2019 г. – енергетиката на прага на нови решения

В годината, в която държавите от ЕС трябва физически да стартират  планове за газова свързаност  Европа е изправена пред геополитически натиск за промяна на газовите си потоци. Ако наистина нещо е в състояние да промени плановете в този сектор, то това са тенденциите в геополитиката и икономиката. 

С влизането в сила на плановете за интерконекторна свързаност, Европа през 2019 г. ще започне същинското осъществяване на идеята за Енергийния съюз. В основата си той включва диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на енергийни източници и прилагане на принципите на Третия енергиен пакет за свободен достъп и конкуренция на трети страни.  На този фон държавите – членки от ЕС ще трябва да се справят с геополитическия натиск, тъй като от 2019 г. започва промяна в газовите потоци.

В електроенергетиката, където процесът изглеждаше подреден, предстои също промяна, продиктувана от бързото развитие на технологиите.  Значително влияние ще окажат и приетите в Катовице правила за прилагане на Парижкото споразумение за климата, както и последните изменения в пакета „Климат и енергетика“ по време на българското и австрийското председателство на Съвета на ЕС.

Както в сектора на газа, така и при електроенергетиката България ще трябва да запази баланс, залагайки основно на националните си особености сега и в близко бъдеще, но и без да изпуска тенденциите в международен мащаб, свързани с процеса на изграждане на енергетика, базирана на нулеви емисии. Енергийната стратегия на България, която се очаква да бъде представена официално през следващите месеци на 2019 г. ще даде по-голяма яснота за визията на експертите.

Годината, която оставяме след себе си се характеризира с това, че  тезата за енергетиката като политическо оръжие и в частност природният газ вече не е приоритет само на Русия. САЩ, които бяха най-големи критици на този вид политика реално от лятото на 2018 г. започнаха също да упражняват този подход. Причината е изпреварващата битка за дялове в газовия пазар на Европа. ЕС, който разработи планове за енергийна свързаност и някои от тях станаха основа на Третия енергиен пакет в частта за природния газ засега изглежда неспособен да се справи със ситуацията.

ЕС успя да разработи търговски и икономически мерки, но не и така силни политически за защита на своята енергийна независимост. В резултат, погледнато отстрани европейските държави изглеждат политически заклещени между атаките за различните  газови потоци. От една страна ЕС има възможност да се възползва от руския тръбопроводен газ, който все още си остава сред най-евтините енергийни ресурси, но от друга е изправен пред задължително толериране на по-скъпият американски втечнен природен газ.
Както изглежда 2019 г. ще е още по-трудна за балансиране, а природният газ все по-явно ще започне да влиза в ролята на  заместващ източник. Роля, която синьото гориво ще играе до 2035 г., след което ще започне постепенно да напуска сцената в периода до 2050 г. Газовата среща през януари във формат ЕС-Русия-Украйна ще е първият сигнал  какъв курс ще следва Европа. Поне до избора на нови евролидери.

Първа диверсификация за България и борса за търговия с природен газ

Със сигурност може да се твърди – 2019 г. ще сложи началото на промяната на газовия пазар в България. Страната ни се подготвя да направи много голям отскок напук на критиците. За наблюдателите това няма да е неочаквано, предвид факта, че става въпрос за проекти, които присъстват в публичното пространство от години.

В средата на 2019 г. Румъния трябва да е готова с компресорната станция на своя територия, за да започне да действа реално иначе изградената интерконекторна връзка. Засега румънската страна не дава ясни сигнали, но пък е щедра на обещания. Включително и по отношение на насочване на румънски газови потоци (1,5 млрд. куб м) към България.

Ако се съди  по обществените поръчки и отпуснатите средства, през 2019 г. ще започне физическото изграждане на интерконектора Гърция-България. Няма как това да не се случи, тъй като в края на 2019 г. – 2020 г. трябва да е готов и Трансадриатическия газопровод (ТАP), по който азербайджанският природен газ, през интерконектора Гърция-България ще достигне до територията на страната ни. Така най-сетне ще бъде сложено началото на така наречената диверсификация или разнообразяване на източниците и маршрутите за доставки.

В зависимост от резултатите от третата фаза по Open Season по „Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ ЕАД“ още в края на януари 2019 г. ще стане ясно и дали страната ни ще започне доставка на природен газ по маршрута на „Турски поток“. Ако първият опит не успее, има възможност и за втори, та дори и за трети.  На българска територия вече няма да става въпрос за „Турски поток“, а за газоразпределителен център и както личи, страната ни е твърдо решена да го изгради. В средата на 2019 г. се очаква и старта на борсата за търговия с природен газ.

Това упражнение би било безсмислено да се прави, ако България не заложи по-сериозно на газификацията вътре в страната. „Булгартрансгаз“ има своите планове за строителството на нови вътрешни газопроводи, а  по предварителна информация азербайджанската компания SOCAR е готова също със своя разработка. И тъй като става въпрос за диверсификация няма как да не споменем и очакванията за по-активни дейности по проекта в гръцкия Александруполис за LNG доставки. Всичко зависи от старта на инициативата. България вече заяви желанието си за участие с 20 % в съвместната компания.

Разбира се, опитите на тема „геополитика“ ще продължат, и поради  напредването на проекта за Средиземноморския газопровод. Разширяването на газопреносната мрежа в България дава шанс за свежи газови потоци и от Средиземноморието, а тук вече става въпрос не само за геополитика, но и за гъвкави правила и търговски нюх през 2019 г.

