигуряват и 690 МВтч от държавните дружества, включително и допълнителни количества за платформата „ден напред“.

„В рамките на делото БЕХ/електричество успяхме да постигнем споразумение с ЕК като поехме определени ангажименти. Първият бе създаването на борса за търговия с електрическа енергия. Към днешна дата тази борса е факт. Говоря за период от 2015 г. до 2018 г. По това дело имаме и един друг ангажимент, който е поет – нашите три дружества АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК да осигуряват ликвидност на борсата на платформата „Ден напред“, която ликвидност се увеличава поетапно през следващите пет години. Този ангажимент го изпълняваме от 2016 г. и ще го изпълняваме до 2021 г. Към настоящия момент този ангажимент е да осигурят тези три дружества 690 МВт всеки час, всеки ден. Тези количества се осигуряват именно от тези три дружества от държавната енергетика.

Отделно от този ангажимент, дружествата съобразно своите възможности осигуряват и допълнителни количества за платформа „Ден напред“, каза министърът.

 

На тази платформа се реализират близо 10 % от търговията с електроенергия, обясни тя, а останалите други близо 90 % е на база „двустранни договори“, като има и един малък процент, които остават в сегмента търговия „в рамките на деня“. „Това по отношение на това колко драматично е положението на свободниа пазар“, заяви тя. В коментар за поведението на дружествата на свободния пазар Петкова даде друг пример – липсата на кандидати за закупуване на предоставената електроенергия на борсата на база на двустранни договори. За 2018 г. АЕЦ „Козлодуй“  провел 127 търга, но в 48 за тях не е проявен никакъв интерес за закупуването на електрическа енергия, при това с различни продукти. ТЕЦ „Марица Изток 2“ има проведени 67 търга, като към 28 от тях не е имало никакъв интерес. Същото се отнася и за НЕК – от проведени 24 търга – 4 са без никакъв интерес. В същото време данните, цитирани от енергийния министър са и за увеличение на производството с 2,58 % към края на миналата година. Като пример Петкова посочи и цената на другите енергийни борси, (позовавайки се на данни на БНЕБ), като в сравнение с стойностите в България по думите й са били за 2017 и 2018 г. с между 4,64 % и 3,5 % по-ниски.

Производството на електроенергия се е повишило с 2,59 %, потреблението е спаднало с 2,84 %. Що се отнася до въглищните централи, ТЕЦ „Марица Изток 2“ е понижил производството си с над 4 %, но за сметка на това АЕЦ „Козлодуй“ е повишил производството си с 3,75 %, а НЕК чрез ВЕЦ е увеличил производството на електрическа енергия с 55 %. Така че, не може да се твърди, че има недостиг на енергия. Съответно се е увеличил и износа. „След като износа е 41 %, това означава, че и ликвидността, възможността да осигурим енергия за нашия пазар е факт“.

Мисля, че няма основание да не се сравняваме със съседните борси, каза още Петкова позовавайки се на това, че сме част от целия пазар, като припомни, че до юни трябва да се въведе регламента за обединение на пазарите (XBIT), което ще увеличи ликвидността.

Позовавайки се на данните на БНЕБ министъра цитира цените на борсите както за 2017 г., така и за 2018 г.
България е със средна  цена от 39,95 евро за 2018 г. и за 2017 г. – 39,35 евро.
В Гърция цената – 60,41 евро за 2018 г. и 54,89 евро за 2017 г.
Италия – цената е 61,31 за 2018 и 53,95 евро – 2017 г.
Германия – 44,46 евро – 2018 и 34,19- 2017 г.
Сърбия – 50 евро 2018 г. и 50 евро – 2017 г.
Унгария – 51 евро, и 50 евро – 2017 г.

Това са най-близките до нас борси и ние правим сравнение с това, което се случва на тях, тъй като цената на електрическата енергия не е стока, която може да се капсулира в рамките на една държава. Работим в един отворен регионален пазар.

По отношение на трайната тенденция на съотношението на цената на БНЕБ съпоставена с румънската, унгарската и гръцката борси, данните за двегодишния период (2017 г. и 2018 г.) става ясно, че отклонението на нашата цена е по-ниско и варира от 4,64 % до 3,59 % по-ниска цена спрямо тези борси. Има четири месеца в тези две години, когато цената в страната ни  е по-висока, два пъти спрямо борсите в Румъния и един път спрямо борсата в Унгария, стана ясно от думите на Петкова.

В отговор на въпроса на работодателите за държавната помощ за цените на емисиите, Теменужка Петкова каза, че КЕВР и Фонд Сигурност на електроенергийната система трябва да подготвят анализ за опциите за българския бизнес. Тя припомни, че електроенергията от двете американски централи се предоставя на регулирания пазар. Процентът, който се дава по европейската директива е 25 % от цената на емисиите, но каква да е помощта за българския бизнес може след анализ, обясни Петкова, като увери, че по принцип българското правителство няма нищо против.

Високата цена на квотите за въглеродните емисии за пореден път бе посочена от председателя на КЕВР Иван Иванов като една от основните причини за по-високите цени на електроенергийната боса. Той се ангажира КЕВР да направи свои предложения, като констатира, че след като износът е от порядъка на 40 % значи борсата е ликвидна.

Част от проблема с цените на електроенергията формулира обаче министърът на финансите Владислав Горанов, който припомни, че е и принципал на БНЕБ и поиска регулаторът да погледне проблема от гледна точка на технологичните разходи. „Липсват стимули ЕРП-та да купуват технологичните си разходи през борсата“, каза той. По-късно председателят на КЕВР Иван Иванов изрази съгласие, че да по този въпрос ще се търси решение.

В отговор на призивите по-рано от страна на синдикати и работодатели за евентуално определяне на  цена задължение към обществото на три месеца, Иван Иванов каза, че решението, което взима КЕВР за цените на електроенергията на регулирания пазар, която съдържа тази добавка е на годишна база. Може да стане така, че през едно тримесечие тази добавка да бъде намалена, но през друго да се наложи увеличение. Тримесечното изменение ще доведе до нестабилност, а основното задължение на КЕВР е гарантиране на стабилност.
В допълнение той уточни, че промените в цените на електроенергията на свободния пазар ще бъдат отчетени в референтната цена през месец юли.

В крайна сметка синдикати и работодатели постигнаха напредък – цената на добавката задължение към обществото все пак ще се преосмисли. Как? Предстои да разберем. Същото важи и за държавната помощ за цените на въглеродните емсии.

източник>>>