Важни въпроси за решаване стоят пред енергетиката ни през 2019 г.

Една година в енергетиката е както много, така и малко време. Невинаги всичко върви гладко, особено когато говорим за проекти за милиони левове. А и при лутането ни накъде да поемем енергийният възел става все по-заплетен и труден за разплитане. Може би това е и една от причините енергийните проекти толкова да се бавят и все да се отлагат във времето.

Доставки на газ от „Турски поток“?

Едва през последните няколко месеца на 2018-а българското Министерство на енергетиката предприе мерки и разбра, че е крайно належащо да се актуализира енергийната стратегия в сферата на доставките на природен газ, с оглед на наближаващата ключова 2020 година. Сега, в случай  че Русия спре транзита на газ през Украйна по балканското направление, страната планира да получава доставки на синьо гориво през Турция и Гърция. Като основен доставчик вероятно отново ще е Русия, но през „Турски поток“. За целта е важно през следващата година страната добре да си изиграе картите на международната сцена и да опази собствените си интереси. По-конкретно: да се водят конструктивни и равнопоставени разговори на държавно ниво между България и Турция и те да са от взаимен интерес, не васални. Желанието на българите за опазване на националния интерес все по-трудно ще бъде отразено за съжаление. Турците вече започнаха да ни извиват ръцете с обмислянето дали пък продължението на „Турски поток“ да не мине само през Гърция. По сходен начин навремето бе спрян и газопровода „Южен поток“. Сега говорим за отклонение на „Турски поток“ към нашата страна, което ще бъде един от източниците за доставки за газовия хъб „Балкан“. За да е още по-приемлив този вариант за доставки пред Европа е добре и името на трасето от Турция за България да бъде друго.

Разговорите за доставките на газ са от голямо значение и за изграждането на лелеяния от премиера Борисов газов хъб „Балкан“. Този проект може да се случи само с осигурени доставки на гориво, за да има икономическа логика в проекта на „Булгартрансгаз“ да инвестира сериозни суми в газова инфраструктура. По тази схема, изглежда, ще се модернизира и газовото хранилище „Чирен“, чийто проект се проточи дълго и все още е „на трупчета“. Вероятно още през тази година е възможно да се ускори разширението на Чирен, за да може хранилището адекватно да работи с по-големи количества нагнетен природен газ.

През 2019-а се очаква също така най-сетне да бъде направена реално и първата копка за газопровода между Комотини и Стара Загора. За него се говори от десет години и дори ЕС отпусна на няколко пъти средства за строителството му. Нещо повече, вече има договорени доставки на синьо гориво от Азербайджан, които ще преминават през съоръжението, и изграждането му бе планирано да приключи именно през тази година. Но след поредното забавяне заради жалби от случайни и нямащи нищо общо с енергийната инфраструктура винарна, фирма за недвижи имоти и други такива, стартът се забави и остава за 2021-ва. Проектът продължава да е от възлово значение както за нашите доставки на газ, така и за Сърбия и Румъния.

Любопитен проект остава и идеята за изграждане на регазификационен терминал в района на Александруполис. Ако се предприемат и следващи стъпки по реализацията му, то е възможно след няколко години наистина да усетим и мириса на американски втечнен природен газ по нашите тръби.

Странното е, че докато се говори за проекти на международно ниво, никой политик не обелва и дума за разширяване на битовата газификация у нас. За предимствата й се знае всичко, особено на фона на „усилията“ на властта да ограничи замърсяването на въздуха, като се подменят кюмбетата на дърва и въглища с уреди на по- екологично гориво. Защо това да не е природен газ, като се създаде среда за ускоряване на газификацията, стимули за фирмите доставчици и потребителите, включително държавата през социалното министерство и общините  да поеме част или изцяло разходите на енергийно бедните  за присъединяването  към разпределителната мрежа и необходимите уреди. Само че в годината на избори това е една от последните точки в политическите обещания, ако изобщо го отбележат.

(Не)известният инвеститор за АЕЦ „Белене“ 

След всички въртележки  последното желание на правителството е още през 2019-а да бъде намерен инвеститор за Втора атомна и да започне процесът по структуриране на проекта. А заедно с това и търсенето на финансиране за изграждане на централата. Необходими са около 17 млрд. лв. за довършването на 30-годишния проект, като средствата ще дойдат заедно с инвеститора – по всяка вероятност чрез синдикиран заем. Докато се стигне до този момент обаче, има доста неизвестни. Енергийният министър Теменужка Петкова вече обясни, че процедурата по избора на инвеститор ще протече в девет етапа и със сигурност няма да завърши през тази година.

Нови проблеми се очаква да възникнат по линия на еколозите за разрешителните за проекта, както и за сеизмичността на площадката. Всъщност привържениците на ядрената енергетика  у нас като че ли днес са малко по-обединени по отношение на „Белене“ и запазването на АЕЦ като цяло. Може би затова дойде и предложението експертите на АЕЦ „Козлодуй“ да управляват бъдещата нова ядрена мощност. Все пак се знае още колко години може да работи „Козлодуй“, но запазването на специалистите в сектора трябва да е основен приоритет на страната.