Електроенергетика и ВЕИ

В областта на електроенергетиката процесите ще продължат на пръв поглед постарому. 2019 г. може отсега да се определи по-скоро като подготвителна, защото старта на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е планиран за 2020 г. В същото време натискът срещу ТЕЦ-овете на въглища ще продължи. Няма как страната ни рано или късно да не приложи европейските изисквания.

През 2018 г. ЕСО започна строителството на вътрешен електропровод 400 kV между Добруджа и Бургас, който е  един от петте проекта от общ европейски интерес и е част от развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. Привлеченото европейско финансиране е за 30 млн. евро. Новият електропровод ще гарантира сигурността на междусистемните обмени на електроенергия между България и Румъния. Той с дължина 86 километра и свързва подстанция Варна с подстанция Бургас.

Тенденцията в Европа за развитие на ВЕИ на практика ще подмине страната ни през 2019 г. Предвидените за присъединяване обекти са едва 11. Големият бум на ВЕИ мощности е заложен за 2020 г.  Общо за периода 2018 – 2027г. са планирани за изграждане
1277 МW нови мощности,  от които 401 MW ВЕИ (с изрядни договори, по чл.24 от ЗЕВИ).
Заложено е и повишение на брутното електропотреблението (без помпи) при максимален сценарий – до 39 370 GWh и забавяне при минимален сценарий до 38 110 GWh. Минималният сценарий залага на по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност.

Разбира се, България ще продължи подкрепата си за ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и през 2019 г. Натискът срещу тях отвън и отвътре ще продължи. Ако трябва да сме честни българското правителство още отсега трябва да започне подготовка на няколко алтернативни сценария за бъдещето на региона, така че след 15 – 20 години, когато се предвижда електроенергетиката да е на съвсем друго ниво, хората в този регион и мощностите, основно държавните да се окажат неподготвени. Международната агенция по енергетика очаква стабилност за сектора с въглища до 2050 г., но при въвеждане на нови беземисионни технологии, включително и на инсталации за съхранение на въглероден двуокис. Така че 2019 г. за българския въглищен сектор може да се окаже годината на най-важното решение.

Рестартът на проекта за АЕЦ „Белене“ от своя страна може да промени в голяма степен плановете в българската енергетика, а и икономика.  Всяка прогноза обаче за бъдещето на нова ядрена мощност особено в България е рискова и тъй като по темата е изписано много е редно да оставим решението на резултатите от бъдещата надпревара на компаниите и на осъзнаването на политиците.

 
Свободен и регулиран пазар

Свободният пазар на електроенергия прави поредната си стъпка още на първи януари, когато е обявено казано условно обединението на регионалните пазари.

Първи тази година започва със старта на регионалната платформа XBID или т.нар. „Втора вълна“ на присъединяване, която предвижда и промени в часа на отваряне на продуктите от 1 януари 2019 г.  Както вече бе съобщено над 6.3 милиона сделки са сключени чрез платформата на XBID, към която се очаква да се присъединят още няколко държави през лятото на 2019 г.  Хармонизацията на часа на отваряне на продуктите ще бъде оповестена от местните Преносни оператори.   Държавите, въвлечени в този процес, са България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словения, заедно с техните съседни страни, които са част от XBID платформата от самия й старт. Границите, които ще се включат в присъединяването на втората вълна, ще бъдат окончателно потвърдени през пролетта на 2019 г. Предстои да разберем как това ще се отрази на енергийната борса у нас.

КЕВР ще започне реално упражнението на правата си по REMIT.

Енергийният регулатор ще трябва да положи усилия да разбере необходимостта от модернизиране на мрежата от електроразпределителните предприятия. Технологиите вървят с изпреварващи темпове и комисията трябва да е наясно, че няма как да продължи да отлага необходимостта от разходи за интелигентни решения. Освен това все по-често ще става ясно, че електроенергията е стока, която не е е толкова евтина. Особено като се имат предвид  поскъпващите въглеродни емисии. На прага на лятото КЕВР ще трябва да оцени много по-реално от друг път цените за регулирания пазар. От това как ще бъдат разпределени нужните количества от производителите и в частност какъв ще е механизма за цената на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ще станат ясни и ценовите нива за бита. Реално този път няма как  регулаторът да мине със символично увеличение на цените на тока.

Това ще даде и доста отговори за Националната електрическа компания (НЕК). НЕК със сигурност ще продължи да е обществен доставчик, но все повече се нуждае от пазар, който да гарантира приходи.

Затова продължава да е важно кога, по какъв механизъм, как ще се стимулира излизането на битовите потребители на свободния пазар. Процесът, който получи силен подтик преди две години леко замря. Промените в енергийния закон малко раздвижиха пазара, но основната реформа – либерализацията е в застой, а има само две години, в които пазарът трябва да е напълно либерализиран. Формулата за енергийна бедност остава да витае в нищото. Предвид задаващите се проблеми и с цените на водата, социалното министерство, енергийното и регионалното ще трябва да поемат съвместната инициатива за определяне на нов тип по-справедлива политика. В противен случай независимо от  успехи при старта на мащабни проекти и повишението на доходите темата за цените на тока и водата ще продължат да движат недоволството.

В заключение енергетиката през 2019 г. ще бъде отново раздирана от вътрешни политически страсти. Ще следва правилото: скандал може да се направи от всичко. Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще продължи да е финансовият стожер в енергетиката, но не може безкрайно да толерира компаниите си в името на неясно формулирано нещо. Обществените поръчки ще бъдат или гледани под лупа, или саботирани. Различни лобистки интереси ще се намесват в защита или против големите проекти.  Геополитиката, обслужвана от вътрешни партийни и непартийни, но заинтересовани групички ще продължи да е водеща при оказването на натиск, но без да гарантира енергийна сигурност за страната.

източник>>>