Поне на този етап се очертава инвеститорите в „Белене“ да са двама – руската компания „Росатом“ и китайската национална ядрена корпорация CNNC. Те имат и нужната държавна подкрепа, и финансиране. Стига Еврокомисията да не размаха пръст срещу някой от тези претенденти.

В ядрената сфера вървят и други два важни проекта – модернизацията на 6-и блок на „Козлодуй“, както и изграждането на Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Работите и по двата вървят по план, като обновяването на ядрения блок би трябвало да приключи до лятото. След това той ще получи нов десетгодишен лиценз за работа от Агенцията за ядрено регулиране. Хранилището пък са изгражда от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и първата му фаза ще е готова към 2024-а.

Потушаването на пожарите в НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2“

Колкото и де е неприятно, и през тази година ще се наложи да продължи операцията  по спасяването на държавните енергийни фирми. Очевидно Българският енергиен холдинг и Министерството на енергетиката отново ще трябва да измислят финансови схеми за оцеляването на НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2″. Въглищната централа го закъса осезаемо през миналата година заради поскъпналите квоти за мръсен въздух, които ѝ се налага да плаща. Прогнозите за финансовото й състояние не са никак розови и сигурно ще се търсят начини БЕХ да й отпусне нови заеми. Другият вариант е КЕВР да преоцени сметките за реалната стойност на тока от държавната ТЕЦ и всички потребители да плащат повече чрез сметките си за ток за спасяването на “ Марица Изток 2″.

При НЕК ситуацията с липсата на пари е позната отдавна и едва ли проблемите ще се разрешат магически през 2019-а. Държавата прехвърли част от финансовите грижи към Фонд „Сигурност на енергийната система“, но тази мярка няма да доведе до бързо оздравяване на компанията, която и в момента е на командно дишане и оцелява благодарение на финансовите инжекции на енергийния холдинг.

Новите зелени играчи на свободния пазар

При спасяването на енергийните мастодонти през следващата година изниква и нов фактор – свободният енергиен пазар. Точно там досега фирмите успяваха да си докарат добри приходи. Но те вече няма да са монополисти в доставките  заедно с АЕЦ „Козлодуй“. На пазара сега излизат и всички производители на зелена енергия, притежаващи централи с мощност над 4 мегавата. За тази мярка би трябвало всички вече да са добре подготвени, защото бе заложена още преди девет месеца. Към момента обаче не са правени реални тестове да се види как ще тръгне този пазар, включващ повече производители. Не е изключено новите промени да допринесат за още сътресения в цените на Българската независима енергийна борса. Такива вече наблюдавахме през последните няколко месеца, когато имаше периоди, в които цената на пиковата енергия надхвърли  200 лв./мвтч.
Подобни изкривявания създават проблеми за бизнеса и той отдавна настоява да се изгради клирингова къща към борсата. Само така може да има по-голяма прозрачност при сделките.

Сделката за ЧЕЗ – а сега накъде?

Проточилата се сделка за активите на ЧЕЗ в България ще продължи да бъде във фокуса на всички и през тази година. Там ситуацията е доста непредсказуема и едва ли днес някой би се наел да заяви, че продажбата ще бъде осъществена в рамките на 2019-а. Разбира се, това е искането на чешките, но не и на българските политици. След скандалите покрай решението на КЗК да откаже на купувача „Инерком“ да придобие активите, се очаква през май съдът да вземе отношение по темата.

По всичко личи, че бъдещата сделка ще бъде придружена от политически лакърдии у нас. Икономисти и енергийни експерти от месеци задават въпроси за политическия натиск, странните аргументи на уж независимата КЗК и старанието на политици и административни бюрократи да провалят сделка между два правно частни субекта. Най- странно е старанието на всяка цена да бъде отстранена от сделката една българска компания с опит на енергийния пазар, която плаща данъци и заплати в България, средствата по бъдещата сделка ще се трансферират и през  български банки, през финансовите институции у нас ще минават и паричните потоци от дейността на фирмата. Алтернативата, която ни се  представя, е индийска компания, която не познава пазара у нас и в Европа, в комбинация /или не?/ с български екип на фирмата Фючър енерджи, която преди месеци беше обявена в несъстоятелност и беше отстранена от енергийния пазар.

А наредбата за сградна инсталация?

Тричленен състав на Върховния административен съд отмени неотдавна наредбата за формулата за дяловото разпределение, което е ключово за топлофикациите и за формирането на сметките за парно. Създадена бе работна група в енергийното министерство, която да обсъди как да се реши казусът, но думата й все още не се е чула.

Драмата тепърва ще се задълбочава, защото потребителите нямат особено високо доверие в топлофикация, нито пък в непрозрачния начин на формирането на сметките. Задачата се утежнява и от факта, че през тази година ще има общински избори. Конкретно Столичната община не е проявила особени грижи за своето топлофикационно предприятие в последните години и то трупа нови и нови задължения към доставчика на гориво „Булгаргаз“.

източник>>>

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *